Решение № 3384 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15190/2012 г.

Решение № 3384 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15190/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Кумакс Инвест" ЕООД, гр. Казанлък, представлявано от едноличния собственик и управител - Иван Гунчев Кутев, чрез пълномощника му - адв. Станчева, против Решение № 179/24.10.2012 г. по адм. дело № 150/2012 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-59/30.03.2011 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на 6 бр. незаконни строежи: "Стоманобетонен навес", "Масивна едноетажна сграда", "Масивна сграда-хидрофор", "WC - външна тоалетна", "Сграда за персонал" и "Навес с камина", всички в поземлен имот /ПИ/ № 176023, в землището на с. Дунавци, община - Казанлък. Поддържа се от касатора, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮИР, редовно призован не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Ралица Режева, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд - Стара Загора, с Решение по адм. дело № 14893/2011 г. на Върховен административен съд, второ отделение. Решението е отменено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с правилното установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства. Според касационната инстанция съдът не е установил категорично кои от описаните строежи в съставения КА и заповед за премахване, съответстват на закупените от дружеството - жалбоподател, както и описаните в Инвентарната книга, по с/ка 201, сгради на Ловно-рибарско дружество съответстват ли на закупените с договора от 2004 г. Според касационния съд не е изяснен и въпросът външната тоалетна и сградата - хидрофор, като такива с обслужващо предназначение, за обслужване на кои други сгради са изградени и кога - едновременно с тях или по-късно. Тези въпроси е следвало да бъдат изяснени от съда, с оглед проверка на правните изводи за търпимост на строежите - предмет на заповедта. При новото разглеждане на делото, съдът е изслушал устно експерта Доротея Христова, дал писмено заключение към адм. дело № 209/2011 г. на АС - Стара Загора, по част от въпросите, залегнали в отменителното решение на касационната инстанция, без да приеме това писменото заключение и без устните отговори да са оформени в допълнително писмено заключение, съгласно изискванията на чл. 201 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Другото заключение на съдебно-геодезическата експертиза от инж. Георги Илиев, не е прието като доказателство по делото, респ. не е било изслушано, съгласно изискванията на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Въпреки това, позовавайки се на двете заключения и на приетите по делото писмени доказателства, съдът е извел правни изводи за неоснователност на жалбата на "Кумакс Инвест" ЕООД, респ. за законосъобразност на оспорената заповед. Според съда разпоредените за премахване строежи са безспорно незаконни, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като са изградени в държавен горски фонд - ПИ № 176023, без одобрени проекти и разрешения за строеж, каквито се изискват, съгласно чл. 55 ЗТСУ (отм.), но в сила към момента на извършването им - преди 1987 г., както и по сега действащите чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. По спорния въпрос относно търпимостта им, на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съдът е приел, че разпоредбата е неприложима поради отсъствието на одобрен ПУП-план за застрояване, допускащ изграждане на процесните сгради в ДГФ, както и поради това, че са недопустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по сега действащия ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е останал неизяснен въпроса, относно местонахождението на процесните сгради - предмет на заповедта за премахване и предмет на договора за покупко-продажба от 15.07.2004 г., както и за съответствието им. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за правилното решаване на делото и най-вече за приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, при преценката за наличие на одобрен ПУП-план за застрояване на имота, в който се намират тези сгради и за допустимостта им, съгласно правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Съдът е приел, въз основа на изготвено заключение на съдебно-геодезическа експертиза от вещото лице инж. Георги Илиев /по адм. дело № 209/2011 г., а не по адм. дело № 150/2012 г./, че всички сгради - предмет на заповедта за премахване се намират в ДГФ, поземлен имот № 176023, землището на с. Дунавци, община - Казанлък, като само 7 кв. м от "Сграда за персонал" попада в ПИ № 176022. Въз основа на другото заключение на съдебно-строителната експертиза на вещото лице Доротея Христова, е приел, че е налице пълна идентичност между сградите - предмет на заповедта и закупените от касатора сгради, с договора от 2004 г. Правните изводи на съда са в нарушение на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и на чл. 201 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Съдът е обосновал своите изводи на доказателства - заключения на вещи лица, които не са приети по съответния процесуален ред, чрез напомнянето им за отговорността, която носят за даване на невярно заключение, изслушване на вещите лица по дадените от тях писмени заключения и приемането на последните като доказателства по делото. Вещото лице Христова е изслушано в с. з. на 3.07.2012 г., по допълнителни въпроси за които няма изготвено допълнително заключение, на основание чл. 201 ГПК и без да бъде прието първоначалното му заключение. При неприети по съответния ред заключения на вещите лица, съдът не е могъл да се позовава на тях като годни доказателствени средства, установяващи правно релевантните факти. Съдът неправилно не е установил, че на поставения въпрос, заключението на вещото лице Илиев противоречи на писмените доказателства, поради което и на основание чл. 202 от ГПК не е бил длъжен да го възприема. В по-голямата си част тези писмени доказателства установяват, че процесните строежи са изградени в ПИ № 176017 и в ПИ № 176022, а не както е приел съдът в ПИ № 176023. В договора за продажба от 2004 г., те са описани като сграда с инв. № 10 и навес с инв. № 11, находящи се в ПИ № 176017, землището на с. Дунавци, общ. Казанлък. Така са описани и в съставения приемо-предавателен протокол от 15.07.2004 г., с добавката, че това са сгради - обект "Фазанария", както и в Декларация от Никола Стойков Николов, от 5.01.2011 г. В Удостоверение за търпимост № 496/29.12.2010 г. на гл. архитект на община - Казанлък, строежи "Фазанария - масивни сгради и навеси", отново са посочени, че се намират в ПИ № 176017. Този имот е посочен като местонахождение на строежи: "Фазанария - склад, тоалетна, къща на гледачи и хидрофор" в Удостоверение за търпимост от 7.01.2011 г., на строеж: "Навес с оградни стени, навес без оградни стени" в Удостоверение от 12.01.2011 г. и на строеж: "сгради с общ инв. № 10" в Удостоверение № 164/18.04.2011 г. В споразумение за явна фактическа грешка от 15.04.2011 г. /стр. 4 на дело № 209/2011 г./ е посочено, че сгради с инв. № 10 се намират в ПИ № 176017, а помощни сгради с инв. № 11 в ПИ № 176023. Това са: обслужваща сграда за персонал, навеси, сграда - хидрофор и външна тоалетна. По делото е установено още, че ПИ № 176023 е създаден чрез разделяне на имот № 176018, през 2008 г., по молба на МЗГ-ДЛ, като партидата на имот № 176023 е открита на 19.08.2008 г. при ОбСЗ - гр. Казанлък. От Скица на имот № 176023 /стр. 17/ е видно, че имоти № 176017 и № 176022 се намират в имот № 176023, като в заснетия имот № 176017 са нанесени три масивни сгради, отбелязани като МС - 2 бр. и 2 МЖ - 1 бр. Това са абревиатурите на масивни сгради и масивна жилищна сграда, които определят основното предназначение на този имот - за "фазанария". По делото не е изяснено какви са тези сгради и дали същите съвпадат със сградите, закупени от касатора, респ. със сградите, предмет на заповедта за премахване. Същевременно от същата скица е видно, че в имот № 176023 не са заснети никакви сгради. Предвид записаното върху скицата предназначение на имоти № 17 и № 22 /съкратено/ - за "фазанария", вероятно тези сгради са основните сгради от комплекса от сгради, представляващ "фазанария", закупени от Сдружение "Ловно-рибарско дружество - Сокол" - Казанлък, по договора на касатора от 2004 г. Това обаче е само предположение, което не е установено категорично от органа и съда в хода на административното и съдебно производства. С оглед на изложеното изводите на съда, че сградите, описани в заповедта за премахване се намират в имот № 23 /съкратено/ са неправилни, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е следвало да констатира, с оглед писмените доказателства, че към датата на построяване на сградите - преди 1987 г., имот № 23 не е съществувал, че основните сгради попадат вероятно в имот № 17, а обслужващите ги такива в имот № 22 и в имот № 23, че за имот № 17 и № 22 има одобрен ПУП-ПЗ за "фазанария и атракцион с мотел и жилище", на основание Заповед № 1015/31.10.2007 г. на кмета на община - Казанлък /стр. 57 и 58/ и че с оглед различното местонахождение на сградите по заповедта и съставените КА-ве, с посочените по-горе писмени доказателства, не може да се приеме, че е налице идентичност между първите и тези по договора за продажба от 2004 г. Поради това и изводите на съда по съществото на спора относно приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са незаконосъобразни, тъй като касаят строителство в имот № 23, което не е установено. Данните относно местонахождението на незаконните строежи са противоречиви, от което е следвало да се направят изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на органа, издател на заповедта, в чиято тежест е било да докаже това обстоятелство. Липсата на доказателства и във фазата на съдебно-административното разглеждане, относно мястото на извършване на строежа, прави оспорената заповед незаконосъобразна. Като не е установил тази незаконосъобразност и не е отменил заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на новото решение и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, касационният съд дължи произнасяне по същество. Съобразно изложеното по-горе и отсъствието на категорични доказателства относно местонахождението на процесните незаконни строежи, а оттук и невъзможността за проверка на предпоставките за приложение на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, относно тези строежи, заповедта за премахването им следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Съобразно този резултат по касационното обжалване, основателно е искането на касатора за присъждане на разноските, направени от същия пред двете инстанции, в общ размер на 555 лева. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,