Решение № 12686 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Т. Цановска, против решение 92/29.03.2023 г., постановено по адм. д. 42/2023 г. по описа на Административен съд Русе в частта, с която министерството е осъдено да заплати на М. Дамянов обезщетение за причинени му неимуществени в размер на 2000 лева, претърпени в периода от 07.09.2022 г. до 23.12.2022 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед 8121К-10535/31.08.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена с влязло в сила съдебно решение. С решението МВР е осъдено да заплати на адвокат С. Донков разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е взел в предвид всички относими факти и обстоятелства по делото и необосновано е прието за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Иска се да бъде отменено решението, евентуално, да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски. Ответната страна - М. Дамянов, чрез адвокат С. Донков, с писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваната част от решението АС - Русе е уважил частично иска на М. Дамянов, предявен против МВР, за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 07.09.2022 г. до 23.12.2022 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед 8121К-10535/31.08.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, на Дамянов било наложено дисциплинарно наказание Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година, отменена с влязло в сила решение 47/23.12.2022 г., постановено по адм. дело 441/2022 г. по описа на Административен съд Русе. С останалата част от решението съдът е отхвърлил иска за сумата над 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в сила решение 47/23.12.2022 г., постановено по адм. дело. 441/2022 г. по описа на АС - Русе е отменена заповед 8121К10535/31.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи. М. Дамянов твърдял, че в следствие на издадената незаконосъобразна заповед станал неспокоен, бил измъчван от притеснения за негативните последици, които дисциплинарното наказание би могло да има за кариерното му израстване, изпитвал неудобство пред своите колеги в службата и огорчение от незаслужения укор към професионалната му дейност като държавен служител на ръководна длъжност в МВР. Станал мнителен, затворен в себе си, отчуждил се от колегите си, не изпитвал удовлетворение от работата, започнал да страда от безсъние и липса на концентрация. Отделно от горното, предвид на това че в града, в който живее, е известен поради факта, че е директор на ОД на МВР в същия град, издадената заповед увредила сериозно личния му имидж сред негови близки и приятели. Дисциплинарното наказание довело и до вземане на решение от негова страна да прекрати служебното си правоотношение в МВР по собствено желание. Съдът установил фактите, свързани с издадената заповед и исковия период въз основа на представените писмени доказателства, като за изясняване на обстоятелствата по иска са разпитани и двама свидетели. Въз основа на така установеното, административният съд приел от правна страна, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на Заповед 8121К 10535 от 31.08.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АС - Русе отчел периодът, през който Дамянов е понесъл вреди, видът на дисциплинарното производство, неговата тежест и продължителност, фактът, че ищецът сам е напуснал системата на МВР по негово желание, както и че той има нужната професионална квалификация, награждаван е и до момента на издаване на заповедта не е наказван. Въз основа на горното и свидетелските показания е прието, че ищецът несъмнено е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически изживявания изпитван срам и унижение, затваряне в себе си, загуба на съня, наложила и прием на медикаменти, безпричинна мнителност по време на изпълнение на служебните задължения и т.н. При определяне размера на обезщетението съдът подробно е обсъдил обстоятелствата, които имат значение за това, включително и приложимата съдебна практика при подобни казуси, отражението на заповедта върху състоянието на М. Дамянов, и съобразно чл. 52 ЗЗД, исковата молба е уважена до размер от 2000 лева, като в останалата ѝ част до 5000 лева е отхвърлена. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АС - Русе за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт Заповед 8121К 10535 от 31.08.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на М. Дамянов е било наложено дисциплинарно наказание Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година. От незаконосъобразния акт за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта на министъра на вътрешните работи. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е приел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. По отношение на искането за неговото намаляване, следва да се има предвид, че същото е неоснователно. Правилно в случая е приложен критерият за справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката от съда на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. По делото безспорно е доказано, че М. Дамянов е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически изживявания. Следва да се посочи, че интензитетът на страдание се увеличава и от факта, че Дамянов е разпознаваема личност в града, в който живее поради работата му, и налагането на дисциплинарно наказание във връзка със заеманата от него длъжност, и последвалото отношение на хората, определено се е отразило на ищеца. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 2000 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред настоящата инстанция, което е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА поради това, че М. Дамянов е юрист. Това е и основанието, посочено в представения Договор за правна защита и съдействие. Спрямо материалния интерес по делото, в процесния случай приложима е нормата на чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г и размерът, който следва да се присъди в полза на адвокат С. Донков е 500 лева. С оглед изложеното, и на основание чл. 221, ал. АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,