Решение № 2430 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2015 г.

Решение № 2430 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Б. против решение № 1535 от 26.10.2015 г., постановено по адм. д. № 998/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът сдружение с нестопанска цел "Асоциация на парковете в България" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 7985/04.11.2013 г. на директора на РИОСВ Б., връща преписката на административния орган и задължава същия да предостави достъп до исканата обществена информация. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения отказ за предоставяне на достъп на обществена информация е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо сочената от касатора недопустимост на решението не е налице. Доводите в касационната жалба за недопустимост на решението, тъй като жалбата е подадена от лице без представителна власт, са неоснователни. Видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние е, че сдружението се представлява от Т. Б., от чието име е и подадената жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Със заявление от 18.10.2013 г. "Асоциация на парковете в България" иска достъп до обществена информация, а именно списък на издадените актове и писма, които касаят имот УПИ IIIа в кв. 24 по плана на с. Р. С писмо от 04.11.2013 г. директорът на РИОСВ Б. отказва достъп до исканата информация по съображения, че същата не е обществена. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че исканата информация е обществена, е незаконосъобразен. Заявителят иска списък на актове и писма, касаещи конкретен поземлен имот, но не и самите актове и писма, в които евентуално може да се съдържа обществена информация, като по делото не е изяснено чия собственост е имота и какво е неговото предназначение. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят иска списък на документи относно конкретен имот. Несъмнено този списък не е официална, не е и служебна информация, като последната съгласно легалното определение на чл. 11 от ЗДОИ е информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За да се предостави достъп до посочената информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане. Този извод следва и от останалите разпоредби на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. Ето защо и изводът на първоинстанционният съд, че в случая исканата информация е обществена, е незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,