Решение № 7997 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2017 г.

Решение № 7997 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на И. Н. К. с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 13639/13.12.2016 г., постановено по адм. д. № 14038/15 г., по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 1531 от 23.10.2015 г. по адм. дело № 451/2014 г. по описа на Административен съд-Б. Твърди се, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Представя като новооткрити доказателства: удостоверение от местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ, молба до областния управител на О. Б. с вх. № 94-00-88-/13.02.2017 г., молба от И. Н. К. до областния управител на О. Б. с рег. № 94-00-88/13.02.2017 г., писмо от областния управител на О. Б. с № 94-00-88 (1)/28.02.2017 г., писмо от местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при О. Б. до областния управител на О. Б. № МК-102/12.03.2009 г., протокол от 26.02.2009 г. за предаване на преписки по § 9 от ЗУПГМЖСВ, писмо от областния управител на О. Б. до местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при О. Б. № 37-9/25.02.2009 г. С посочените доказателства молителят счита, че се установяват нови обстоятелства и същите променят фактическата обстановка, установена по административното дело, което би се отразило върху правнорелевантните факти по спора, поради което намира, че са налице основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. Моли влязлото в сила решение № 13639/13.12.2016 г., постановено по адм. д. № 14038/15 г., по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 1531 от 23.10.2015 г. по адм. дело № 451/2014 г. по описа на Административен съд - Б., да бъде отменено. Ответната страна - областният управител на О. Б., чрез юрк. Иванова, в писмено становище е изразил становище за неоснователност на молбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С решение № 13639/13.12.2016 г., постановено по адм. д. № 14038/15 г., по описа на ВАС, трето отделение, е оставено в сила решение № 1531 от 23.10.2015 г. по адм. дело № 451/2014 г. по описа на Административен съд - Б.. С последното е бил отхвърлен искът на И. Н. К. против Областна администрация - Б., за заплащане на сумата от 226 120 лева, представляваща обезщетение за вреди - претърпени загуби от незаконосъобразно бездействие на областния управител на област с административен център Б. през периода 2001 - 2008 г. да издаде временно удостоверение за притежаване на жилищни компенсаторни записи, преобразувани от спестовни числа по реда на ЗУЖВГМЖСВ, както и да извърши действия по регистрация на същите в Централния депозитар. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. Като основание на искането за отмяна молителят е посочил чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно едно от кумулативно изискваните условия, за да бъде допусната отмяна на влязлото в законна сила решение, е новопредставените доказателства да са от съществено значение за изхода на делото, т. е. да са такива, въз основа на които съдът би следвало да направи други изводи, различни от приетите в решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай това изискване не е налице. Това е така, защото представеното и посочено по-горе доказателство, за което се твърди, че е новооткрито - писмо от областния управител на О. Б. до местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при О. Б. № 37-9/25.02.2009 г., е било представено още пред първоинстанционния съд и се намира на л. 21 от делото. Представеният като новооткрито доказателство протокол от 26.02.2009 г. за предаване на преписки по § 9 от ЗУПГМЖСВ, представлява приложение към горепосоченото писмо и няма как да не е бил известен на молителя, след като самото писмо е било приложено още при първоначалното разглеждане на делото. Писмо от местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ при О. Б. до областния управител на О. Б. № МК-102/12.03.2009 г., също сочено като новооткрито, е било представено още пред първоинстанционния съд и се намира на л. 22 от делото. По отношение на представените и посочени доказателства- удостоверение от местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ, молба до областния управител на О. Б. с вх. № 94-00-88-/13.02.2017 г., молба от И. Н. К. до областния управител на О. Б. с рег. № 94-00-88/13.02.2017 г., писмо от областния управител на О. Б. с № 94-00-88 (1)/28.02.2017 г., настоящият петчленен състав на ВАС намира, че не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. Представените документи освен, че не са новооткрити не установяват факти различни от приетите в решението, чиято отмяна се иска, тъй като преповтарят съдържанието на документи, които са били в кориците на делото още при разглеждането му от първоинстанционния съд. Изложените в искането за отмяна оплаквания са за неправилност на крайните изводи на решението, чиято отмяна се иска, представляващиотменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и те се предявяват в инстанционно касационно производство, каквото е било проведено пред ВАС, Трето отделение, но не е основание по чл. 239, т. 1 АПК. В това извънинстанционно производство съдът не разглежда оплаквания, свързани с неправилност на решението на по-долната съдебна инстанция и затова такива няма да се обсъждат от настоящия петчленен съдебен състав. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане за отмяна на влязлото в законна сила решение № 13639/13.12.2016 г., постановено по адм. д. № 14038/15 г., по описа на ВАС, трето отделение, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на ответника по молата за присъждане на разноски, на основание чл. 144 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./, вр чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, И. Н. К. следва да заплати сумата от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,