Решение № 12568 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н., гражданин на Афганистан против Решение 21619/23.06.2025 г., постановено по административно дело 9022/2024 г. по описа на Административния съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 8869/27.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл.209, т.3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Касационната жалба се поддържа лично от Т. Н. и от упълномощения от него адвокат Б. Атанасова, която моли да бъде уважена по изложените съображения и представя нови писмени доказателства. Ответната страна, Председателят на Държавна агенция за бежанците се представлява от главен юрисконсулт Е. Хичовски, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е решение на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл.75, ал.1 т.2 и 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Т. Н.. Мотивите на административния орган са, че обстановката в страната на произход -Афганистан на кандидата не дава основание за страх от преследване, както и че чужденецът не е имал проблеми със своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Прието е също така, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като самият чужденец не прави твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Посочено е, че установената обстановка в Афганистан не дава основание да се приеме, че е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от изтезание или човешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган е оценил твърдяната заплаха като такава от личен характер и не влизаща в приложното поле на ЗУБ. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ възприемайки изцяло констатациите и изводите на административния орган. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита обжалваното решение за неправилно. В касационното производство са представени доказателства, които липсват в относимата административна преписка и които първостепенният съд не е имал възможност да анализира. От тези доказателства се установява, че Т. Н. е създал семейство след като напуснал държавата си по произход, състоящо се от жена и дете, родено на [дата на раждане] в България, с майка С. К. А. и баща Т. Н.. С. К. А., която е гражданка на Таджикистан също е кандидатствала за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ, но както по отношение на нея, така и по отношение на настоящия жалбоподател, административният орган не е съобразил обстоятелството, че двамата са родители на непълнолетно дете, както и факта, че тримата представляват семейство по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗУБ. Жалбоподателят е чужденец, търсещ закрила в Република България, поради което приложима спрямо него е забраната по чл.20 ЗУБ, да не се допускат ограничения на правата или привилегиите на чужденците, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Освен това, семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл.14 от Конституцията на Република България. С разпоредбата на чл.8, паргараф 1 от Европейската конвенция за правата на човека е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в параграф 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право, от страна на държавата. Специалният Закон за убежището и бежанците също съдържа редица разпоредби, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицето, търсещо закрила и целостта на семейството му, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Ето защо, в конкретния случай, административният орган е следвало да разгледа молбата на Т. Н. съобразявайки горепосочените принципи за защита на семейството, което е създал, което не е сторил, поради което е постановил незаконосъобразен административен акт. Стигайки до извод, различен от направения с настоящото решение, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени решението на Председателя на Държавната агенция за бежанците и преписката се върне на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение