Решение № 551 от 14.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2666/2011 г.

Решение № 551 от 14.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2666/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Й. Б. Атакува се решение № 33 от 18.02.11 г., постановено по ВНОХД № 781/10 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 245 от 29.06.10 г. по НОХД № 5662/09 г. по описа на Софийски градски съд. Като основание се сочи явната несправедливост на коригираното от въззивната инстанция наказание лишаване от свобода. Иска се да се намали същото. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените доводи, направеното касационно искане и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVII НПК - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С цитираната присъда касаторът е признат за виновен в това, че на 20.05.09 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие с подсъдимите К. Й. и Н. Ш., отнел чужди движими вещи на обща стойност 63.00 лв. от владението на Д. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК и чл. 373, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на ЧЕТИРИ години и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален "строг режим". Зачетено е предварителното му задържане. С атакуваното решение присъдата спрямо жалбоподателя Б. е изменена. Размерът на наложеното му наказание е намалено на ЧЕТИРИ години и ПЕТ месеца лишаване от свобода. В жалбата като довод срещу решението се изтъква липсата на преценка от апелативния съд, че касаторът страда от диссоциално личностно разстройство, начална личностова промяна. Доводът не може да бъде споделен. Видно от решението /л. 4-6/, точно тези личностни качества, резултат от претърпяна в миналото черепно - мозъчна травма, са основанието за намаляване на наложеното му с присъдата наказание. От друга страна, възприетите от инстанциите по фактите отегчаващи отговорността обстоятелства - бруталното нападение над 65-годишния пострадал от тримата подсъдими, нанесените му множество наранявания извън квалифициращото такова, обремененото съдебно минало на Б. с девет предходни осъждания и високата динамика на този вид престъпления налагат извода, че ако се намали още наказанието, то няма да отговори на целите както на специалната, така и на генералната превенция по чл. 36 НК. При тези съображения въззивният съд не е определил явно несправедливо наказание, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,