Решение № 13344 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1539/2012 г.

Решение № 13344 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1539/2012 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Васил Благоев Белчев, Росен Благоев Белчев, и Лунка Тончева Белчева със съдебен адрес гр. София, ул. "Г. Раковски " № 151-А, ап. 16 срещу решение № 936 от 08.12.2011 г., постановено по адм. д. № 317/2011 г. по описа на Административен съд - София - област, с което е отхвърлена исковата им молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу община Горна Малина за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Поддържат се доводи за необоснованост на решението, както и постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни доводи се излагат по същество на спора. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - не се представлява и не взема становище по делото. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София - област е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касаторите срещу Община Горна Малина за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен административен акт Заповед № 214 от 17.06.2008 г. на кмета на община Горна Малина, отменена като незазаконосъобразна с влязло в сила решение на Административен съд - София област по адм. д. № 526/2008 г. Претенциите са от стрес и притеснение относно неимуществените вреди, а имуществените вреди от унищожено и повредено имущество. Исковите претенции са били предявени както следва: Георги Белчев - неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, имуществени вреди в размер на 4 198 лв., Росен Белчев - неимуществени вреди - 5000 лв, а имуществени - 3 600 лв, Лунка Белчева - имуществени вреди - 3 600 лв., а неимуществени - 10 000 лева, като Васил Белчев е претърпял допълнителни имуществени вреди като е продължил да плаща наем на апартамента за периода от юни 2008 до юни 2010 г. Искът е отхвърлен с обжалваното решение като неоснователен и недоказан. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер. Не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно пряка причинно следствена връзка с причинените вреди. Съдът е счел че от представените доказателства е установено по делото, че имуществото на ищците е изнесено по опис връчен на Лунка Белчева, вещите се съхранявани и не са повредени или унищожени, като не е имало пречка ищците по всяко време да си ги получат. Прието е също така, че не е установено извършване на ремонт в жилището, а плащането на наема са вреди които подлежат на обезщетение по друг законов ред. Относно неимуществените вреди също е прието, че не са установени по безспорен и категоричен начин - не е установена причинната връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касаторите не са доказали по безспорен и категоричен начин претендираните от тях неимуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и незаконосъобразния отменен административен акт. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността обаче не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Наличието на отменен административен акт не е достатъчно основание за реализиране на отговорност по реда на ЗОДОВ. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че първоинстанционния съд е изложил пълни, ясни и непротиворечиви мотиви по тълкуване и прилагане на материалния закон. Тези аргументи могат да бъдат изцяло споделени, тъй като намират опора в закона. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел в случая, че движимите вещи са изнесени от жилището и са описани в протокол, който е връчен на касаторката Лунка Белчева и се съхраняват в общината, поради което не е налице причиняване на твърдяните имуществени вреди по отношение на тях. Съответно, не са настъпили имуществени вреди за ремонт на общинското жилище, защото такъв не му е извършван от касаторите. В тази насока свидетелските показания са противоречиви, некатегорични и неподкрепени с други доказателства, поради което и правилно съдът е приел че не са доказани имуществените вреди от извършване на ремонт в жилището. Освен това имуществени вреди от плащането на наем без правно основание се възстановяват по граждански ред, а не по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). От друга страна касаторът Васил Белчев не е установил конкретно претърпени болки и страдания и в какво се изразяват те, поради което факта на претендираните неимуществени вреди е недоказан. Така също правилно е преценено от съда, че касаторите Росен Белчев и Лунка Белчева не са настанявани в процесното жилище, поради което не са обитавали жилището на правно основание и не са адресати на отменената заповед. Въз основа на направения подробен анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Доказателствата по делото както се посочи не установяват наличието на трите кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на общината. В случая не са налице доказателства установяващи претърпени от касаторите имуществени и неимуществени вреди, както и причинната връзка между незаконосъобразния акт на общината и претендирания вредоносен резултат, което изключва наличието на фактическия състав на правната норма. Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,