Решение № 11299 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5872/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници против решение 1717/15.03.2024 г., постановено по адм. д. 12084/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение 32-622832/08.11.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда за неправилното прилагане с акта на митническия орган на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) за определяне на митническата стойност на внесената стока. Касационният жалбоподател настоява, че са неприложими методите по чл. 74, § 2, б. а и б МКС. Твърди, че първостепенният съд е подценил доказателствената стойност на получения при осъществено административно сътрудничество отговор на канадската митническа администрация и определя предоставената от тази администрация електронна информация за износ като част от наличните данни на територията на Съюза, използвани при прилагане на резервния метод. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - Амичи 2018 ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Искат присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007025224R5/10.11.2020 г. Новата митническата стойност на внесената от Амичи 2018 ЕООД стока по митническата декларация катастрофирал пътнически автомобил марка Мазда, модел СХ-5 с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси е в размер 6 003.13 лева. Установени са допълнителни задължения за мито в размер 434.61 лева и за ДДС при внос в размер 956.15 лева. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на Амичи 2018 ЕООД е с държава на износ Канада. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 1 318 канадски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката включва конвертираната в лева цена на стоката и разходи за транспорт до мястото на въвеждане. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Заявено е очакване за съпътстващи издадената от продавача 9396-9053 Quebec Inc., Canada фактура, както и да съществуват доказателства за факта на плащането. Отправени са упреци към надлежността на счетоводните записвания на внасителя. Декларираната цена на внесената стока в размер 1 318 канадски долара е съпоставена с информацията, предоставена от митническата администрация на Канада, според която автомобил със същия VIN номер е деклариран при износа с цена 4 775 CAD. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 4 775 канадски долара. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с цената по износната декларация на продавача (по данните от електронната информация за износ) в размер 6 003.13 лева е определена новата МС 6 003.13 лева. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Решаващите изводи на първостепенния съд са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта на митническия орган и за противоречие на акта с материалния закон. Съдът е отрекъл убедителността на доказване на основанията за изключването на приложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС, като предпоставка за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС. Обсъдил е класирана на л. 61 от делото справка за установяване, че в период близък до осъществения от жалбоподателя внос са внесени два автомобила с марка Мазда с митнически стойности 2 493 лева и 3 143 лева, близки до декларираната и отхвърлена от митническия орган. Изключена е приложимостта на използвания от администрацията метод за определяне на МС, основан на декларираната в държавата на износа стойност. Прието е съответствие на декларираната стойност с тази по счетоводните записвания на вносителя. Придадено е доказателствено значение на факта на последващата продажба на автомобила на стойност 6 000 лева. Като самостоятелно основание за отмяна на решението е възприето взимането под отчет на митническото задължение след изтичане на срока за уведомяване на длъжника по чл. 103, § 1 МКС. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита в държавата на износа и посочената в износната декларация. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Съдът не е обсъдил предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена. Отликата в цените е в изходящи от износителя и от вносителя частни свидетелстващи документи. Доказателствената им стойност не може да се прецени от съдържанието на декларираните факти, тъй като не е изследвано обстоятелството дали декларирането на висока стойност не е благоприятно за износителя. В същото време декларираната при вноса МС съвпада с тази по фактурата и с тази стойност активът е заведен в счетоводството на вносителя. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. Не се сочи източник на позитивното право, въвеждащ изискване към съдържанието на фактурата за поставяне на подпис от страните по сделката. С арг. от чл. 40, ал. 2 АПК дори към фактурата да е било приложимо чуждо право и то да съдържа изисквания за допълнителни реквизити извън тези на първичния счетоводен документ по националното ни право /а то не съдържа изискване за подпис чл. 6, ал. 1 ЗСч/, отсъствието на тези реквизити не е основание да се дисквалифицира информационният източник /вж. чл. 40, ал. 2, изр. 1, in fine АПК/. Като неподписан частен документ доказателствена сила той не притежава /вж. чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007025224R5/10.11.2020 г. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за недоказаната от администрацията неприложимост на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС заради отсъствието на осъществен внос на идентични или сходни стоки в същия момент или в приблизително същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. Субсидиарният характер на резервния метод по чл. 74, § 3 МКС го прави неприложим без да са изчирпани вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Не е проява на разумна гъвкавост простото отнасяне към конкретната стока на МС от държавата на износа. Предоставените по реда на административното сътрудничество данни от канадската митническа администрация няма как да са налични на територията на Съюза. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Касационният съдебен състав наслагва към изводите на първостепенния съд такива за противоречащото на Съюзното право прилагане на резервния метод. Изборът на администрацията да ползва като МС цената в държавата на износа е в противоречие и с ограничението по чл. 144, § 2, б. д от Регламента за изпълнение. Затова и е без значение дали и с какви доказателствени средства е установена тази цена. Възпроизвеждането на декларирана цена в износната декларация в съставен от длъжностно лице документ не променя доказателственото значение на декларирания факт нито убеждаващото въздействие на първичния информационен източник, тъй като принципът на непосредственост в доказването изключва подмяната на първични с производни доказателства /доколкото първичните съществуват/. Ако декларираната цена при износа е ценена като друга договорна стойност по чл. 70 МКС, то безкритичното ѝ пренасяне е несъвместимо с изискването на чл. 144, § от Регламента за изпълнение за разумна гъвкавост при прилагане на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 МКС. Правилно първостепенният съд е ограничил до митническото задължения изводите си за пропускане на срока за уведомяване на длъжника. При действието на чл. 5, т. 18 МКС митническо задължение е това за заплащане на размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство. По съдържание вземането под отчет е дейност на митническите органи по вписване в счетоводните документи на размера на дължимите вносни или износни мита /вж. чл. 104, § 1 МКС/, като процедурите за това се определят от държавите членки /така чл. 104, § 3 МКС/. Крайният срок по чл. 103 МКС е за митническите задължения, като и за задълженията за ДДС преценката по чл. 104, § 2 МКС е приложима. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,