Решение № 12035 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2010 г.
ВАСI отделение18.10.2010 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
Оставя в сила решението на Административен съд - София град, първо отд., втори състав, от 27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 3728/09 г. Осъжда Ерма Крумова Борисова в качеството й на едноличен търговец "Ерма 95 - Ерма Борисова" - гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 509, вх. В, ап. 46, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София сумата 1 546,43 /хиляда петстотин четиридесет и шест лева и 43 ст./лева юрисконсулско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12035 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 3728/2009 г. Административен съд - София град, първо отделение, втори състав, е отхвърлил жалбата на Ерма Крумова Борисова в качеството й на едноличен търговец "Ерма 95 - Ерма Борисова" - гр. София срещу ревизионен акт № 2000803210/10.11.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 515 от 13.04.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София в частта, с която за данъчен период м. 05/08 г. са определени задължения за данък добавена стойност в размер на 54 821,91 лв. по фактура № 68 от 14.05.2008 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ерма Крумова Борисова в качеството й на едноличен търговец "Ерма 95 - Ерма Борисова" - гр. София. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания ревизионен акт, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Ерма Крумова Борисова в качеството й на едноличен търговец "Ерма 95 - Ерма Борисова" - гр. София срещу ревизионен акт № 2000803210/10.11.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 515 от 13.04.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София в частта, с която за данъчен период м. 05/08 г. са определени задължения за данък добавена стойност в размер на 54 821,91 лв. по фактура № 68/14.05.2008 г. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден при спазване на процесуално-правните разпоредби, в това число издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Посочено е, че между страните няма спор за факти, а относно приложението на правна разпоредба. Независимо от това съдът е изложил подробно фактическата обстановка, изразяваща се в това, че по силата на сключен договор едноличният търговец е доставил стока по процесната фактура в Свободна безмитна зона Драгоман на МД "Скорпио" - Сърбия, като последното дружество е изнесло същата впоследствие в Свободна безмитна зона Пирот - Сърбия. Посочено е, че при тази фактическа обстановка спорният въпрос е относно това дали по фактура № 68/14.05.2008 г. е извършена освободена доставка по смисъла на чл. 28, т. 1 от ЗДДС. За да отговори на този въпрос съдът е дал тълкуване на правните разпоредби, относими към спора, в това число не само на разпоредбата на чл. 28, т. 1 от ЗДДС и чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС относно необходимите документи, установяващи износа, а и на разпоредби от Регламент № 2913/92 г. и № 2454/93 г. относно определяне на митническия режим на износ и необходимите документи във връзка с него. Съпоставяйки извършеното тълкуване на законите с конкретната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че жалбоподателката в качеството си на едноличен търговец е извършила реална доставка на стоки, като съобразно условията за покупко-продажба на същите, те са доставени в Свободна безмитна зона Драгоман, като за това си действие съгласно чл. 170, § 1 от Регламент № 2913/92 г. жалбоподателката не подава износна митническа декларация, а такава при условията на чл. 176, ап. 1 от същия регламент подава лицето, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в свободна зона - в случая МД "Скорпио" - Сърбия, на чието име са съставени всички следващи документи по износа на стоката. Административният съд е приел още, че режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България, за което съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗМ стоките се поставят в режим износ, като износител е лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация и което в момента на приемането й е собственик на стоките или има подобни права на разпореждане с тях - чл. 601, ал. 1 от ППЗМ. В продължение е отбелязано, че когато собствеността или подобните права за разпореждане със стоките принадлежат на лице, установено извън митническата територия на Република България въз основа на договор, който е основание за износа, за износител се смята партньорът по договора, установен в Република България и тъй като македонското дружество не е изготвило ЕАД за износ, а за режим "транзит", то в случая не е извършен износ от търговския партньор на жалбоподателката. Тълкувайки разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС с оглед на претенцията за осъществена облагаема доставка с нулева ставка административният съд е приел, че не е изпълнено едно от кумулативните условия на закона - стоката да е превозена до трета страна или територия по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС. На база на изложеното е направен извод, че не може да бъде поставен знак за равенство между износ и превоз на стока до свободна безмитна зона, поради което в случая не е налице облагаема доставка с нулева ставка по смисъла на чл. 28 от ЗДДС, в която хипотеза е безсмислено да се обсъжда наличието на доказателства по чл. 21, ал. 1 или 2 от ППЗДДС и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да е посочено, че се поддържа и оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в случая не следва да се говори за износ на стоки, а за прилагане на чл. 28 от ЗДДС, означен като облагаеми доставки с нулева ставка и наличието на ТИР карнет и неговото надлежно оформяне не доказват извършване на износ. Направените оплаквания са неоснователни. Както бе вече посочено, по делото няма спор от фактическа страна, а само досежно тълкуването и прилагането на материалния закон. Даденото тълкуване на относимите към спора правни норми от страна на първоинстанционния съд е логически издържано и се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е: 1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика и 2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. В конкретния случая в хода на ревизията е установено, че едноличният търговец е извършил доставка на стока по процесната фактура на територията на Свободна безмитна зона- Драгоман, която безмитна зона е обособена част от митническата територия на Република България по смисъла на чл. 166, ал. 1 от ЗМ. Твърденията на жалбоподателката, че е извършила доставката до трета страна или територия, не отговаря на обстоятелствата по делото, тъй като доставката е получена от сръбското дружество МД "Скорпио" - Сърбия, като впоследствие е изнесло стоката до Свободна безмитна зона Пирот - Сърбия, като всички митнически документи относно движението на стоката са съставени на името на МД "Скорпио". В тази насока в решението на административния съд са изложени обстойни мотиви на база на тълкуване на разпоредби на митническото законодателство, въз основа на които е направен обоснован извод, че за жалбоподателката не е съществувала възможност и задължение митническите документи да бъдат съставени на нейно име. В тази част от решението са обсъдени и доказателствата, свързани с разменена кореспонденция между жалбоподателката и Агенция "Митници" по повод на нейно искане тя да бъде вписана като титуляр на митническия режим заедно с МД "Скорпио", като на база на това правилно е прието, че не следва да бъде кредитирана представената в съдебно заседание на 17.09.2009 г. от жалбоподателката международна товарителница, в която тя фигурира като изпращач наред с чуждото дружество. При безспорно установена фактическа обстановка и при правилно тълкуване на приложимото право от страна на първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че по процесната фактура не е извършена облагаема доставка с нулева ставка по смисъла на чл. 28 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт обосновано са определени задължения за ДДС на основание чл. 37, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция сумата 1 546,43 лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,