Решение № 15042 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6265/2011 г.

Решение № 15042 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6265/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мустафа Мохамед Исмаил, гражданин на Ливан, срещу Решение № 139/30.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложим материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателя, именно поради ситуацията в Ливан и задочно издадена смъртна присъда. Не се представят доказателства. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС не изпраща представител и не взема становище Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Мустафа Исмаил е отказано предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх в кандидатстващия за бежанец от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като - смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Също така е прието, че по отношение на молителя е налице и законова пречка да му бъде предоставен статут, съгласно чл. 12 от ЗУБ - доколкото същият, съгласно писмено становище на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) - представлява заплаха за националната сигурност. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е, че чужденецът влиза законно в Р България за първи път през 1998 г., за около девет месеца; идва отново в страната ни законно през 1990 г., като по негови твърдения оттогава живее постоянно в България. Едва през 26.01.2010 г. Исмаил подава молба за предоставяне на статут. Изводът на административния орган е, че искането на чужденеца е обусловено от желанието му да осуети наложени му принудителни административни мерки - експулсиране, забрана за влизане в Р България и принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. Констатирано е също така, че кандидатът за предоставяне на статут е осъждан в страната ни за извършено престъпление и ефективно е изтърпял наложено му наказание - "лишаване от свобода". Към административната преписка са приложени: становище на главен експерт в РПЦ - София № УП-4227/1.06.10 г.; относно молбата на жалбоподателя за предоставяне статут на бежанец; справка на дирекция "Европейски въпроси, Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ при МС с вх. № 4903/9.12.3010 г. относно Ливан, на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, с вх. № 242/28.01.2009 г. относно актуалната обстановка в Ливан; писмо от ДАНС, с вх. № УП-4227/28.04.2010 г. На тази база - административният орган е възприел становището, че конституцията в Ливан гарантира свободата на вероизповеданията и това право е гарантирано от държавата и на практика се спазва. Гражданското общество е активно и правозащитните организации свободно развиват дейността си. Няма ограничение от страна на властите относно свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и събиранията. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за доброволното му напускане на Ливан и установяването му в Р България. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ливан не съществува такъв. Не е налице основание по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ за предоставяне на статут на жалбоподателя. Правилна е преценката на административния орган за недостоверност на бежанската история на Исмаил - доколкото сочените от него данни са непълни и противоречиви; преследван е в страната си по произход за извършени криминални деяния; за такива престъпни деяния, свързани с наркотични вещества, е признат за виновен и осъден в страната ни на 10 години "лишаване от свобода". С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,