Решение № 10650 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2017 г.

Решение № 10650 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. В. К., с. К., ул. "В." №... срещу Решение № 1215 от 23.12.2016 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело № 1011/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н К. срещу Заповед № 16-1184-000144 от 14.09.2016 г. на началника на група "Охранителна полиция" в Районно управление - К., в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С. област, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Й. В. К., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е обсъдил формално доказателствата по делото и не е обсъдил възраженията в жалбата и в частност това, че не е бил запознат с акта за установяване на административно нарушение. Нарушен е чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и не му е връчен талон за медицинско изследване. Съдът неправилно е приел за неотносими към предмета на спора показанията на разпитаните свидетели.

Излага показанията на разпитаните свидетели и сочи, че те установяват съставянето на акта в районното управление, без съставителя му да е видял нарушителя, което създава вероятност от неистинност на фактите. Извършените нарушения в производството пред административния орган са съществени и влияят на законосъобразността на оспорената заповед.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Заповед № 16-1184-000144. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. С., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - началникът на група "Охранителна полиция" в Районно управление - К., в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С. област, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно, съдът е обсъдил доказателствата и е направил обосновани и правилни изводи и правилно е приложил материалния закон.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт П. И..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Съдът не е изискал административната преписка в цялост и в частност издаденият талон за медицинско изследване. Съдът е следвало да разпита свидетеля Е. К., посочен като свидетел при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 14.09.2016 г., около 00,30 часа, в с. К., на кръстовището на ул. "Освобождение" и ул. "М.", г-н К. е управлявал лек автомобил марка "Опел", модел "Астра", с регистрационен № СО 9216 АК, собственост на В. М. С., като при проверка отказва да бъде проверен с техническо средство "А. Д. 7510", ARBA 0094. Отказва да даде кръвна проба за медицинско изследване и да получи талон за медицинско изследване. Съставен е акт за установяване на нарушение № 51513 от младши автоконтрольор в Районно управление - К.. Актът е връчен при отказ, удостоверен с подписа на свидетел.

1. На 14.10.2016 г. началникът на Районно управление - К., в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С. област, издава наказателно постановление № 16-1184-000347, с което на Й. В. К. налага наказание "глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП". В наказателното постановление е посочено, че отказва да даде кръвна проба в болнично заведение и да получи талон за медицинско изследване № 043892.

1. На 14.09.2016 г., началникът на група "Охранителна полиция" в Районно управление - К., в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С. област, издава Заповед № 16-1184-000144, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) прилага на г-н К. принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която служителите, заемащи длъжност "младши контрольор" в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и териториалните им структури са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата;

б) Заповед № 517з-259 от 6.02.2015 г., с която директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С. област, оправомощава началниците на групи "Охранителна полиция" в районните управления да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП);

в) Заповед № 8121К-1385 от 21.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е преназначен К. Л. Ц. на длъжност началник на група "Охранителна полиция" в Районно управление - К.;

в) Акт за встъпване на К. Л. Ц. от 23.04.2015 г.

1. В хода на съдебното производство съдът е разпитал свидетелите С. С. - съпруга на г-н К., и Д. С. - свидетел при връчването на акта за установяване на административно нарушение.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при наличие на материалноправните предпоставки за нейното издаване - налице е установено чрез акт за установяване на административно нарушение нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Съдът приема за неотносими към предмета на спора показанията на разпитаните свидетели като ги счита за относими към производството по обжалване на наказателното постановление.

Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на г-н К..

Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са за неправилно ценене от съда на доказателствата по делото и в частност на показанията на свидетелите.

Преди всичко следва да се посочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, въпреки, че съдът е посочил като пораждаща компетентността на издалия я орган Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 на министъра на вътрешните работи. Видно от съдържанието на Заповед № 8121з-745 с нея министърът на вътрешните работи е оправомощил полицейски органи да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по смисъла на чл. 186 и 189, ал. 1 и 12 ЗДвП, а не да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма правомощието да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи определя службите за контрол на движението по пътищата, но той нито има правомощието да определи длъжностните лица, които да издават заповеди за прилагане на принудителните мерки, нито има правомощието да им делегира тази компетентност, защото той самият не я притежава.

Заповедта, която делегира на издалия оспорената заповед орган компетентност е Заповед № 517-259 от 6.02.2015 г. Същата е издадена въз основа на Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. Ноторно е, че със Заповед № 8121з-48 министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, С. област, оправомощава началниците на групи "Охранителна полиция" в районните управления да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

С оглед на това оспорената заповед действително е издадена от компетентен орган. Неправилните мотиви на съда не са отразили на правилността на крайния му извод за компетентност на издалия оспорената заповед орган.

За да е материално законосъобразна заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата. Член 171, т. 1, б. "б" ЗДвП съдържа няколко хипотези. От доказателствата по делото е видно, че в случая органът твърди, че е налице отказ на лице, което управлява моторно превозно средство, да бъде проверено с техническо средство. Разпоредбата не изисква наличието кумулативно на отказ за проверка с техническо средство и на отказ да се даде кръв за медицинско изследване. И единият отказ е достатъчен. С оглед на това съдът не споделя доводите на прокурора за необходимостта от прилагане по делото на издадения на касатора талон за медицинско изследване. Съдът счита за неотносими и доводите на касатора за недоказаност на факта на връчване на талон за медицинско изследване. От доказателствата по делото е безспорно, че талон за медицинско изследване не е връчен на касатора, но това е станало поради неговия отказ да получи талон за медицинско изследване. Отрицателният факт, посочен в акта за установяване на административно нарушение, няма как да бъде доказан, тъй като на доказване подлежат само осъществени в миналото положителни факти. Отрицателният факт не е оставил материални следи в миналото и именно поради това не може да бъде доказан.

За материалната законосъобразност на оспорената заповед е достатъчно е да се докаже отказът на касатора да бъде изпробван с техническо средство. Видно от доказателствата по делото г-н К. е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. В това отношение освен актът за установяване на административно нарушение е релевантно доказателство. Факта, че актът е връчен при отказ на касатора, при положение, че отказът е оформен съгласно изискванията на чл. 43, ал. 2 ЗАНН не се отразява на доказателствената сила на акта по смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. На доказателствената сила на акта не се отразява и факта, че свидетел на отказа е служебно лице, тъй като тази възможност е изрично предвидена в чл. 189, ал. 3 ЗДвП.

Основателно е възражението на касатора, че съдът е следвало да цени и показанията на двамата разпитани свидетели. Свидетелските показания са допустимо доказателство в производството по оспорване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Въпрос на съвкупна преценка на всички доказателства е дали съдът ще даде вяра на показанията на свидетелите и до каква степен ще цени установеното от тях. Но сами по себе си те са годно доказателствено средство и за касатора, в много случаи, са единственото средство за оборване на установеното с акта.

В случая показанията на свидетеля Д. С. - свидетел при връчването на акта при отказ, са в съответствие с установеното в акта. Вярно е, че свидетелят е служебно лице, но от неговите показания логично допълват установеното в акта и най-вече сочат причината на връчването на акта при отказ. Поведението, което касаторът е имал и създадената ситуация около извършената проверка са обосновали и начина на съставяне на акта. Що се отнася до показанията на свидетеля С. - съпруга на касатора, то те не кореспондират с останалите доказателства по делото, а и отношенията между двамата обосновават висока степен на заинтересованост. Касаторът не е поискал събирането на други доказателства, за да обори установеното с акта и показанията на свидетеля С..

При така установените по делото факти крайният извод на съда за доказаност на фактическите основания за издаване на оспорената заповед е правилен и обоснован.

Следователно, от доказателствата по делото е безспорно, че на 14.09.2016 г. г-н К. е осъществил състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, поради което оспорената заповед е материално законосъобразна.

Видно от изложеното доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост на фактическите изводи на съда са неоснователни. Съдът, като краен резултат, правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди г-н К. да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд