Решение № 13937 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Гулянци и на К. Т. Б. против решение 2288 от 27. 06. 2024 г. по адм. дело 898/ 2023 г. на Административен съд Плевен, с което е отменен отказ на кмета на община Гулянци, обективиран в писмо изх. 1100-398(3)/ 18.10.2023г., да издаде по заявление на Г. П. К. заповед по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за изменение на ПУП- ПР относно вътрешната регулационна линия между УПИ XI-789 и УПИ X-797, кв. 81 по плана на [населено място] и връща делото на административния орган за поизнасяне по заявлението на Г. П. К. съгласно дадените указания. Касаторът кмет на община Гулянци излага съображения за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Касаторът К. Т. Б. поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменен, като му се присъдят направените разноски. Ответникът Г. П. К. оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. П. К., сега ответник, против писмо изх. 1100-398-(3)/18.10.2023г. на ВрИД кмет на община Гулянци. Писмото е в отговор на молба на К. от 09.10.2023г. с искане вътрешните регулационни линии между имота на заявителя УПИ XI-789 и съседния УПИ X-797, кв. 81 по плана на [населено място] да бъдат поставени, на основание § 8, ал.2, т. 3 от ПР на ЗУТ, в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти съгласно кадастралния и регулационен план на селото от 1928 г., тъй като дворищнорегулационният план на [населено място], одобрен през 1986 г. по отношение на двата имота не е приложен. Като мотиви за отказа в писмото е посочено, че производството по § 8 от ПР на ЗУТ е специално и заинтересуваните лица могат да искат изменение на влезлия в сила ПУП- ПР при условията на чл. 134, ал.1 и ал. 2 ЗУТ, като се съобразят с чл. 135 ЗУТ и след положително становище на ОЕСУТ. Посочено е също, че при одобряване на кадастралния и регулационния план за имотите със заповед 3081/ 1986г. заявителят не е възразил, както и че срокът за оспорване на плана от 1986г. е изтекъл съгласно § 6, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Като се съобразява с представените писмени и гласни доказателства, включително със заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, съставът на административния съд приема, че жалбоподателят, сега ответник К. и касаторът Б., заинтересувана страна пред първата инстанция, са собственици съответно на УПИ XI-789 и на УПИ X-797, кв. 81 по плана на [населено място]. Със заповед 3081/ 02.09.1986г. на председателя на Окръжен народен съвет Плевен е одобрен застроителен и общ регулационен план на [населено място], който предвижда част от имота на К. да бъде придадена към този на Б., като липсват данни за заплатено обезщетение. През 2021г. Б. изгражда масивна ограда, която минава по регулационната линия между двата урегулирани имота съгласно плана от 1986г. Съдът стига до извод, че дворищнорегулационният план от 1986г. не е приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното му действие е прекратено. Поради това приема, че условията на § 8, ал. 2,т. 3 от ПР на ЗУТ са изпълнени и са налице основания вътрешните регулационни линии между имота на К. УПИ XI-789 и съседния УПИ X-797, кв. 81 по плана на [населено място] да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. По тези съображения отменя отказа на кмета на община Гулянци и връща преписката на органа за произнасяне съгласно дадените указания. Тези изводи на административния съд са направени в противоречие с материалния закон и не се обосновават от събраните доказателства. Принципно правилните съображения, че разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ регламентира специално основание за изменение на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, когато сроковете по чл. § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ са изтекли и за отчуждените с плана части не са заплатени обезщетения, в случая не обосновават възприетото от съдебния състав заключение за незаконосъобразност на издадения отказ. Специалното основание на § 8, ал.2, т. 3 за изменение на заварен дворищнорегулационен план се отнася за хипотези, когато планът не е приложен, отчуждителното му действие е прекратено, придадените по силата на този план части към съседни урегулирани имоти не са заети и съществуващата граница е тази между поземлените имоти. От събраните по делото доказателства се установява, че придадената по силата на дворищнорегулационния план от 1986г. част от УПИ XI-789, собственост на Г. К., към съседния УПИ X-797, кв. 81, собственост на К. Б., е заета и материализираната на място ограда е изградена по регулационната линия между двата имота съгласно дворищнорегулационния план, одобрен през 1986 г. Поради това следва да се приеме, че условията на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ за изменение на влезлия в сила дворищнорегулационен план съгласно заявлението на К. не са изпълнени и издаденият отказ е законосъобразен. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл, отменя издадения отказ и връща преписката на кмета на община Гулянци за произнасяне съгласно дадените указания, съставът на първоинстанционния съд постановява решение при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Всъщност изложените твърдения и събраните доказателства, обективират спор за собственост, който не може да бъде разрешен в рамките на административно производство, а по общия исков ред. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Плевен следва бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция ответникът по касационните жалби Г. К. следва да заплати на ответника К. Б. сумата 1570.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи 70.00 лв. държавна такса и 1500.00 възнаграждение за адвокат, а на община Гулянци сумата 320.00 лв. представляващи 70.00 лв. държавна такса за производството пред касационната инстанция и 250.00 лв. депозит за вещо лице. Разноски на община Гулянци, представляващи възнаграждение за адвокат, не следва да бъдат присъдени с оглед липсата на доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение пред двете инстанции. В представения договор за правна защита пред първата съдебна инстанция е посочено, че адвокатското възнаграждение ще бъде изплатено по банкова сметка, но няма данни това да е направено, а в договора за правна защита пред касационната инстанция е отбелязоно договорено, но не и реално заплатено възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,