Решение № 11525 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2011 г.

Решение № 11525 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Че Куангджу, гражданин на Република Корея, против Решение N 38/28.01.2011 г., постановено по адм. дело N 1011/2010 г., по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЯЗ - 2870/19.11.2010 г. на Директора на ОД на МВР - Велико Търново, с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБ". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на ОД на МВР - Велико Търново, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на Че Гуангджу, против Заповед № ЯЗ - 2870/19.11.2010 г. на Директора на ОД на МВР - Велико Търново, с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБ". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ - принудително отвеждане до границата на РБ се налага на чужденец, който не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. Крайният извод на съда е, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. В чл. 39а от ЗЧРБ са изброени видовете принудителни административни мерки, в това число и принудително отвеждане до границата на Република България - т. 2. В хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ компетентният административен орган по чл. 44 от същия закон действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. Той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок. Установено е по делото, че разрешеният престой на жалбоподателя съгласно чл. 1, т. 2 от Регламент ЕО № 539/2001 г. на Съвета е изтекъл на 16.11.2010 г. и към момента на издаване на оспорената заповед същият не е имал разрешение да пребивава в страната. Правилно е отразено, че молбата за продължаване на престоя в Република България е подадена в ОД на МВР Велико Търново на 26.11.2010 г., т. е. след издаване на оспорената заповед. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение