Решение № 2246 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2008 г.

Решение № 2246 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Образувано е по касационни жалби от Петър Петков Ангелов и областния управител на Пернишка област против решение № 145 от 22.07.2008 година по адм-д. № 46/2008 година и против решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 8.08.2008 година по същото дело. Релевират доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се, че при изготвянето на плана се е получило припокриване на имоти, записани на различни собственици. Всеки от тях разполага с документ за собственост. Липсва индивидуализация на имотите, съгласно изискването на АПК. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Тодор Петров Тодоров против заповед № РД-29 от 14.01.2008 година на областния управител на Пернишка област. С нея е одобрен планът на новообразуваните имоти за местностите "Копринено сборище", "Старо село" и "Реката" в землището на с. Драгичево. Жалбата касае обособяване на ползвателски имот № 23251.66.253 с площ от 600 кв. м. и записването му в регистъра към плана на Петър Петков Ангелов. Жалбоподателят е възразил, че процесният имот е част от имот на наследници на Пешо Костов Пешев, който е предмет на реституционно производство. От писмените доказателства по представената административна преписка съдът е установил, че през месец септември на 2007 година е изготвен и приет помощен план за трите местности в землището на с. Драгичево. На основата на него през месец декември на същата година е изготвен и план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-29 от 14.01.2008 година на областния управител. С него на наследниците на Пешо Костов Пешев, сред които попада и жалбоподателят, като негов внук са отредени два имота в местността "Копринено сборище". Единият е № 266 с площ от 1508.33 декара. Вторият е № 252 с площ от 662.82 декара. В регистъра към плана и по отношение на двата е цитирана реституционна преписка пред ОСЗГ - Перник № 754 от 12.02.1992 година. Процесният имот с номер 253 с площ от 600 кв. м. е отреден на Петър Петков Ангелов. На графичната част на плана е показан, като свободен от застрояване. За правно основание е описан нотариален акт № 139 от 9.05.1994 година. Описаните документи, обосноваващи собственическите права на страните са представени по делото. С решение № 1 от 7.04.1999 година по преписка вх. № 754 на поземлена комисия на наследниците на Пешо Костов Пешев е признато право на собственост в стари реални граници върху нива от 4.000 декара в местността "Копринено сборище" - територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Едновременно с това в същото решение е възстановено правото на собственост върху тази нива, но изрично е отбелязано, че възстановяването ще се извърши, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Заинтересованата страна - Петър Петков Ангелов се легитимира, като собственик с нотариален акт № 429 от 9.05.1994 година на имот пл. № 253 с площ от 600 кв. м. при граници: изток и запад - път, север - Михо Борисов Гюров и юг - Венета Горанова Стефанова. Собствеността е призната на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява, че в помощния план са изчертани земеделски земи на бивши собственици. Между тях са имот № 16 с площ 1622 кв. м. и имот № 18 с площ от 1313 кв. м. Наред с това са обозначени с други номера имотите по начина им на ползване. Такива са имот пл. № 266 с площ 1508 кв. м. и имот пл. № 253 с площ от 1262 кв. м. Имот пл. № 266 в плана на новообразуваните имоти е записан на наследници на Пешо Костов Пешев. На тях е записан и имот пл. № 252 с площ от 662 кв. м. Новообразуван имот пл. № 253 с площ от 600 кв. м. е записан на Петър Петков Ангелов. Този имот попада върху имот пл. № 253 на наследниците на Пешо Костов Пешев по помощния план. При огледа на място вещото лице е констатирало, че между двата новообразувани имота номера 252 и 253 няма ограда. Те представляват един общ заграден имот, така както е по помощния план. При тези данни по делото съдът е приел неяснота относно ситуирането на ползвателския имот в плана на новообразуваните имоти, тъй като не е налице идентичност на границите по нотариалния акт и границите, описани по графични и цифрови показатели. На следващо място е съобразил, че на наследниците на Пешо Костов Пешев е признато право на възстановяване собствеността върху нива от 4.000 декара, което решение не е съобразено от областния управител при одобряване плана на новообразуваните имоти. Това е дало основание на съда да приеме допуснато нарушение на правилата за изготвяне на плана, залегнали в разпоредбите на чл. 28 - чл. 28б ППЗСПЗЗ, водещо до незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Съдът е отменил заповед № РД-129 от 14.01.2008 година и е върнал преписката на областния управител със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. След подаването на касационните жалби от Петър Петков Ангелов и областния управител, в които се твърди неправилност на съдебното решение, поради отмяната на административен акт, различен по номер от оспорения такъв, съдът по своя инициатива е постановил решение от 8.08.2008 година. С него е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в номера и датата на издаване на заповедта на областния управител. Така постановените решения са неправилни поради допуснати от съда нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Съставянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти е етап от сложния фактически състав на признаване и възстановяване право на собственост върху земеделски земи, разположени в зони по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Той се изготвя на базата на признатите права на бившите собственици или техните наследници от една страна и от друга - на ползвателите с признато право да придобият собствеността върху предоставени им за ползване земеделски земи. Първата категория правоимащи установяват правата си с документите по чл. 28, ал. 10, т. 4 - копия на влезли в сила решения на ОСЗГ по чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Вторите по т. 5 на същата разпоредба - с копия от протокола и заповедта на кмета на общината по § 62, ал. 2 и 3 ПЗР 456/1997 година. Плановете - помощен и на новообразуваните имоти се изработват въз основата на така посочените в нормативния акт документи с правно значение за надлежно признаване на права на двете категории правни субекти. В производството не полежат на разрешаване възникнали спорове за собственост. В конкретния случай наследниците на Пешо Костов Пешев са представили и в административното и в съдебното производство решение по чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗ, с което им се възстановява право на собственост в стари реални граници върху нива от 4.000 декара в местността "Копринено сборище", което ще се извърши с плана на новообразуваните имоти. Решението попада сред категорията документи по чл. 28, ал. 10, т. 4 ППЗСПЗЗ. В тази връзка са напълно неоснователни доводите на касатора Петър Петков Ангелов, направени и пред двете съдебни инстанции, че наследниците на Пешо Костов Пешев не са установили надлежно възстановено право на собственост, тъй като не са представили скица на нивата от 4.000 декара, каквото било изискването на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В разпоредбата на чл. 18ж са уредени три напълно различни и самостоятелни способа за възстановяване право на собственост. Поради това и документите, с които то се доказва, съответно с които приключва успешно проведено реституционно производство са различни. В алинея първа на разпоредбата се има предвид възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Поради това възстановеното право се установява с влязло в сила решение на ОСЗГ и надлежно изготвена скица. В алинея втора на нормата се имат предвид случаите на възстановено право в нови реални граници - т. е. с план за земеразделяне. В третата алинея се реламентира възстановяването на право на собственост при условията на § 4 - § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ с план на новообразуваните имоти. В решението се описват размерът и местността, в които са се намирали земеделските земи. Естествено в този случай скицата на имотите се издава едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имот Фактическият състав по възстановяването се довършва с издаване на заповедта на кмета по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и прилагане към нея на скица от имота, така както е посочен в плана на новообразуваните имоти. Неотносимо към спора за законосъобразност на заповедта на областния управител е възражението на първия касатор за незаконосъобразно възстановяване от страна на органа по поземлена собственост на собствеността в полза на наследниците на бившия собственик. Подобно оспорване е от материално естество и не подлежи на разглеждане в административното производство. На свой ред този касатор се легитимира, като ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост с констативен нотариален акт. Той съставлява документ по смисъла на чл. 28, ал. 10, т. 7 ППЗСПЗЗ. Поради това и не подлежат на разглеждане в административното производство възраженията относно това дали той е издаден правилно или не е. Нотариален акт не би могъл да се оспори с възражения за липса на проведена процедура за надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост в производството по обжалване на заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти. След издаването на нотариалния акт, споровете имат материален характер и подлежат на разрешаване в исково, а не в административно производство. До тогава областният управител не може да откаже зачитане правата на бившите собственици, легитимиращи се с позитивни решения на ОСЗГ или на ползвателите, легитимиращи се с нотариални актове. В конкретния случай обаче в нотариален акт № 129 от 9.05.1994 година не е посочена местността, в която се намира имот пл. № 253. Поради това е останал напълно неизяснен въпросът дали действително ползвателския имот е предоставен точно в процесната местност "Копринено сборище". Съдът е нарушил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страната, че за това обстоятелство от сериозно значение за крайния изход на спора не е посочила доказателства. Отделно от това липсата на отразена местност в нотариалния акт изисква внимателно изследване на въпроса за идентичността на имота, предмет на признати права с имота, който е отреден на бившия ползвател с помощния план и впоследствие с плана на новообразуваните имоти. Още повече, че в помощния план е налице значително несъответствие в площта на имот № 253. Първият касатор представя в настоящото производство извадка от помощния план. От нея се установява, че поземлен имот № 253, записан на Петър Петков Ангелов е с площ от 1262.82 кв. м. Като правно основание за записването на собственика е посочен в последната графа нотариалният акт от 9.05.1994 година. По него обаче площта на имота е само 600 кв. м. - т. е. два пъти по-малко от площта на имота по помощния план. Това само по себе си съставлява сериозна индикация за порок още при изготвянето на помощния план, който техническите органи са се опитали да отстранят при изготвяне плана на новообразуваните имоти, където имот пл. № 253 вече е обособен с площ от 600 кв. м. - колкото са правата на ползвателя, констатирани с нотариалния акт. Не случайно вещото лице при огледа на място е констатирало ограждането на целият бивш имот № 253 по помощния план с една обща ограда в цялата му площ от 1262.82 кв. м. При липсата на посочена местност, където се намира той и разлика в площта, идентификацията би могла да се извърши само на базата на съпоставка на границите, описани в нотариалния акт с границите на имота по помощния план и процесния новообразуван имот. Изводите на съда в тази насока са необосновани, тъй като при наличните данни по делото подобна съпоставка не може да се направи. В нотариалния акт за северна граница е посочен Михо Борисов Гюров, а за южна Виолета Горанова Стефанова. Такива съседи в плана на новообразуваните имоти и в помощния план не фигурират. Като се има предвид датата на издаване на нотариалния акт - 1994 година е възможно това да е в резултат на извършени промени в собствеността през изминалите тринадесет години. Това налага изясняване на въпроса с помощта на съдебно-техническа експертиза. Още повече, че в самия нотариален акт е описана скица от 1994 година, което означава, че и тогава имотът, предмет на констативния акт е фигурирал в някакъв план. Скицата, на която се позовава в първоинстанционното производство Петър Петков Ангелов не изяснява въпросът с идентификацията на процесния имот. Тя е издадена въз основа на одобрения, но невлязъл в сила план на новообразуваните имоти, който е предмет на оспорване в съдебно-административното производство. Неизясняването на тези основни за спора въпроси са довели до постановяване на неправилно решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Неправилно е и решението от 8.08.2008 година за поправка на очевидна фактическа грешка. Разпоредбата на чл. 175 АПК урежда правната възможност на съда по свой почин да поправи допуснати в решението писмени грешки или подобни очевидни неточности. Решението се постановява в закрито заседание. Доколкото това е станало по инициатива на съда, не е необходимо да се уведомяват предварително страните, а още по-малко да се призовават, тъй като заседанието е закрито. Доводите в тази насока са неоснователни. Доколкото обаче е неправилно решението за отмяна на административния акт, неправилно се явява и решението за допускане поправката на очевидна фактическа грешка, поради това то също следва да се отмени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение