Решение № 15806 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2018 г.

Решение № 15806 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1280 от 14.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2724/17 г. Административен съд-Варна, е отменил ревизионен акт № Р-03001816007743-091-001/31.05.2017 г. на орган по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 289 от 21.08.2017 г. на директора на дирекция ОДОП "Варна", поправен с РА за поправка № П -03001817095226-003-001 от 09.06.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна. С обжалвания РА на Г. Д. са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 48594, 17 лв. и за 2013 г. в размер на 52037, 00 лв., ведно с начислени лихви. Касаторът редовно призован представлява не се явява, не се представлява. представени са писмени бележки. Ответния по касационната жалба Г. Д., не се явява. Представлява се от адв.. Няголова. Представен е писмен отговор. Представени са и писмени бележки. Претедира разноски, съгласно приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна. С решението си административния съд, е отменил ревизионен акт № Р-03001816007743-091-001 от 31.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 289 от 21.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна, с който на жалбоподателя са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д. п. 2012 г. и 2013 г. Прието е, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената форма и не страда от пороци водещи до неговата нищожност. След това съдът е пристъпил към излагане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения РА. Не е спорно, че ревизираното лице е регистриран като земеделски производител с извършвана дейност"отглеждане на зърнени култури", регистриран по ЗДДС от 20.10.2005 г. Същият е ползвал право на преотстъпване на данък на основание чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като през 2012 г. размерът на преотстъпения данък е 37450, 00 лв.; за 2013 г. – 52539, 74 лв. Съдът е посочил, че органите по приходи разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ допуска преотстъпване на данък върху годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност само на еднолични търговци. поради това и с оглед обстоятелството, че Д. е регистриран земеделски производител без регистрация, като ЕТ, не е признато преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди. В хода на съдебното производство нови доказателства не са представени. Решаващия състав е преценил, че РА е издаден от компетентен орган. че спорът е правен и се отнася до това, дали жалбоподателят като физическо лице, регистриран като земеделски производител, е имал право да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, след като не е бил регистриран като едноличен търговец. Административният съд е възприел, като краен извод, че неправилно органът по приходите е определил на жалбоподателя да заплати допълнителни публични задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г., признавайки правото на преотстъпване при положение, че същият като регистриран земеделски производител, без да едноличен търговец, е субект на преференцията по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Решението на Административен съд – гр. Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и е разширил приложното й поле и по отношение на физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец. По направеното оплакване настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално дали нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е приложима за процесните данъчни периоди и по отношение на физическо лице, регистриран земеделски производител, който няма регистрация като едноличен търговец. Даденият положителен отговор на спорния въпрос е логически обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. При тази редакция на разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ касационната инстанция намира, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал. 6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". При логическото тълкуване на цитираната разпоредба се формира заключението, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производители по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, т. е. по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо по правилата на чл. 29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. От друга страна, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С