Решение № 37 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 331/2007 г.

Решение № 37 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 331/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Габровският окръжен съд с въззивно решение от 25.10.2007 г. по гр. д. № 295/2007 г. е отхвърлил предявеният от И. Д. против Т. П. иск за делба на дворно място от 951 кв. м., УПИ ХIII - 217, 220 (в текста неточно е изписано УПИ ХII), в кв. 17 по плана на с. С., област Г., заедно с построената в него стопанска постройка (тлокане) и два навеса. Ищцата по делото И. М. Д. от с. С. е подала касационна жалба срещу решението на окръжния съд. Ответницата Т. М. П. от с. С. моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Ищцата Д. е основала искането си за делба на влязло в сила решение по гр. д. № 689/2002 г. на Севлиевския районен съд, с което на основание чл. 292 ГПК в общ дял на страните е поставен спорният имот - дворно място и стопански постройки. Ответницата е оспорила иска с възражението, че същият имот е нейна изключителна собственост, тъй-като по силата на съдебна спогодба за делба по гр. д. 1058/1993 г. на Севлиевския районен съд, имотът е получен от нея в самостоятелен дял срещу парично уравнение на дела на ищцата в размер на сумата 24 000 лв., която е била изплатена. По тези обстоятелства не е налице спор между страните и те са доказани от приложените дела на Севлиевския районен съд. С оглед на така събраните доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че в резултат на спогодбата от 25.04.1994 г. по гр. д. № 1058/1994 г. на Севлиевския районен съд, ответницата Т е изключителен собственик на земята и стопанските постройки, както и на жилищната сграда, намираща се в същото дворно място, а ищцата е изгубила притежаваната по наследство част от имота и няма основание да претендира за права, каквито вече не притежава. Правилни са изводите на съда, че възражението на Д. за нищожност на спогодбата от 25.04.1994 г. е неоснователно. Спогодбата е сключена във втората фаза на делбеното производство по гр. д. № 1058/1994 г., след като с влязло в сила решение по допускане на делбата, постановено на 8.11.1993 г. е допусната делба на същото дворно място, но с по-голяма площ, на три равни дяла, от които два дяла за Т. П. и един дял за И. Д. Към момента на делбата дворното място е индивидуализирано като самостоятелен парцел **** е било годен обект на делба между двете съделителки в качеството им на наследници на починалите им родители М. Ф. и Г. Ф. С решението по допускане на делбата, със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за дяловите права върху имота на страните по настоящото дело, поради което решенията по гр. д. № 689/2002 г., с които е посочено друго съотношение на дяловите права на страните е без правно значение. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд