Решение № 193 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Джеджерова от гр.София, подадена чрез адв. Н. Танков от САК, с която се обжалва Решение 4798/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 3942/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. В съдебно заседание за касатора се явява адв. Танков, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения, прави искане да бъде отменено обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт М. Атанасова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С Решение 4798/14.07.2023 г., постановено по адм. дело 3942/2023 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на А. Джеджерова от гр.София срещу Решение 1040-21-167/17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалба вх. 1012-21-1887 от 17.02.2023 г. срещу Разпореждане РВ-3-21-01227067/31.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град. В полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Административният съд е приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото между страните не се спори за обстоятелството, че касаторът Джеджерова е имала сключен трудов договор с Рали трейд ЕООД, [ЕИК], в периода 11.06.2018 г. - 30.09.2020 г. От дружеството са представени в ТП на НОИ София-град удостоверения по образец приложение 9 към чл.8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с данни относно правото на парични обезщетения по болнични листове Е20182030975 за периода от 25.08.2018 г. 08.10.2018г.; Е20180527994 за периода от 29.09.2018 г. 09.11.2018 г., както и удостоверение по образец приложение 10 към чл.9, ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО за периода от 09.10.2019 г. 30.09.2020 г. По реда на НПОПДОО на касационния жалбоподател са изплатени обезщетения по чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1 от КСО в общ размер 7 637,46 лв. Във връзка с осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ София-град по разходите на ДОО на Рали трейд ЕООД, [ЕИК], завършила с Констативен протокол КВ-5-21-00999243/07.09.2021 г., от който е видно, че по партидата на дружеството в търговския регистър липсват данни за обявени годишни финансови отчети от извършената дейност, не е установен контакт с управителя, респективно не е представена финансово-счетоводна и трудовоправна документация от дружеството, а по данни от информационната система на НОИ управителят К. Александрова няма декларирано начало на дейност и осигуряване в това си качество. От дружеството не са подавани годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2018г. и 2019г. и няма отразени приходи за периода от 2018г. до 2020 г. с регистрираното фискално устройство. От извършената проверка в регистър Приходи е установено, че от дружеството не са превеждани осигурителни вноски за фонд ДОО. Съгласно данните в информационната система на НОИ, от дружеството са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори с 25 лица, вкл. касационния жалбоподател, като към момента на проверката всички са прекратени. Въз основа на горните данни административният орган е изложил становище, че лицата, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО не са осъществявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО. Във връзка с горното са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00999215/07.09.2021 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 КСО, вкл. и по отношение на касатора, за периода 11.06.2018г. 30.09.2020 г. Задължителните предписания са връчени по реда на чл.110, ал.4 от КСО, не са обжалвани, влезли са в законна сила и са породили правните си последици.На основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, от контролните органи на ТП на НОИ- София град са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени неоснователно от Рали трейд ЕООД. С оглед заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за Джеджерова, подадени от осигурителя Рали трейд ЕООД, от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ София - град е издадено Разпореждане РВ-3-21-01227067/31.10.2022 г., с което е разпоредено възстановяване на на добросъвестно получените парични обезщетения за периода 25.08.2018 г. 29.02.2020 г. в общ размер на 7 637,46 лв. Разпореждането е оспорено по административен ред и е потвърдено с Решение 1040-21-167/17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град. С обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че касаторът А. Джеджерова не е извършвала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и не е била осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за периода, посочен в задължителните предписания, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са заличени от регистъра на осигурените лица, а лицето не е установило твърдяните за него изгодни факти. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението в тази му част по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка, релевантна за правния спор. С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките от нормата на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО, по силата на която добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнени - когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. От доказателствата по делото се установява, че са изплатени парични обезщетения по чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1 от КСО за периода 25.08.2018 г. 29.02.2020 г. в общ размер на 7 637,46 лв. Вследствие на извършена проверка контролните органи на ТП на НОИ -София град са установили нови данни и документи, въз основа на които е направен извод, че касаторът няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред определени с акт на Министерския съвет. По силата на чл. 5, ал. 6, изр. второ от КСО, данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, а с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО е указано, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и регистрите, поддържани от НАП и НОИ, както и данните, попълвани от осигурителите в изискуемите удостоверения по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2. Легалната дефиниция на понятието осигурено лице" е дадена в §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, съобразно която това е физическо лице което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че фактически е осъществявал трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването, така както правило е приел и Административен съд София-град. Следва да се подчертае, че наличието на трудов договор и трудова книжка, отразяваща трудово правоотношение въз основа на него, не доказват действително осъществяване на трудова дейност, доколкото по делото с представения като писмено доказателство и неоспорен от жалбоподателя Констативен протокол КВ-5-21-00999243/07.09.2021 г. е установено, че дружеството фактически не е извършвало никаква търговска дейност през процесния период. Този протокол представлява официален документ и неговото съдържание не е опровергано от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, включително и от такива, представени от жалбоподателя. Лице, за което не са налице доказателства, че е извършвало реална трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, респективно няма основание за дължимост на осигурителни вноски. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. Доколкото по делото се установява, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за периода 25.08.2018 г. 29.02.2020 г., то данните по чл.5 ал.4, т.1 от КСО законосъобразно са заличени от регистъра на осигурените лица. В осъществения инцидентен контрол на задължителтите предписания не се установява последните да страдат от пороците нищожност и унищожаемост (арг. от чл. 144 АПК вр. с чл. 17 ГПК). От установеното при извършените проверки от НАП и ТП на НОИ-София- град се налага обоснованото заключение, че Рали трейд ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон в процесния период. В тази връзка и в резултат на липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролните органи обосновано са приели, че те не са осигурени лица. Съдът е достигнал до обоснования извод, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО. Тъй като Джеджерова не е изпълнявала трудови функции по трудовото правоотношение при Рали трейд ЕООД и съответно не е била осигурено лице по смисъла на параграф 1 ал.1 т. 3 от ДР на КСО към настъпване на временната неработоспособност, то недължимо са ѝ изплатени парични обезщетения, които следва да възстанови на основание чл.114 ал.2 т. 2 от КСО. Неоснователно е и оплакването на касатора, свързано с направеното пред първостепенния съд възражение за изтекла погасителна давност. Обосновано и законосъобразно съдебният състав е приел, че в случая е приложима петгодишната давност по чл.115, ал.1 от КСО /която не е изтекла/, тъй като се касае за вземания на Националния осигурителен институт за неоснователно изплатени парични обезщетения, а не за тригодишната такава по ал.2 на същата разпоредба. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство следва да бъде уважено искането на ответника по касационното обжалване за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл 24, във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено такова в размер на 100 лв. за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение