Решение № 17 от 30.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 3327/2015 г.

Решение № 17 от 30.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 3327/2015 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Д. П. С. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 115 от 20.02.2014 г. по в. гр. д. № 1024/2013 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 681/12.07.2013 г. по гр. д. № 6734/2012 г. на Районен съд - Перник за уважаване на предявения от ЗК [фирма] иск по чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата 411.50 лв., представляваща изплатено на 03.02.2010 г. от дружеството на трето лице застрахователно обезщетение по щета № 1301-1261-09-44358/2009 г. по застраховка "Каско" за претърпени имуществени вреди поради ПТП на 26.09.2009 г., настъпило поради виновно поведение на Д. С., ведно със законната лихва от 08.10.2012 г. и разноски по делото. Молбата за отмяна се поддържа на основание ново писмено доказателство - влязло в сила на 04.08.2015 г. решение № 520/17.07.2015 г. по дело ОХ № 541/2015 г. на Районен съд - Перник, с което водачът Н. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 26.09.2009 г. в [населено място] на път Е-79, км 286+300, при управление на МПС - л. а. "Фолксваген Пасат" с рег. № РК 1771 е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП - не е спрял при възникнала опасност за движението, каквато е намиралия се на пътното платно пешеходец Д. С. и не е изпълнил задължението си по чл. 116 ЗДвП като водач на ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца, с което по непредпазливост е причинил описаната в решението средна телесна повреда на пешеходеца. Извършеното от Г. престъпление е квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание глоба. Молителят поддържа, че с това решение се установява по безспорен начин вината на водача Г., а оттам и основателността на направеното възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на виновния водач. По съображения в молбата, се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Ответникът - ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] оспорва молбата за отмяна по съображения в постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното: За да потвърди първоинстанционното осъдително решение по предявения от ЗК [фирма] иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /сега отменен с новия Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г./ въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за встъпване на застрахователя в правата на застрахования срещу ответника - причинител на имуществени вреди по застрахования автомобил. След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства за механизма на произшествието, решаващият състав на Окръжен съд - Перник е изразил становище за недоказаност на твърдението, че водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като са възприети изводите на първата инстанция, че последният с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредите по автомобила, а те са настъпили единствено вследствие виновното поведение на пешеходеца Д. С. - ответник по иска. След преценка на наведените от страните доводи, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК е законодателно регламентирано като извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, а предвидените в т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал, която непълнота се дължи на нови доказателства, съдържащи обстоятелства, които страната /сега молител/ се е домогвала да установи по делото, но не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. Представеното с молбата за отмяна решение на Районен съд - Перник, IV -ти наказателен състав, което е постановено и влязло в сила след постановяване на неподлежащото на касационно обжалване въззивно решение, предмет на молбата, съставлява именно такова ново доказателство. В рамките на образуваното срещу Н. Г. Г. наказателно производство е доказано, че на 26.09.2009 г. същият като водач на лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. [рег. номер на МПС] е нарушил правилата за движение по см. на чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДвП - не е спрял при възникнала опасност за движението, каквато е намиралия се на пътното платно пешеходец Д. С. и не е изпълнил задължението си по чл. 116 от ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на този пешеходец. С решението на наказателния съд Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, но е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца. От обективна страна деянието, за което водачът на лекия автомобил е признат за виновен, се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на моторно превозно средство, което нарушение е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Макар и престъплението по чл. 343 НК да е резултатно, след като наказателният съд е установил от обективна страна допуснатото от Н. Г. нарушение на правилата за движение, е необходимо гражданският съд да прецени съотношението между допуснатото от Г. нарушение на ЗДвП и нарушението, допуснато от ответника, в качеството му на пешеходец. Макар и в случая съпричиняването да е извън фактическият състав на престъплението, за което Н. Г. е признат за виновен, установеното обективно нарушаване на правилата за движение от него безспорно стои в причинна връзка с причинените вреди на управлявания лек автомобил. Именно поради това влязлото в сила решение на наказателния съд притежава характеристиката на ново доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, установяващо обстоятелство, съществувало по време на разглеждане на делото. Новото писмено доказателство би дало възможност за различни фактически и правни изводи на съда по надлежно въведеното от ответника по иска възражение за съпричиняване на резултата от страна на водача на лекия автомобил и съответно за редукция на претендираното вземане, предмет на предявения от застрахователя иск по чл. 213, ал. 1 КЗ. По изложените съображения, молбата за отмяна следва да се уважи, като на основание чл. 307, ал. 3 ГПК влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Перник, който при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК следва да приеме и съответно да съобрази представеното в настоящото производство решение по НОХД № 541/2015 г. на Районен съд - Перник. Предвид изложеното и на основание, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на II т. о.