Решение № 6387 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) с ЕИК 205756975 и със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], срещу Решение 6189 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело 8613 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ срещу дадени предписания в Раздел V, т. 2 (т. 2.1., т. 2.2., т. 2.3., т. 2.4. и т. 2.5.) от Констативен протокол (КП) 01-01-114 от 27.06.2023 г., съставен от инж. З. А. Г., на длъжност главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (РО НЯСС) Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и инж. А. Б. И., на длъжност началник на отдел РО НЯСС Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН. ДПУСЯ е осъдена да заплати в полза на ДАМТН сумата от 100, 00 лв., представляваща разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Твърди нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и за уведомяването му за започване на административното производство. Счита, че формираните от съда изводи за съответствието на оспорения акт с целта на закона са необосновани. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответната страна инж. З. А. Г. и инж. А. Б. И., и двамата на длъжност в РО НЯСС Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН, оспорват касационната жалба, като неоснователна, в писмен отговор от 22.11.2023 г. Искат потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира присъждане на адвокатско възнаграждение над законовия минимум по административни дела, съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба на ДПУСЯ срещу 5 (пет) предписания по отношение на язовир Глобочица / Корница 34 , съдържащи се в т. 2 от Раздел V на КП 01-01-114 от 27.06.2023 г. (съставен от длъжностни лица при РО НЯСС Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН), както следва: 2.1. Водното ниво в язовира да се поддържа до кота мъртъв обем (срок за изпълнение: до възстановяване на експлоатационното състояние на преливника, короната, въздушния и водния откос); 2.2. Да се възстанови геометричния профил на короната (срок за изпълнение: 29.09.2023 г.); 2.3. Да се възстанови геометричния профил на водния откос (срок за изпълнение: 29.09.2023 г.); 2.4. Да се възстанови геометричния профил на въздушния откос (срок за изпълнение: 29.09.2023 г.); 2.5. Да се премахне дървесната, храстовидната растителност и оградата по въздушния откос (срок за изпълнение: 29.09.2023 г.). Административният съд е установил от фактическа страна, че държавата е собственик на язовир Глобочица / Корница 34 , находящ се в поземлен имот с идентификатор 38666.28.34 по КККР на землището на [населено място], местност Глобчица , община Гоце Делчев, област Благоевград Договор за дарение на недвижим имот 16-ДС-11/01.04.2020 г. (от л. 15 до л. 17 от адм. дело 8613/2023 г. по описа на Административния съд София-град). С Акт за публична държавна собственост 3836/21.08.2020 г., на основание чл. 19б, ал. 3, във вр. с чл. 139а, ал. 6 от Закона за водите (ЗВ), язовир Глобочица / Корница 34 е предоставен за управление на ДПУСЯ. На 06.11.2020 г., по реда на чл. 138а, ал. 3 ЗВ, е извършена проверка на състоянието на язовирната стена на процесния язовир и съоръженията към нея, за което е съставен протокол л. 39-40, пак там. Комисията, извършила проверката е констатирала следните проблеми със сигурността и техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея: нарушен геометричен профил на короната, на водния откос и на въздушния откос; запушен основен изпускател; неизправен спирателен кран на основния изпускател. Констатирани са още слабости в организацията на експлоатацията на язовира и липсата на изготвен актуален авариен план. В тази връзка са дадени съответните предписания за осъществяване на безопасна техническа експлоатация и изготвяне на необходимата техническа документация. С КП 01-01-201 от 11.11.2022 г. (л. 65-66, пак там), съставен от служители на РО НЯСС Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН, с оглед осъществяването на безопасна техническа експлоатация на язовирната стена на язовир Глобочица / Корница 34 и съоръженията към нея, на касационния жалбоподател, са дадени следните предписания по Раздел V, т. 2: 2.1. Да се премахне дървесната, храстовидната растителност и оградата по въздушния откос (срок: 31.03.2023 г.); 2.2. Да се възстанови геометричния профил на въздушния откос (срок: 31.03.2023 г.); 2.3. Да се възстанови геометричния профил на водния откос (срок: 31.03.2023 г.); 2.4. Да се възстанови геометричния профил на короната (срок: 31.03.2023 г.); 2.5. Да се почистят земните наноси от преливника (срок: 31.03.2023 г.); 2.6. Водното ниво в язовира да се поддържа до кота мъртъв обем (срок: до възстановяване на експлоатационното състояние на преливника, короната, въздушния и водния откос. С Протокол 47-1/31.03.2023 г. за извършен технически преглед на язовир Глобочица / Корница 34 (л. 30-32 от първоинтанционното дело), служители на ДПУСЯ констатирали необходимост от извършване на ремонти дейности (на язовирната стена и възстановяване експлоатационното състояние на крана на основния изпускател), дължащи се на състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, което е определено като неизправно частично работоспособно . Констатирани са следните резултати от техническия преглед на водния обект: основен изпускател задръстен и неработещ спирателен кран; преливник има проводимост; отводящ канал след основния изпускател е с намалена проводимост и е необходимо почистване от тревна растителност и наноси; воден откос силно ерозирал с нарушен профил по цялата дължина на откоса; въздушен откос силно ерозирал. Последвала е проверка на язовира, извършена от служители на РО НЯСС Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН, за което е съставен КП 01-01-114 от 27.06.2023 г., предписанията по който, в частта му по Раздел V, точка 2, са предмет на проверка за законосъобразност пред първата инстанция. С този протокол е установено следното състояние на язовирната стена и другите съоръжения на язовира: корона видима ерозия и наличие на свличания; воден откос нарушен геометричен профил и наличие на ерозия; въздушен откос - нарушен геометричен профил, наличие на ерозия, оформени свличания, изградена ограда, наличие на храстовидна и дървесна растителност. Констатирано е още, че не са изпълнени предписанията, дадени с КП 01-01-201 от 11.11.2022 г., съставен от служители на ответника по касация, в частта им по т. 2.1., 2.2., 2.3., 2.4. и 2.6. Присъстващият на проверката представител на ДПУСЯ инж. Х. Т., на длъжност ръководител териториално звено в Териториално поделение (ТП) на ДПУСЯ гр. Благоевград е направил възражения ( особено мнение ) по КП в смисъл - невъзможност за изпълнение на предписанията, свързани с ремонтни дейности, тъй като голяма част от короната, част от водния откос и значителна част от въздушния откос попадат в чужди имоти, поради което собственици на тези части се явяват собствениците на съответните имоти. Изразява се мнение, че изпълнението на предписанията изисква по дълъг срок от определения в КП. Оспорва се констатацията, че водният обект не се поддържа до кота мъртъв обем, за което се посочва, че в КП липсват данни за тази кота, а преливникът на язовира е силно удълбочен, именно с цел да се поддържа водното ниво на язовира, близка до кота мъртъв обем. При така установеното, от фактическа страна, административният съд е приел за допустима подадената от ДПУСЯ жалба. При разглеждането й по същество, я е преценил за неоснователна. Счел е, че оспорените по Раздел V, т. 2 от КП 01-01-114 от 27.06.2023 г. предписания са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 190а, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 4, т. 2 ЗВ. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 117, т. 3 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та), при изпълнение на правомощията по чл. 116 от същата, контролните органи от ДАМТН имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, съобразно правомощията си по ЗВ и тази наредба, включително да предписват на собственика/оператора предприемане на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, намаляване на водните обеми (с изключение на язовирите по Приложение 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗВ), както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съобразил е нормите на чл. 10, ал. 4, чл. 138, ал. 4, т. 8 и чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ. Формирал е извод, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и при постановяването му е спазен материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като е съобразил присъствието на представител на собственика на язовира при извършването на процесната проверка, съдът е посочил, че в хода на административното производство не е нарушено правото на защита на първоинстанционния и касационен жалбоподател. Позовавайки се на чл. 4, ал. 1 и чл. 7 от Наредбата, както и на чл. 139д ЗВ, е приел, че ДПУСЯ се явява надлежния адресат на оспорените предписания. Отхвърлил е, като неоснователни, възраженията на представителя на собственика, присъствал на проверката, отнасящи се до невъзможност за изпълнение на част от предписанията. Мотивирал се е, че данни, подкрепящи същите, не се установяват по делото. Допълнил е, че, според представените документи за собственост, на ДПУСЯ се предоставя за управление цялото съоръжение, а не само отделни части от него. Посочил е, че, язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата, се управляват от ДПУСЯ чл. 139а, ал. 6 ЗВ. На следващо място съдът е съобразил Раздел I от Глава втора на Наредбата, касаещ изискванията за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях в условията на експлоатация. Приел е, че констатираното в процесния КП наличие на свличане в участъка на короната и въздушния откос, ерозия по същите и по водния откос, както и нарушението на геометричния профил на водния и въздушния откос, представляват отклонение от изискванията за конструктивната и технологичната сигурност на язовирните стени и съоръженията към тях, регламентирани в чл. 46 и чл. 47 от Наредбата. Допълнил е, че въздушният откос е част от язовирната стена, а по дигите и по насипните язовирни стени е забранено наличие на храстовидна и дървесна растителност (чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗВ). Преценил е, че всички оспорени предписания съответстват на приложимия материален закон и след като техническото състоянието на язовира е неизправно частично работоспособно по смисъла на чл. 50, т. 2 Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, се изисква предприемане на действията, описани в тези предписания. По тези съображения, административният съд е формирал решаващия извод за неоснователност на оспорването, поради което е отхвърлил е жалбата на ДПУСЯ. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като е попълнено с необходимия доказателствен материал за извършване на правилна преценка относно законосъобразността на оспорените предписания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Административният съд е анализирал подробно нормите на материалния закон, относими при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Констативен протокол 01-01-114 от 27.06.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на ДАМТН. Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица за дейностите по т. 8, а именно изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири публична и частна държавна собственост, в т.ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (Правилник/а)). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Безспорно се установява по делото, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление на язовир Глобочица / Корница 34 и на съоръженията към него на основание чл. 19б, ал. 3 ЗВ Акт за публична държавна собственост 3836/21.08.2020 г. на л. 14 от адм. дело 8613/2023 г. по описа на Административния съд София-град. Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. Установява се по делото (л. 45 от първоинстанционното дело), че язовир Глобочица / Корница 34 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност. Една част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи. Оспорените предписания по т. 2 от Раздел V на КП 01-01-114 от 27.06.2023 г., съставен от длъжностни лица при РО НЯСС Югозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, са издадени във връзка с техническото състояние на язовир Глобочица / Корница 34 , стопанисван от ДПУСЯ. Както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, безопасната експлоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Упражнявайки правата и изпълнявайки задълженията на собственик на язовирната стена на процесния язовир и съоръженията към нея, ДПУСЯ е длъжна да ги поддържа в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и предотвратяващо настъпването на неблагоприятни последици. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с.з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Както изрично предвижда чл. 190а, ал. 2 ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от с.р. и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Невярно, с оглед доказателствата по делото, е твърдението на касационния жалбоподател, че не бил уведомен за започването на административното производство по издаване на оспорените предписания. Видно от писмо, изх. 85-00-350/15.05.2023 г., на началника на РО НЯСС Югозападна България , адресирано до изпълнителния директор на ДПУСЯ (л. 28 от първоинстанционното дело) и копие на известие за доставяне (л. 29, пак там), касационният жалбоподател е уведомен, че за дата 27.06.2023 г., се предвижда извършване на проверка от служители на ДАМТН на язовирната стена на язовор Глобочица / Корница 34 и на съоръженията към нея. Това означава, че задължението за уведомяване по чл. 26 АПК е надлежно изпълнено от компетентния административен орган. Неоснователно е касационното оплакване, че ДПУСЯ, в качеството си на страна в производството по издаване на процесните предписания, не е взело участие в него чрез надлежно упълномощен представител. В писмо на началника на РО НЯСС Югозападна България до ДПУСЯ, изх. 85-00-350/15.05.2023 г., изрично е указано на касатора да осигури упълномощен представител за участие в предстоящата на 27.06.2023 г. проверка. Видно от съдържанието на КП, съдържащ оспорените предписания, в хода на проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир Глобочица / Корница 34 , осъществена на 27.06.2023 г., е присъствал инж. Х. Т., на длъжност ръководител териториално звено в ТП на ДПУСЯ гр. Благоевград, който е подписал КП с особено мнение. Така посоченото относно уведомлението по чл. 26 АПК означава, че ДПУСЯ е разполагала с достатъчно време да осигури при процесната проверка присъствието на лице, за чиято квалификация преценява, че ще му позволи да участва компетентно в нея. Установеното относно участието на нейния служител инж. Тамахкяров обосновава извод, че, ДПУСЯ, в качеството си на проверена институция, се е възползвала от правото си да определи лицето, което ще присъства при извършването на проверката. Неоснователно се явява и твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на административния акт. Същият е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за неговото издаване. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като последиците от това са посочени в чл. 140, ал. 1 АПК - когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок от. Предвид изложените съображения, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК), при наличието на данни за информиране на задълженото лице ДПУСЯ, са изготвили и дали законосъобразни предписания по т. 2 от Раздел V на КП 01-01-114 от 27.06.2023 г. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалвания съдебен акт, налагащи неговата отмяна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора не се следват разноски и искането му в този смисъл следва да се остави без уважение. На ответника по касация, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия