Решение № 3767 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2019 г.

Решение № 3767 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково против решение № 378 от 14.06.2019 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 1175/2018 г. С оспореното решение е прогласена нищожността на т. 1 от Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/112/08391/3/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково, с която се постановява прекратяване на договор № 24/112/08391 от 7.11.2012 г. и делото като преписка е изпратено на изпълнителния директор на ДФЗ-PA за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите към решението, а АУПДВ е отменен в частта на т. 2 от него, с която на А. Драганова се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892, 00 лв., ведно с лихвата върху тях, считано от 27.09.2017 г. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФЗ - Хасково, на когото надлежно са делегирани правомощия да издава актове от вида на процесния. Посочва, че чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изрично предвижда възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – А. Драганова, чрез процесуалния си представител адв. Райчев в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноски като представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 24/112/08391/3/01/04/01 от 17.10.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ -Хасково, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК на А. Драганова е установено публично държавно вземане в размер на 48 892, 00 лв. и е прекратен договор № 24/112/08391 от 7.11.2012 г. по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007 – 2013 г. Съдът е приел, че по силата на чл. 27, ал. 3 и чл. 20а ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 ДОПК, в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да определи длъжностното лице от структурата на ведомството, което да издава АУПДВ. Административният съд е приел, че нито в разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, нито в чл. 44, т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, към датата на процесния акт, законодателно се установява възможност за делегиране на правомощие от материално компетентния орган (изпълнителния директор на ДФЗ-PA) в полза на съответните директори на областни дирекции в насока прекратяване на сключени договор по ПРСР, с които е отпусната безвъзмездна финансова помощ, включващи и тези по програма 112. Съдът е посочил, че обемът на правомощията, които изпълнителният директор на Фонда може да делегира е строго законово регламентиран и не предвижда по изричен начин възможността за делегиране на правомощие в насока прекратяване на сключените договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от страна на съответните областни директори на ОДЗ. Приел е, че представената в последствие и извън първоначалната преписка заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015 г., не следва да се кредитира като акт, чрез който се постига прехвърляне /преотстъпване/ на такова правомощие, доколкото тази заповед се основава на нормите на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 и чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ, които не предвиждат за него такава възможност. Въз основа на изложеното съставът на Административен съд - Хасково е прогласил за нищожен обжалвания АУПДВ в частта на т. 1 от него поради липса на материална компетентност. По т. 2 от оспорения АУПДВ съдът е посочил, че след като прекратяването на договора е извършено от материално некомпетентен орган и предвид едновременно постановеното прекратяване на договора и издаване на акта за определяне за възстановяване на изплатените суми, то не е налице административен акт, който да е влязъл в сила и да подлежи на принудително изпълнение, т. е. към процесната дата липсват предпоставки за издаване на процесния АУПДВ. Посочил е, че прекратяването на договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ към датата на издаване на акта не е окончателно, а при липса на установена предварителна изпълняемост на този акт, то е недопустимо едновременно с прекратяването на основанието, на което е отпусната помощта в размер на 48 892, 00 лв., да се издава АУПДВ за нейното възстановяване. С тези мотиви съдът е приел, че частта по т. 2 от процесния АУПДВ, с която на А. Драганова се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, следва да се отмени като незаконосъобразна. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на съда, че оспореният АУПДВ е нищожен в частта, с която се постановява прекратяване на договор № 24/112/08391 от 7.11.2012 г. Видно от нейната редакция, противно на приетото от първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП не съдържа изчерпателно изброяване на правомощията, които изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В цитираната разпоредба е предвидена законова възможност за делегиране на правомощията, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително посочените в разпоредбата изрично изброени правомощия. Това е и сторено с представената по делото заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.