Решение № 4006 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ес Ти Ел Ойл ЕООД гр. София чрез адв. Б. Кръстев срещу решение 27110/13.12.2024 г., постановено по адм. дело 1095/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-29002922002894-091-001/21.11.2022 г., издаден от М. Х. С., на длъжност началник на отдел Контрол при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", орган възложил ревизията и М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 346/17.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София в обжалваната част, с която се иска обявяване на нищожността на РА. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за валидност на издадения РА, като се излагат доводи, че не са налице предпоставките по чл.7, ал.3 от ДОПК за изземване правомощията на органа възложил ревизията, поради преназначаване на друга длъжност и възлагането на ревизията на друг равен по степен орган. Отделно от това се излагат доводи, че преписката е иззета на 15.11.2022г. , т.е. след изтичане на срока на ревизията и издаване на РД. По изложените доводи се иска отмяна на решението и обявяване нищожността на РА. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП чрез юриск. Аврамова, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е валидността на РА Р-29002922002894-091-001/21.11.2022 г., издаден от М. Х. С., на длъжност началник на отдел Контрол при ТД на НАП ГДО, орган възложил ревизията и М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 346/17.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за довнасяне общо в размер на 114 827,71 лв. и лихвите за просрочие към тях, в размер общо на 21021,53 лв. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА с доводи за нищожност на акта, е допустимо, но неоснователно. Приел е, че ревизията е възложена от компетентен по смисъла на чл. 112 ДОПК орган по приходите О. К. М., на длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП ГДО, оправомощена със заповед ГДО-57/18.05.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП ГДО. Поради преназначаване на О. К. М. на длъжност директор на ТД на НАП - София, считано от 15.11.2022 г., от директора на ТД на НАП ГДО е издадена Заповед ГДО-88/15.11.2022 г., на основание чл. 112, ал. 2 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, с която от същата са иззети правомощията на възлагащ орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и възложени на М. Х. С., на длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП ГДО. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Оспорвания РА е издаден съвместно от компетентни органи по приходите - М. Х. С., на длъжност началник на отдел Контрол при ТД на НАП ГДО, орган възложил ревизията и М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО - ръководител на ревизията. Прието е, че в чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП са изброени органите по приходите, оправомощени да издават ревизионни актове, в това число и "началниците на отдели и сектори" каквато длъжност заема в конкретния случай лицето, упълномощено със заповедта за определяне на компетентен орган. Заповедта за определяне на компетентния за издаването на ревизионния акт орган, както и заповедта за възлагането на ревизията са връчени на ревизираното лице, видно от разписките към същите. Оспореният ревизионен акт съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1-8, а именно името и длъжността на органа, който го издава, номера и датата на акта, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, съдържа мотиви, разпоредителна част, с която се определят задълженията. В този смисъл релевираните основания от процесуалния представител на жалбоподателя не намират законова основа. На следващо място е прието, че РА е издаден в предвидените форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размера на обжалваните задължения. На последно място, е приел за безспорно, че всички документи, съставени от органите по приходите, в хода на ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, посочени в тях като техни издатели, с КЕП, които са били активни и валидни към датата на съставянето на съответния документ. Обоснован е краен извод, че ЗВР, ЗИЗВР и РД и РА са съставени от компетентни органи и са подписани надлежно с валидни КЕП. Решението е правилно. Принципно по делото няма спор между страните относно издадените заповеди относно провеждане на ревизията, в това число и извършеното със заповед ГДО-88/15.11.2022г. на директора на ТД на НАП ГДО изземване на правомощията на О. К. М. на орган, възложил ревизията, поради преназначаването и на длъжност - директор на ТД на НАП - София, считано от 15.11.2022 г., и възлагане на същите правомощия на М. Х. С., на длъжност началник на отдел Контрол при ТД на НАП ГДО. Касационните доводи се свежда до това налице ли били законните условия по чл. 7, ал. 3 ДОПК за извършеното изземване и какви са последиците от това. Тези доводи са направени за първи път с касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция намира доводите в касационната жалба за нищожност на РА за неоснователни. Съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК, в редакцията в сила от 01.01.2021 г., определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. На първо място неправилно се твърди в касационната жалба, че преназначаването на О. К. М. от длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП ГДО на длъжност директор на ТД на НАП - София, считано от 15.11.2022 г., не установява невъзможност на О. К. М. за изпълнение на служебните и задължения и че не съществуват пречки същият да изпълнява досегашните си служебни задължения, съответно не са налице предпоставки за издаване на заповед за изземване на преписката. От една страна, различни са правомощията и компетентността на двете длъжности - началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП ГДО и директор на ТД на НАП София, различна е и компетентната ТД на НАП, в която О. К. М. е преназначена, поради което с преназначаването и на новата длъжност - директор на ТД на НАП София отпада компетентността и да възлага ревизии и издава РА в ТД на НАП ГДО, като орган възложил ревизията. При наличие на третата хипотеза на чл.7, ал.3 т ДОПК - невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, със заповед ГДО-88/15.11.2022г. на директора на ТД на НАП ГДО правомощията по разглеждането и решаването на преписка са иззети от О. К. М. и възложени на М. Х. С., на длъжност началник на отдел Контрол при ТД на НАП ГДО. В продължение се следва извод, че последната е била компетентна да участва в ревизията, това число и да подпише оспорения ревизионен акт. Неоснователен е и довода в касационната жалба, че преписката е иззета на 15.11.2022г., т.е. след изтичане на срока на ревизията и издаване на РД. Без значение за валидността на РА е обстоятелството, че заповедта по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадена след изтичането на срока, определен със ЗВР и ЗИЗВР. Този акт е с вътрешнослужебен характер засяга правоотношението между горестоящ орган и орган по приходите, което не може да се отъждестви с правоотношението между ревизиран и ревизиращ екип, нито засяга права и задължения на ревизирания субект в това му качество. С оглед изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Със списък за разноските по чл.80 от ГПК, ответника по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 10 083,96 лева. Размерът на така претендираните разноски следва да бъде редуциран по следните съображения: Съобразявайки Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, настоящата инстанция приема, че претендираните разноски не съответстват на фактическата и правна сложност на спора, както и на вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на ответника, доколкото не са изложени съображения относно спора пред настоящата инстанция, поради което разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат определени в размер на 1 000 лева. С оглед изложеното, Ес Ти Ел Ойл ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер 1000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение