Решение № 12069 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение 3734 от 07.06.2023 г. по адм. дело 10682/ 2022 г. на Административен съд София град. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на общинския съвет да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата А. Кьосева оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Кьосева, сега ответник, против решение 653/ 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрено изменение на ПУП- ПРЗ на м. Кокаляне, м. в.з. Кокалянски ханчета, м. в.з. Кокалянски ханчета- разширение, м. в.з. Михово блато, район Панчарево и са одобрени план- схемите на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура в, в частта, с която е одобрена план-схема на мрежите и съоръженията техническата инфраструктура в част Електроснабдяване за ПИ с идентификатор 37914.6843.1068, м. в.з. Михово блато, район Панчарово, гр. София, на който жалбоподателката е съсобственик заедно с трети лица. Според оспорващата имотът се намира в урбанизирана територия и е отреден за жилищно строителство, поради което разполагането в него на елемент на техническата инфраструктура стоманен решетъчен електрически стълб, е в нарушение на чл. 67 ЗУТ. С определение 274 от 11.01.2023 г. съдът конституира като страни в производството Кьосева като жалбоподател и Столичен общински съвет като ответник. При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд София град е постановено без участието на надлежна страна. Нормата на чл. 153, ал.1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт, както и всички заинтересованите лица. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено от състава на Административен съд София град. Не е съобразено, че жалбоподателката оспорва разполагането в съсобствения й имот на стоманен решетъчен стълб от въздушна мрежа на електропровод средно напрежение, който представлява енергиен обект, собственост на енергийно предприятие Електроразпределителни мрежи Запад АД ( § 1, т. 23 и т. 24 ДР ЗЕ). Не е съобразен и възникналия по силата на закона в полза на енергийното предприятие сервитут върху имота (чл. 64 ЗЕ, във вр. §26, ал. 1 ДР на ЗЕ), който е основание да се приеме, че оспорването засяга правния интерес на електроснабдителното дружество. Следователно енергийното предприятие Електроразпределителни мрежи Запад АД има качеството на заинтересовано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т.1 във връзка с ал. 1 ЗУТ, но въпреки това не е конституирано като заинтересована страна в процеса и съдебното производство е проведено без негово участие. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът посочва, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая съдебният акт е постановен без участието на надлежна страна и е недопустим- касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо решението на административния съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по- горе. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,