Решение № 1660 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2012 г.

Решение № 1660 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът обжалва решение № 2110 от 03.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1159/2012 г. на Административен съд гр. Варна, ХХ състав, с което е отменена заповед № КД-14-03-3404/20.12.11 г. на началника на Сектор по геодезия, картография и кадастър за изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър гр. Бяла като незаконосъобразна и делото е върнато като преписка на началника СГКК гр. Варна за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 2 АПК. Ответникът Трайчо Костадинов Траев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответникът Ангел Пехливанов счита решението за незаконосъобразно и предлага да се отмени. Останалите ответници физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на оспорване. С процесната заповед е одобрено изменение на КК и КР на гр. Бяла ЕКАТТЕ 07598, общ. Бяла, одобрени със заповед № РД-18-47/18.08.2006 г., с което се променят границите, данните за собственост и собствеността на съществуващите обекти с идентификатори № 07598.405.6, 07598.405.7 и 07589.405.8, собственост на ответниците Трайчо Траев и Тодорка Василева. Прието е като основание за изменението влязло в сила съдебно решение за делба между наследниците на Траев, както и невлезлия в сила, а обжалван Подробен устройствен - ПР план по заповед № 0700-400/16.08.11 г. на кмета на община гр. Бяла. Съставен е бил акт за непълноти и грешки при условията на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., подписан от заявителя. Нормата на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от цитираната Наредба, издадена по делегация на чл. 31 ЗКИР, която създава изключение от това изискване за случаите, в които регулационните линии по приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, противоречи на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и съгласно чл. 15, ал. 3 от Закон за нормативните актове /ЗНА/ не следва да се прилага. При наличие на неподписан акт за непълноти или грешки, заповедта на това основание е незаконосъобразна. Неправилно административният орган е посочил като основание за издаване на заповедта невлезлия в ПР одобрен със заповед № 0700-400/16.08.2011 г. Съдебното оспорване на тази заповед е пречка на това основание да бъдат изменени КК и КР и законосъобразен е изводът, изведен от заключението на в. л., неоспорена от страните, че административният акт е издаден при липса на основание, предвид неправилно установена фактическа обстановка. Решението, с което е извършена съдебна делба, също не може да счете за валидно основание за изменение на КК и КР, то установява извършването на делата на имотите и не може да се свържи с промяна на границите на имотите. Наред с това се установява се от СТЕ, че актуалният вид на КК и КР по заповед № КД-14-03-1673/10.11.10 г. съответства на действащия към момента ПУП за имотите по Решение № 42-640/30.06.06 г. на ОС - Бяла относно УПИ VI-168, УПИ VII-169 и УПИ VIII-170. Следователно към момента няма основание КК и КР да бъде изменяна за привеждането й в съответствие с действащ ПУП за имотите, тъй като от 2010 г. КК и КР съответства на действащия ПУП. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение