Решение № 3154 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2019 г.

Решение № 3154 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. П. Ласков, срещу решение № 4773/8.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4873/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед за налагане на ПАМ № 0390109/2.04.2019 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – СД "Мега-Сат Недялков и С-ие" чрез процесуалния си представител адв. И. Кишкова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град е била оспорена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0390109/2.04.2019 г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС е постановено налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект" – магазин за цигари и алкохоли и сладки пакетирани изделия, ноходящ се в гр. София, бул. "Витоша", стопанисван от СД "Мега-Сат Недялков и С-ие" и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил оспореният пред него индивидуален административен акт. Приел е, че в проверявания обект има монтирано и въведено в експлоатация работещо фискално устройство, за което при проверката не е представен документ -свидетелство за регистрация на ФУ. Неизпълнението на задълженията по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Според съда, освен с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, прилагането на ПАМ следва да е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Наред с това, изложените в заповедта мотиви за срока на налагането на ПАМ са бланкетни, неконкретизирани, универсално използвани и в други случаи на постановяване на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Посочил е, че решението на административния орган за запечатване на търговския обект е мотивирано с недоказано, оборимо предположение за "начина и вида на организиране на отчетността", в смисъл на недобро организиране, водещо до извършване на административни нарушения, но обективно констатираното несъхраняване на свидетелството за регистрация не сочи на такива нарушения в отчетността. Посочил е още, че срокът на налагането на ПАМ следва да е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е задължено да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. За безспорно установено съдът е приел, че дружеството като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, не е изпълнило задължението /чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 да съхранява в търговския обект свидетелство регистрация на фискалното устройство. При наличие на констатирано обстоятелство по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност и постановява налагане на ПАМ. Целта на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е преустановяване на неправомерни действия на задължено лице, които действия имат за последица ощетяване на фиска, посредством неизпълнение на задълженията, регламентирани с цитираната наредба, респективно – със ЗДДС. Правилно е посочил съда, че несъмнено т. нар. "обществена опасност" на такива нарушения е сериозна, когато се касае за нерегистриране на продажба, посредством фискално устройство. В случая обаче става въпрос за несъхраняване в търговския обект, на свидетелство за регистрация на фискално устройство. Това задължение, наред с тези по чл. 42, ал. 1, т. 2, 3, 4 от Наредба Н-18 очевидно е въведено с цел улесняване на контрола върху търговските обекти, по отношение извършваните облагаеми доставки на стоки и услуги. Несъхраняването в обекта на свидетелство за регистрация на фискалното устройство е факт, който не може да създаде условия за т. нар. "отклонения от данъчно облагане". Настоящият касационен състав намира, че изводът на административния съд за незаконосъобразност на определеният срок от 5 дни за запечатване на обекта и забрана достъпа до него, следва да бъдат споделени. От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката мотивирана с начина и вида на организиране на отчетността - не съответстват на формалния характер на задълженията по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., послужило като основание за прилагане на мярката. В мотивите на акта не са коментирани констатации, и не са посочени конкретни данни за такива нарушения в отчетността. Изцяло бланкетно е изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. С оглед изложеното административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация в размер на 500 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2019 г. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,