Решение № 398 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 545/2012 г.

Решение № 398 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 545/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а от ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на И. З. Х., М. З. Х., В. П. М., Ц. Д. Х., П. А. М., И. Р. Х., Х. Р. Х., Д. Р. Х., Н. К. А., Б. Б. Г., А. Б. Г., В. Б. П. и С. М. М. срещу решение от 12.12.2007 г. на Софийския градски съд, IV Б отделение по гр. д. № 2393 от 2001 г., с което е оставено в сила решение от 6.12.2000 г. по гр. д. № 5093 от 1997 г. на Софийския районен съд, 57 състав за отхвърляне на предявен иск за делба на 4 ниви, описани в решението, останали в наследството на общия на страните наследодател М. А. А., починал на 31.10.1965 г.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закони и необосновано- основания за касационна обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че съдът не е преценил изцяло събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за недоказаност на предявения иск за делба. Не е взел предвид, че представените по делото решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, решение на ПК-Б. № 583-3 от 5.11.1996 г. за признаване правото на собственост върху земеделски имоти- предмет на делбата в полза на всички наследници на М. А. А. и протокол № 1 от 27.10.1998 г. за въвод във владение в имотите по пунктове 1 и 2 от исковата молба безспорно доказвали, че съделителите са съсобственици на процесните имоти.

В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) ответниците П. Х. М., М. А. Г., Г. А. М., Р. М. С., С. В. А., В. С. Й. - А., Н. А. А., С. А. А., В. А. К., Л. Г. Я. и С. В. К. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторите основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от легитимирани страни, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба, въззивният съд е приел, че страните не са доказали съсобствеността си върху претендираните имоти. Правото на собственост върху земеделски земи в реални граници възниквало от решението на ПК за възстановяване на собствеността и скицата към него, а в случая приложените решения на ПК касаели земеделски земи, които били различавали по местност, площ и граници от имотите, описани в исковата молба.

Горепосоченото решение е валидно, допустимо, но частично неправилно: Видно от исковата молба, ищците са претендирали за делба на следните земеделски имоти: 1. нива в м. "П. л. " с площ от 4 дка, 2.нива в м. "Ш. к. " с площ от 3 дка, 3. нива в м. "Р. " с площ от 2,8 дка и 4. нива в м. "М. р. " с площ от 0,6 дка, правото на собственост на техния наследодател върху които е било признато с влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр. д. № 1356 от 1993 г. на СРС, 26 състав. При вземане на решението дали претендираните земеделски земи са съсобствени между страните по делото съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства. Не е взел предвид, че с решения № 583-3 от 5.11.1996 г. и № 3047Р от 26.03.1999 г. на ПК- [община] на наследниците на М. А. А. са възстановени, а с протокол за въвод № 1 от 27.10.1998 г. наследниците на А. са въведени във владение на целия имот под № 2 от исковата молба /нива с площ от 3 дка в м. "Ш. к.", представляваща понастоящем имот № 025001 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]- Б. с площ от 3,290 дка/ и на част от претендирания в т. 1 от исковата молба имот /нива с площ от 1,025 дка в м. "П. л.", представляваща имот № 015024 по КВС на землището на [населено място]/, а с решения № 03583 от 05.11.1996 г. и № 3057П от 08.06.1999 г. ПК- [община] е признала и възстановила на наследниците на М. А. правото на собственост върху имота по т. 3 от исковата молба /нива с площ от 2,800 дка в м. "М. р. е", идентична с м. "Р.", която след влизане в сила на плана за земеразделяне представлява имот № 016003 по плана за земеразделяне, находящ се в м. "К. валог"/.

Гореизложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за делба на имотите по т. 2 и 3 от исковата молба и за част от имота по т. 1 от исковата молба с площ от 1,300 дка. За тези имоти са представени валидни доказателства, установяващи правото на собственост на всички наследници на М. А. А. - решения на ПК- [община] за възстановяване на собствеността и скици към тях, както следва:

• за част от първия претендиран с исковата молба имот с площ от 1,300 дка, находящ се в м. "П. л." - решение № 583-3 от 5.11.1996 г., т. 1 и решение № 3047Р от 26.03.1999 г., т. 1 на ПК - [община] и протокол за въвод във владение на имот № 015024 от 27.10.1998 г.,

• за втория претендиран с исковата молба имот с площ от 3 дка, находящ се в м. "Ш. к. "- решение № 583-3 от 05.11.1996 г., т. 2 и решение № 3047Р от 26.03.1999 г., т. 2 на ПК- [община], т. 2 и скица № 20 от 10.02.2001 г. на имот № 025001 по картата на землището,

• за третия претендиран с исковата молба имот с площ от 2,8 дка в м. "Р. "- решение по протокол № 03583 от 5.11.1996 г. на ПК- [община] за възстановяване на имота с план за земеразделяне, решение № 3057П от 8.06.1999 г. на ПК- [община] за определяне новите граници на този имот с плана за земеразделяне на [населено място], м. "К. в. " и скица № 66 от 3.06.1999 г. за имот № 016003.

Поради това искът за делба на тези три имота следва да се уважи. За четвъртия претендиран имот /нива в м. "М. равнище" с площ от 0,6 дка/ и за останалата част от първия претендиран имот /2,700 дка в м. "П. л. "/ искът следва да се отхвърли, тъй като наследниците на М. А. А. не са си възстановили правото на собственост върху тези имоти по реда на ЗСПЗЗ- с решение № 583-3 от 5.11.1996 г. на ПК- [община], за което няма доказателства да е обжалвано, ПК- [община] е отказала възстановяването на собствеността на тези два имота поради осъществени върху тях мероприятия по чл. 10б, с оглед на което наследниците на М. А. имат право само на обезщетение за тези имоти, но не и на реалното възстановяване на собствеността върху тях.

Относно дяловете на съсобствениците: Видно от представените по делото удостоверения за наследници, М. А. А. е починал на 31.10.1965 г. и е оставил за наследници четирите си деца: Х. М. А., А. М. А., М. М. А. и Д. М. К., които с оглед разпоредбата на чл. 5 от ЗН са наследили неговото имущество по равно /тоест по 1/4 ид. ч. за всеки от тях/.

След смъртта на сина му Х. М. А., починал на 19.02.1973 г. и неговата съпруга И. Р. А., починала на 25.12.1974 г., техни наследници са останали петте им деца: П. Х. М., З. Х. М., Р. Х. М., Д. Х. М. и Н. Х. С., които на основание чл. 5 от ЗН са наследили родителите си при равни квоти /по 1/5 ид. ч. от наследството на родителите си, съответно по 1/20 ид. ч. от наследството на общия наследодател М. А./. След смъртта на З. Х. М., починал на 20.10.2003 г., съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН неговата 1/20 ид. ч. от наследството на М. А. се разделя по равно /по 1/60 ид. ч./ между съпругата му В. П. М. и двамата му синове М. З. Х. и И. З. Х.. След смъртта на Р. Х. М., починал на 10.05.1991 г., съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН неговата 1/20 ид. ч. от наследството на М. А. се разделя по равно /по 1/80 ид. ч./ между съпругата му П. А. М. и трите му деца И. Р. Х., Х. Р. Х. и Д. Р. Х.. След смъртта на Д. Х. М., починал на 05.03.1986 г. и на съпругата му К. Б. М., починала на 28.09.1996 г., съгласно чл. 5 от ЗН единствен наследник на неговата 1/20 ид. ч. от наследството на М. А. е останал сина му Ц. Д. Х.. След смъртта на Н. Х. С., починала на 09.11.1984 г., на съпруга й А. С. С., починал на 29.10.2004 г. и на сина им К. А. С., починал на 22.03.1984 г., съгласно чл. 5 от ЗН единствен наследник на притежаваната от Н. С. 1/20 ид. ч. от наследството на М. А. е останала Н. К. А.

След смъртта на другия син на М. А. - А. М. А., починал на 13.11.1979 г., неговата съпруга Л. Г. А., починала на 18.06.1993 г., дъщеря им Е. А. М., починала на 3.12.1988 г. /без съпруг и низходящи/, неговата 1/4 ид. ч. от наследството на М. А. А. се разделя по равно между останалите му низходящи: децата му Ц. А. С., М. А. Г., Г. А. М. и В. А. М. /по 1/16 ид. ч./. След смъртта на дъщерята Ц. А. С., починала на 13.06.2001 г. и нейния съпруг М. П. С., починал на 25.06.2001 г., притежаваната от Ц. С. 1/16 ид. ч. от наследството на М. А. е останала в собственост на единствения й син Р.

М. С.. След смъртта на В. А. М., починал на 15.05.1991 г. и съпругата му Н. Е. М., починала на 5.06.1993 г., неговата 1/16 ид. ч. от наследството на М. А. е наследена поравно от синовете им А. В. А. и С. В. А. /по 1/32 ид. ч./. След смъртта на А. А., починал на 29.06.2009 г., неговата 1/32 ид. ч. от наследството, на основание чл. 5 и чл. 9 от ЗН е разделена по равно между съпругата му В. С. Й. -А. и трите му деца Н. А. А., С. А. А. и В. А. К. /по 1/128 ид. ч./.

След смъртта на другия син на М. А. - М. М. А., починал на 10.02.1986 г., неговата 1/4 ид. ч. от наследството на М. А. А. е останала в собственост на единствения наследник на М. - сина му С. М. М.

След смъртта на дъщерята на М. А. - Д. М. К., починала на 3.10.1979 г., притежаваната от нея * ид. ч. от наследството на М. А. е разделена поравно /по 1/20 ид. ч./ между петте й дъщери Б. Б. Г., П. Б. С., Ц. Б. П., А. Б. Г. и В. Б. П. След смъртта на П. С., починала на 23.08.2003 г. нейната 1/20 ид. ч. е станала собственост на единствената й наследница- дъщеря й Л. Г. Я. След смъртта на Ц. П., починала на 21.12.2003 г., нейната 1/20 ид. ч. е станала собственост на единствената й наследница - дъщеря й С. В. К.

С оглед на това делбата на посочените по-горе три земеделски имота следва да се допусне между наследниците на М. А. А. при следните квоти:

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за П. Х. М.,

• 32/1920 ид. ч. /равна на 1/60 ид. ч./ за В. П. М.,

• 32/1920 ид. ч. /равна на 1/60 ид. ч./ за М. З. Х.,

• 32/1920 ид. ч. /равна на 1/60 ид. ч./ за И. З. Х.,

• 24/1920 ид. ч. /равна на 1/80 ид. ч./ за П. А. М.,

• 24/1920 ид. ч. /равна на 1/80 ид. ч./ за И. Р. Х.,

• 24/1920 ид. ч. /равна на 1/80 ид. ч./ за Х. Р. Х.,

• 24/1920 ид. ч. /равна на 1/80 ид. ч./ за Д. Р. Х.,

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за Ц. Д. Х.,

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за Н. К. А.,

• 120/1920 ид. ч. /равна на 1/16 ид. ч./ за М. А. Г.,

• 120/1920 ид. ч. /равна на 1/16 ид. ч./ за Г. А. М.,

• 120/1920 ид. ч. /равна на 1/16 ид. ч./ за Р. М. С.,

• 60/1920 ид. ч. /равна на 1/32 ид. ч./ за С. В. А.,

• 15/1920 ид. ч./равна на 1/128 ид. ч./ за В. С. Й. -А.,

• 15/1920 ид. ч. /равна на 1/128 ид. ч./ за Н. А. А.,

• 15/1920 ид. ч. /равна на 1/128 ид. ч./ за С. А. А.,

• 15/1920 ид. ч. /равна на 1/128 ид. ч./ за В. А. К.,

• 480/1920 ид. ч. /равна на 1/4 ид. ч./ за С. М. М.,

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за Б. Б. Г.,

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за А. Б. Г.,

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за В. Б. П.,

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за Л. Г. Я. и

• 96/1920 ид. ч. /равна на 1/20 ид. ч./ за С. В. К.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия