Решение № 1539 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2021 г.

Решение № 1539 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2021 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Х. с ЕТ "Колор - Р. Х.", подадена чрез адвокат П. Киров от АК -София, против решение № 42 от 9.04.2021 г., постановено по адм. дело № 336/2020 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № Р-04000419006715-091-001 от 18.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на Национална агенция за приходи (НАП) - Велико Търново, потвърден с решение № 178 от 20.11.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Велико Търново. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал изначално възражението му, че в началото на проверявания период наличните пари, с които е разполагал, са били значително повече от предположението на НАП. Въз основа на това неправилно съдът е достигнал до извод, че са налице несъответствия между наличните пари на жалбоподателя в различните години от периода и направените през същите години разходи от него. Според касатора от показанията на свидетелите се установява, че наследодателят му е работел в чужбина продължително време, а в Република България, освен редовната си работа, по която му е определена и пенсия, се е занимавал, както и той, в близкото минало, с частни строителни услуги. Счита, че липсата на доказателства за съхранение на сумата в банка не може да се възприеме като доказателство, че такава сума не е била налице. Неправилен е изводът на съда, че гласните доказателства имат по-малко значение от писмените. Поддържа същите възражения и във връзка с отхвърлянето на свидетелските показания за дохода му от извършени строителни услуги. Искането от съда е да отмени оспореното решение и реши спора по същество, като отмени изцяло обжалвания РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Лазаров, оспорва касационна жалба като неоснователна по съображения изложени в представен писмен отговор. Искането от съда е да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА № Р-04000419006715-091-001/18.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 178/20.11.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК предвид констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, с който на Р. Х. с ЕТ "Колор – Р. Х." са установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 204 лв. и лихви в размер на 130, 48 лв., за 2014 г. в размер на 1 088 лв. и лихви в размер на 584, 72 лв., за 2015 г. в размер на 2 852 лв. и лихви в размер на 1 243, 15 лв., за 2016 г. в размер на 9 285 лв. и лихви в размер на 3 108, 14 лв. и за 2017 г. в размер на 1 110 лв. и лихви в размер на 259, 02 лв. В ревизионното производство е извършен анализ и съпоставка на имущественото и финансово състояние, доходите и разходите на Р. Х. като физическо лице, в резултат на което е установено, че имуществото и направените разходи явно и съществено надвишават получените доходи и финансирания за ревизираните периоди в годишен аспект. Превишението на направените от ревизираното лице разходи над получените от него доходи е прието, че представлява парични средства с недоказан произход, формиращи данъчна основа по презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Установено е, че направените разходи надвишават получените доходи с 2 043, 85 лв. за 2013 г., с 5 846, 27 лв. за 2014 г., с 22 477, 80 лв. за 2015 г., с 91 849, 01 лв. за 2016 г. и с 11 102, 44 лв. за 2017 г. За посочените суми е прието, че представляват облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и са определени данъчни основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. За 2014 г., 2015 г., 2016 г. са определени данъчни основи за доходи от отдаване под наем на недвижим имот в размер съответно на 5 040 лв., 6 048 лв. и 1 008 лв. За да отхвърли жалбата на Р. Х. против ревизионния акт, съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Обсъдил е всички събрани в ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на тях е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице, че към 01.01.2013 г. началното салдо на паричния поток е било над приетата от приходните органи сума от 5 000 лв. Съдът не е кредитирал твърденията на Р. Х., че след смъртта на баща му е получил от него в наследство сума в размер на 65 000 щатски долара, както и че към началото на ревизирания период е разполагал със спестени средства в размер на 35 000 лв. от извършени строителни услуги без трудов договор. Приел е, че събраните в хода на съдебното обжалване гласни доказателства не променят установената фактическа обстановка, описана в РА, и не водят до нови и различни изводи от тези, до които са достигнали ревизиращите органи. Изложил е съображения, че РА е законосъобразен и по отношение на определените данъчни основи във връзка с недекларирани доходи от наем. Възражението на Х., че той не е данъчнозадължено лице е прието за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е заявеното в касационната жалба оплакване за незаконосъобразно формиране на данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилно съдът е приел, че органите по приходите са направили съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателя в годишен аспект за всяка една от ревизираните години и са установили превишение на разходите над получените приходи, което е формирало данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, подлежаща на облагане с данък върху доходите на физическите лица. При установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, констатирани от органите по приходите, правилно ревизията е преминала по особения процесуален ред на чл. 122-124 от ДОПК. Лицето е уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 и сл. от ДОПК ред и му е определен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, поради което процедурата по чл. 124 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена. Съдът е изложил мотиви във връзка с възраженията на жалбоподателя за неправилно определяне на началната разполагаема сума. Обсъдил е твърденията на лицето относно сумите, включени в приходната част на паричния поток, както и събраните в хода на ревизията доказателства, възраженията, изложени в жалбата и констатациите на приходните органи. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са представени писмени доказателства, чрез които да се установи получаване на парични средства в сочения от жалбоподателя размер в наследство от баща си. При ревизията са извършени процесуални действия с цел събиране на доказателства за получени доходи от С. Х. - баща на ревизираното лице. Представена е информация от ТП на НОИ - Габрово, че е получавал пенсия за инвалидност от 22.10.1985 г. до 29.10.1989 г. в размер на 79, 40 лв. месечно, от 12.03.1988 г. му е отпусната пенсия за изслужено време и старост в размер на 155, 60 лв. месечно, като от същата дата е прекратена пенсията за инвалидност, от 17.08.1988 г. е отпусната пожизнена пенсия за трудова злополука и професионална болест в размер на 88, 90 лв. Отпуснатите пенсии на С. Х. са осъвременявани и размерът им е определен въз основа на получените основни заплати за периода от 1.09.1982 г. до 31.08.1985 г. в общ размер на 6 858, 48 лв. От така предоставената информация е видно, че С. Х. е получавал трудово възнаграждение в нормални размери, с които е посрещал нуждите си за храна, облекло и др., и не би могъл да спести сума в размер на 65 000 щатски долара, каквато Р. Х. твърди, че е получил от него в наследство. Не са ангажирани други доказателства за получени възнаграждения от наследодателя в такъв размер, в т. ч. чуждестранна валута от доходи в чужбина, както и за предаването им. Не са представени и доказателства къде е съхранявана посочената сума в продължение на толкова дълъг период от време. Следва да се отчете и обстоятелството, че ревизираното лице не е подало декларация за наследство по чл. 25 от ЗМДТ (отм.), респ. за заплатен данък наследство по чл. 27 от ЗМДТ (отм.). Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно не е кредитирал събраните гласни доказателства, според които Х. е получил наследство в посочения размер. В тях не се съдържа и конкретика относно начина, момента и основанието на придобиване на сумата от бащата на жалбоподателя. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че задълженото лице не е доказало налични собствени спестени парични средства в размер на 35 000 лв. придобити през периода от 1990 г. до 2010 г. от извършвани строителни и ремонтни дейности. По делото не са представени никакви доказателства, че към началото на ревизирания период Х. е разполагал със спестени средства в размер на 35 000 лв. от извършвани от него строителни услуги без трудов договор. От данните в информационната система на НАП от м. 03.2008 г. до м. 12.2012 г. е видно, че за Р. Х. са подавани декларации обр. 1 от работодател "Стил - 2002" ООД, според които от получаваните нетни доходи за периода е невъзможно да бъде спестена посочената сума. По време на ревизията е установено, че за периода от м. 01. 2003 г. до м. 12. 2013 г. за Р. Х. са подавани декларации обр. 1 като самоосигуряващо се лице, собственик на ЕТ "Колор - Р. Х." без да е начисляван и изплащан доход. За периода от 2007 г. до 2012 г. Р. Х. е подал данъчна декларация само за 2008 г., в която е декларирал данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ в размер на 2 446, 62 лв. Дори да е разполагал с някакви спестявания, по делото не са представени никакви доказателства къде е съхранявало спестяванията си за толкова дълъг период от време. Само въз основа на показанията на свидетелите не може да се установи, че Х. е спестил посочената сума. Никой от тримата свидетели не посочва колко точно са били доходите на ревизираното лице, за какъв период от време и какъв е източникът им, но всички заявяват, че не са отчетени или декларирани. Предвид установените обстоятелства не е възможно да се направи извод за наличие на спестявания към началото на ревизирания период в твърдяните размери, поради което правилно е приета определената от приходните органи начална разполагаема сума в размер на 5 000 лв. Правилен е изводът на съда, че законосъобразно ревизиращият орган е включил тази сума като приход в паричния поток с оглед презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. В касационната жалба не са изложени възражения във връзка с определените данъчни основи за получен недеклариран доход от наем. Настоящият състав споделя изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт и в тази част, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 125, 93 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,