Решение № 15650 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2020 г.

Решение № 15650 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 4810 от 09.07.2019 г., поправено с решение № 648 от 04.02.2020 г. по адм. дело № 11904/2018 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 11 състав. С обжалваното решение по жалба на Г. Х. е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002217008734-091-001 от 26.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, в която е потвърден и изменен съгласно решение № 1468 от 25.09.2018 г., поправено с решение № 1790 от 19.11.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП относно установената отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК като управител на [фирма] / понастоящем [фирма]/, както и в полза на лицето са присъдени разноски в общ размер на 1510, 00 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Поддържа, че от събраните доказателства в хода на ревизията е доказан фактическият състав на отговорността на управителя Х. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според касатора извършените разпоредителни действия със сумата от 49 500 лева е довело до намаляване на имуществото на [фирма] / понастоящем [фирма]/ и по тази причина се е стигнало до неплащане на дължимите задължения за данъци и осигурителни вноски. Отделно от това, допълнителен аргумент за наличие на недобросъвестност у управителя на процесното дружество е извършената продажба на дяловете в полза на трето лице, след като Г. Х. е знаел за натрупаните публични задължения. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер за двете съдебни инстанции, както и заплатената държавна такса за касационното производство. Ответната страна – Г. Х., чрез процесуалния си представител адв. Андреев оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, респ. в потвърдената и изменена част с решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК за ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Г. Х. като управител на [фирма] / понастоящем [фирма]/, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи не са доказали предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно - управител или чл. на орган на управление, който отчужди имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съотв. до размера на намалението на имуществото, а това по делото съдът е приел, че не е установено. Според АССГ извършеното теглене на 25 000 лева от търговския пълномощник П., както и преводите в полза на трети лица не могат да бъдат обвързани с личността на ревизираното лице поради липса на доказателства в тази насока, респ. не може да се направи извод за наличие на причинно –следствена връзка между поведението на управителя Х. / твърдяното безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице [фирма], вследствие на което имуществото е намаляло и факта на неплащане на дължимите данъци или осигурителни задължения. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно действащата към релевантния период от 01.04.2016 г. до 18.08.2016 г. разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Според решението на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място], предвид събраните по време на ревизията доказателства е осъществена от фактическа страна от Г. Х. не хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, така както са приели приходните органи в хода на ревизията съгласно констатациите в РД и в РА, а конкретно хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК – безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице [фирма], вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Отчуждаването е извършено чрез разпоредителни действия със суми от усвоения кредит от [фирма] в размер на 49 500 лв., в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени данъци и задължителни осигурителни вноски. При ревизията е установено, че Г. Х. е управител на [фирма] / сега [фирма]/ за периода от 19.04.2016 г. до 09.09.2016 г. Установено е, че на 04.05.2016 г. дружеството е усвоило кредит от [фирма] в размер на 50 000 лв. На същата дата 04.05.2016 г. е осъществено разпореждане с паричните средства от кредита, като търговският пълномощник С. П. е изтеглила сума в размер на 25 000 лв.; наредена е сума в размер на 10 000 лв. към [фирма] с основание "временна финансова помощ" – не е установено по чие искане е наредена тази сума; наредена е сума в размер на 14 500 лв. към [фирма] с основание "временна финансова помощ" – също не е установено по чие нареждане. По преписката се намират търговско пълномощно от Г. Х., който на 27.04.2016 г. пред нотариус упълномощава С. П. да извършва всякакви действия, свързани с обикновената търговска дейност на [фирма], съобразно чл. 26, ал. 1 от ТЗ, включително да сключва всякакви договори – в това число и договор за кредит в качеството на кредитополучател от банки и като кредитор към други търговски дружества, да се разпорежда със суми по банковите сметки на дружеството, да извършва и получава плащания от името и за сметка на дружеството и др. на същата дата, със същите права Г. Х. е упълномощил и С. К., като съгласно текста на пълномощното и двете имат право да преупълномощават трети лица с всички или с някои от собствените си права. Констатирано е, че след справка в търговския регистър към датата на превода управител на [фирма] е Г. К. – съпруг на търговския пълномощник на [фирма] – С. К.. [фирма] е вписано в търговския регистър на 17.04.2014 г. с едноличен собственик на капитала и управител С. П. – търговски пълномощник на [фирма]. Към 13.12.2014 г. С. П. е заличена като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. [фирма] е вписано в търговския регистър на 21.12.2015 г. с едноличен собственик на капитала и управител А. С. – брат на С. К. – търговски пълномощник на [фирма]. Няма извършени промени в партидата на дружеството по търговския регистър. Съобразно така установените факти, е видно, че ревизиращите органи и решаващият орган не са изискали копие от цитирания договор за банков кредит въпреки предоставената им банкова тайна. Не е ясно кой е сключил договора – дали това е самият управител, чиято отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана с процесния РА или това е извършено от търговския пълномощник, при какви условия е сключен договора, каква е целта на кредита. Отделно от това не са изяснени обстоятелствата за извършеното изтегляне на сумата от 25 000 лева от пълномощника П., съответно кой е наредил превеждането на сумите от 10 000 лева и 14 500 лева като "временна финансова помощ" към посочените по-горе дружества. Не са изисквани писмени обяснения и документи от търговския пълномощник П., респ. и С. К., нито е извършвана насрещна проверка на [фирма] и [фирма]. В този смисъл обосновано АССГ е посочил, че доказателствената тежест за отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК ДОПК е върху органите по приходите, е следвало те служебно да съберат необходимата информация, описана по-горе. За да се реализира фактическият състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК, приходните органи са длъжни да установят по категоричен начин всички материалноправни предпоставки, посочени в цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на управителя на съответното дружество. В процесния случай не се установява наличието на причинно-следствена връзка между изтегления банков кредит и съответно, изтеглената сума от 25 000 лева, както и че предоставените като временна финансова помощ 10 000 лева и 14 500 на трети лица да са довели до намаляване на имуществото на задълженото лице и съответно, до неплащане на дължимите данъци или задължителни осигурителни вноски. Касационната инстанция възприема като правилни мотивите на първостепенния съд, че банковият кредит е целеви, като банките стриктно следят за целевото използване на средствата, които предоставят като заеми, като изрично в чл. 61 от Закона за кредитните институции им е предоставено правомощието да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с кредита и тяхната дейност, както и да извършват проверки на обезпеченията и за целевото използване на предоставените кредити. В този смисъл, обосновано АССГ е счел за необосновано, приетото в решението, че отпуснатите средства от банката са били предназначени по силата на договора или е съществувало някакво нормативно задължение за кредитополучателя те да се преведат за погасяване на публичните му задължения. Неизползването на кредита за целта, за която е получен е основание за предсрочната му изискуемост /чл. 432, ал. 1, т. 1 от ТЗ/. На следващо място, правилно и обосновано АССГ посочва, че не е доказано отчуждаването на имуществото – получен банков кредит да е извършено от Г. Х., който към датата на усвояване на кредита е бил вписаният в Търговския регистър управител на дружеството. Търговският пълномощник П. е изтеглила сумата в размер на 25 000 лева в брой, а останалата част от кредита не е известно от кого е наредена в полза на двете дружества. Освен това предоставянето на заем в полза на други дружества само по себе си не съставлява обстоятелство за наличието на недобросъвестност у управителя на дружеството в посока намаляване на имуществото с цел да не се изплатят дължимите задължения за данъци и осигурителни вноски, за да е достатъчно основание за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В мотивите на решението на решаващия орган се съдържат данни, от които по-скоро може да се изведе свързаност на дружествата, в полза на които са прехвърлени средствата от кредита с търговските пълномощници, чиито действия евентуално са довели до намаляване на имуществото и като краен опосреден резултат - неплащане на публични задължения на [фирма]. По отношение на твърдението на касационния жалбоподател, че с продажбата на дружествените дялове в [фирма] на 09.09.2016 г. реално управителят Х. е целял избягване на отговорност по повод задълженията на дружеството, същото се явява неоснователно. В решението на директора на дирекция "ОДОП" [населено място], с което е изменено основанието за търсене на отговорност на управителя на посоченото дружество – от отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК към отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК, липсват изложени подобни факти. Продажбата на дружествени дялове не е равностойна на продажба на самото предприятие на дружеството. Дори и да се постави знак на равенство между двете, по делото няма събрани доказателства дали сумата от 1000 лева, за колкото са продадени дружествените дялове, е значително по-ниска от пазарната, за да се приложи състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. В този смисъл решения по адм. дела № 11359/2019 г., № 1412/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя оплакванията в касационната жалба и счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и при правилна преценка на доказателствата по делото и при правилно установена фактическа обстановка, са изградени и правните изводи на съда. Затова решението на първоинстанционния съд като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника по касационната жалба, в полза на Г. Х. следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение