Решение № 377 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 315/2008 г.

Решение № 377 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 315/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Симеон Чаначев Производството е по § 2, ал. 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс - отм. /ГПК - отм./, образувано по молба на Н. Ц. А. от гр. С. за отмяна на решение № 577 от 5.06.2001 г. по гр.д. № 21/2001 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, ГК, състав на II г.о. в частта, с която е обезсилено решение от 21.07.2000 г. по гр.д. № 1828/2000 г. на Софийски градски съд /СГС/ в частта му, с която искът за разваляне на договор за доброволна делба от 19.07.1993 г. е отхвърлен по отношение на П. К. К. и Т. К. К. досежно тяхната наследствена част от имота, предмет на договора от 19.07.1993 г., а именно общо 1/20 идеална част и е прекратено производството по делото в тази част. Поддържа се, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно саморъчно завещание и протокол за обявяването му, представени на 7.10.2002 г., пред въззивния съд. Във връзка с тези писмени доказателства в молбата за отмяна е изложено, че обсъждането им по същество, както и зачитането на правните последици на завещанието било извършено едва с постановеното окончателно решение по спора, а именно решението от 24.09.2007 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС, II г.о., с което било прието, че по силата на споменатото завещание Н. Ц. А. придобила качеството на универсален наследник на починалата ищца г. И. и поддържала в пълен обем заведения иск за разваляне на договора за доброволна делба. Освен това в молбата е отразено, че ВКС с оглед на така установените обстоятелства развалил изцяло договора за доброволна делба поради неизпълнение на алеаторно задължение от страна на ответника с изключение на 1/20 част, за която с влязло в сила решение № 577 от 5.06.2001 г. по гр.д. № 21/2001 г. състав на ВКС, ГК, II г.о. приел, че вследствие настъпило правоприемство в хода на процеса по отношение на починалата първоначална ищца - Г. Г. И. и на починалия първоначален ответник - К. Ц. К., правоприемниците на последния се явявали низходящи на починалата ищца и настъпвало сливане на качествата длъжник и кредитор по отношение на тяхната наследствена част от 1/20. С оглед на тези мотиви ВКС бил обезсилил решение от 21.07.2000 г. по гр.д. № 1828/2000 г. на СГС в частта, с която искът за разваляне на договора за доброволна делба от 19.07.1993 г. бил отхвърлен по отношение на П. К. К. и Т. К. К. относно наследствената им част от имота, общо 1/20 идеална част и прекратил производството по делото в тази част. Молителката счита, че по отношение именно на това касационно решение, чиято отмяна иска, саморъчното завещание от 10.06.1995 г., обявено на 25.09.2002 г. се явявало ново писмено доказателство, неизвестно на страните към 5.06.2001 г., създаващо решаваща промяна в кръга на наследниците на починалата Г. И. и кредитирането на същото завещание било факт вследствие на окончателното решение от 24.09.2007 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС, като влизането му в сила можело да се квалифицира като ново обстоятелство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. В молбата на Н. Ц. А. като друго основание за отмяна - по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. са изложени следните обстоятелства: прекратителната част за 1/20 идеална част в решение № 577 от 5.06.2001 г. по гр.д. № 21/2001 г. на ВКС, ГК, състав на II г.о. противоречала на постановеното по същия спор решение № 257 от 24.09.2007 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС, ГК, II г.о. Ответникът П. К. К. оспорва молбата за отмяна като излага доводи за недопустимост и неоснователност. Останалите ответници - Т. К. К., С. Ц. И. и Ц. Д. К. не са взели становище. Молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. е процесуално недопустима, тъй като е просрочена с оглед разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК - отм. С цитираното по-горе касационно решение в частта, предмет на подадената молба за отмяна е обезсилено решение от 21.07.2000 г. по гр.д. № 1828/2000 г. на СГС в частта му, с която искът за разваляне на договор за доброволна делба от 19.07.1993 г. е отхвърлен по отношение на П. К. К. и Т. К. К. досежно тяхната наследствена част от имота, предмет на договора от 19.07.1993 г., а именно общо 1/20 идеална част, като е прекратено производството по делото в тази част. ВКС, тричленен състав е приел, че в частта, с която въззивният съд е отхвърлил искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД по отношение на П. К. К. и Т. К. К. досежно тяхната наследствена част от имота, предмет на договора от 19.07.1993 г. за доброволна делба решението е недопустимо. Процесуалната недопустимост на въззивното решение е обоснована спрямо К. Ц. К., починал в хода на процеса, на 25.04.2000 г., син на първоначалната ищца по делото - Г. Г. И., починала също така в хода на процеса, на 1.02.2000 г. с настъпилото сливане на качеството на длъжник и кредитор по отношение на неговата част от това наследство- 1/20 идеална част от имота, предмет на договора, което съставът на ВКС е приел като правна последица след неговата смърт и по отношение на встъпилите на негово място правоприемници, децата му - П. К. К. и Т. К. К. От изложеното в копието от протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение вън от нотариата, приложено към гр.д. № 2080/2001 г. на СГС е видно, че обявяването на саморъчното завещание от 10.06.1995 г., на което се позовава молителката е направено по нейно искане, като намиращо се в нейно държане на 25.09.2002 г. Следователно към същата дата Н. Ц. А. не само е знаела за процесното завещание, но и е разполагала с него. Подадената на 27.12.2007 г. молба за отмяна е извън рамките на тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК - отм., който е започнал да тече от узнаване на новото писмено доказателство /25.09.2002 г./ и е изтекъл на 27.12.2002 г. Като подадена след законноустановения срок молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. е процесуално недопустима. Сроковете по чл. 232, ал. 1 ГПК - отм. са преклузивни, за тяхното спазване съдът следи служебно и след като е изтекъл законния срок, правото да се иска отмяна по реда на чл. 231, ал. 1 и сл. ГПК - отм. е преклудирано. В тази връзка следва да се има предвид, че развитите в молбата за отмяна съображения за това, че решение от 24.09.2007 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС, поставяло началото на срока за подаване на молбата за отмяна са неправилни. Цитираното касационно решение е по жалба срещу повторно постановено въззивно решение, с което СГС сее произнесъл по искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за доброволна делба за 19/20 идеални части от процесния имот, т. е. това решение засяга правния спор, по който е била възстановена висящността на съдебното производство - за 14/20 идеални части от имота /виж решение № 620 от 31.08.2005 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС, II г.о./. Касационното решение съдържа доводи относно саморъчното завещание, сочено от страната като ново писмено доказателство. Същите доводи представляват мотиви, с които се осъществява правна преценка на обстоятелствата по спора, включително на посоченото саморъчно завещание, или доводите, както и самото решение не са обстоятелства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. и не определят началния момент на сроковете по чл. 232, ал. 1 ГПК - отм. По тези съображения следва да се приеме, че подадената извън срока по чл. 232, ал. 1 ГПК - отм. молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК - отм. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Като създаващо противоречиво произнасяне по тъждествен правен спор на постановеното касационно решение № 257 от 24.09.2007 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС, състав на II г.о. е посочено решението от 5.06.2001 г. по гр.д. № 21/2001 г. на ВКС, състав на II г.о., в частта предмет на молбата за отмяна. С решението от 24.09.2007 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС при условията на чл. 218и ГПК - отм. е развален договора за доброволна делба от 19.07.1993 г. между Г, К. Ц. К., Н. Ц. А., С. Ц. И. и Ц. Д. К. по иска предявен от Г. Г. И. и поддържан след нейната смърт от правоприемника й по чл. 16, ал. 1 ЗН - Н. Ц. А. за 14/20 идеални части от имота, получен в дял от К. Ц. К., представляващ дворно място от 590 кв. м., съставляващо парцел **** в кв.1 по плана на с. С. община К., ведно с построените в мястото масивна жилищна сграда на 107 кв. м., паянтова стопанска постройка от 43 кв. м. и масивна стопанска сграда от 27 кв. м., поради неизпълнение на поетите от К. Ц. К. задължения за гледане и издръжка на Г. Г. И., спрямо законните наследници на К. Ц. К. П. К. К. и Т. К. К.. Както бе посочено по-горе това касационно решение е по жалба срещу повторно постановено въззивно решение, с което СГС се е произнесъл по искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за доброволна делба за 19/20 идеални части от процесния имот, т. е. решението засяга същият правен спор, по който се е произнесъл ВКС с решение № 577 от 5.06.2001 г. по гр.д. № 21/2001 г., само в частта, с която е отменено решение от 21.07.2000 г. по гр.д. № 1828/2000 г. на СГС и е било върнато делото за ново разглеждане от друг състав или е била възстановена висящността на съдебното производство - за 14/20 идеални части от имота. В случая не са налице влезли в сила решения по две производства, по две дела с идентичен по предмет спор, които си противоречат. За да е налице хипотезата по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Следователно е необходимо да са образувани две граждански дела, идентични по предмет и страни, по които са постановени влезли в сила решения, с които спора е разрешен по противоречив начин, или трябва да е осъществено противоречиво разрешаване на тъждествен по предмет и страни правен спор в две отделни производства, приключили с влезли в сила решения по съществото на този спор. Противоречието следва да бъде в резултативната, а не в съобразителната част на двете решения. В обсъждания случай, не е налице противоречиво разрешаване на тъждествен по предмет правен спор, тъй като основанието, от което Н. Ц. А. извежда своите права, като универсална правоприемница по чл. 16, ал. 1 ЗН, цитираното саморъчно завещание, по отношение на 14/20 идеални части от процесното имущество, предмет на решение № 257 от 24.09.2007 г. по гр.д. № 376/2003 г. на ВКС, не е предмет на решението на ВКС, чиято отмяна се иска. С последното ВКС е обезсилил акта на въззивната инстанция в частта, с която искът за разваляне на договор за доброволна делба от 19.07.1993 г. е отхвърлен по отношение на П. К. К. и Т. К. К. за тяхната наследствена част от имота, предмет на договора от 19.07.1993 г. по мотиви за настъпилото сливане на качеството на длъжник и кредитор за частта, представляваща наследство за К. К. след смъртта на Г. И., която правна последица ВКС е приел, че е настъпила и спрямо правоприемниците - П. К. и Т. К. след смъртта на К. К., т. е. в единият случай се касае за процесуално правна преценка за допустимостта на иска спрямо конкретни наследници и материалноправния спор въобще не е засегнат и разрешен, докато в противопоставения съдебен акт се разглежда спора по същество по отношение на останалите части от имота, а процесната 1/20 част е останала извън неговия предмет. Делото, по което се е произнесъл ВКС с решението в частта, чиято отмяна се иска има друг предмет, в който не се е разглеждал спора за правата на Н. А. като универсална правоприемница по чл. 16, ал. 1 ЗН, по отношение на 14/20 идеални части от процесното имущество. Поради това не е налице противоречиво разрешаване на тъждествен по предмет правен спор и молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК - отм. като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, петчленен състав