Решение № 7323 от 4.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ангелова, чрез процесуалния й представител адв. А. Цочева, против решение 181/02 февруари 2023 г., постановено по адм. д. 2714/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Ангелова, [населено място], община Карлово, против разрешение за строеж 135/08 септември 2021 г. на Главния архитект на Община Карлово - за строеж на обект основен ремонт и преустройство на общинска сграда - от бивша пивница в сграда за културни дейности - танцова зала и читателски кът, находяща се в УПИ VI-обществено обслужване, кв.13 по устройствения план на [населено място], община Карлово. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От доказателствата по делото се установява, че И. Ангелова, по силата на възлагателно постановление на ЧСИ, е собственик на 42260/54760 ид. части от следните обекти: масивна стопанска постройка, представляваща магазин на два етажа със застроена площ от 121 кв.м., масивна стопанска постройка, представляваща сладкарница със застроена площ от 42 кв.м., масивна стопанска постройка, представляваща навес с площ от 221 кв.м., всички построени върху общински терен, в кв.13 по плана на [населено място], община Карлово, област Пловдив. Община Карлово, съгласно АЧОС 5546 от 18 декември 2017 г., е собственик на сграда пивница на 1 /един/ етаж със застроена площ от 210 кв.м. и преддверие със санитарен възел 13 кв.м. в УПИ VI - общ. обслужване, кв.13, [населено място], община Карлово, област Пловдив . За издаване на обжалваното разрешение за строеж 135/08 септември 2021 г. на Главния архитект на Община Карлово са послужили АЧОС 5546/18 декември 2017 г. за сграда пивница и АЧОС 7815/07 януари 2021 г. за земята. Предвид факта, че се променя предназначението на самостоятелния обект от пивница в сграда за културни дейности - "танцова зала и читателски кът", при издаването на процесното PC е било поискано съгласието на И. Ангелова, тъй като сградата пивница - собственост на Община Карлово и сградата сладкарница, собственост на Ангелова, са два обекта в една и съща сграда, а именно в сградата на един етаж с масивна стоманобетонна конструкция и същото е било дадено. Процесното разрешение за строеж е издадено при спазване изискването на чл.185, ал.1, т.1 ЗУТ. Този съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на Ангелова, че същата притежава право на собственост и в обекта пивница. Община Карлово се легитимира като собственик с АЧОС. В съответствие с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОС, този акт е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него факти - чл. 179 ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК. Следователно, до доказване на противното, актът за общинска собственост съставлява пълно доказателство относно правото на собственост на Общината. Според нормата на чл. 5, ал. 3 ЗОС, актът за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила. В случая касаторът не противопоставя права, конкуриращи правото на собственост на Общината върху спорния имот. Доводите за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на касационното производство поради висящ съдебен спор за собственост пред РС Карлово по гр. дело 1594/2021 г., решението по което, твърди се, има значение за правилното решаване на настоящия спор, са неоснователни. Спорът пред Районния съд няма преюдициален характер спрямо въпроса относно законосъобразността на издаденото разрешение за строеж, разглеждан в това производство. Спорът за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство, нито от административен орган, нито от съда в административния процес. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда в исково производство по общия ред. От значение в случая е разполага ли касаторът с годно правно основание, което да му дава право да владее/държи процесния имот и което да бъде противопоставимо на правото на собственост на Общината върху имота. Такова по делото не е представено. Предвид факта и, че по делото е налице съгласие от страна на касатора за промяна на предназначението на самостоятелния обект от "пивница" в сграда за културни дейности - "танцова зала и читателски кът", то правилно съдът е преценил, че в случая при издаването на процесното разрешение за строеж са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника община Карлово следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разноски, които са в размер на 100 (сто) лева, определени по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав