Решение № 4766 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14825/2018 г.

Решение № 4766 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14825/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. София против Решение № 5275/17.08.2018 г., постановено по адм. дело № 11726 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991701264550 от 03.08.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1493/20.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП и осъдена Дирекция "ОДОП" - гр. София да заплати на "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД разноски в размер на 50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на основание по чл. 176, т. 1 ЗДДС за дерегистрация на "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД с твърдения, че по делото е доказано, че дружеството не е открито на адреса за кореспонденция, в това число негов управител или представител при извършени две посещения, обективирани в надлежни протоколи, а изводите на съда за липса на системност при неоткриването му не почиват на изискванията на закона. Претендира се отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД срещу издадения акт за дерегистрация, както и се присъдят разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София град (АССГ) е бил Акт за дерегистрация по ДДС № 220991701264550 от 03.08.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1493/20.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", във вр. чл. 176, т. 1 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД, ЕИК *********, считано от датата на връчване на акта. С оспореното в настоящото производство решение АССГ е отменил оспорения пред него акт за дерегистрация и осъдил Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД разноски в размер на 50 лева. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че акта за дерегистрация е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма, но при липса на мотиви на органа по приходите относно приложението на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. В тази насока, съдът е приел, че когато органа по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, както е при издаване на акта за дерегистрация, следва да изложи мотиви дали с издаването му не се нарушава принципа за съразмерност. Отделно от това, съдът е приел, че не са доказани предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС единствено с осъществените две посещения на адреса за кореспонденция на търговското дружество, за което са били съставени съответните протоколи, тъй като от същите не се установявало системното неотриване на дружеството на адреса за кореспонденция. Протоколите установявали извършени проверки през седем дена, в часове, които обхващат обедната почивка, поради което липсвали данни за системна невъзможност за откриване на лицето на адреса. Приел е, че данъчният орган следва да упражни правомощията си, вменени от закона и да ги използва, за да установи, че лицето не може да бъде открито, след няколкократни посещения на адреса при условията на системност и продължителност, което в случая не било сторено. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176. Процесният акт за дерегистрация е мотивиран с наличие на обстоятелство по чл. 176, т. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Безспорно правомощието на органа по приходите за прекратяване на регистрацията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Правилно съдът е преценил, че акта за дерегистрация е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Неправилна е преценката на съда, че акта за дерегистрация не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Като фактически и правни основания за издаване на акта за дерегистрация, органа по приходите е посочил, че при извършени две посещения на декларирания от "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД адрес за кореспонденция в гр. София, бул. "Г. С. Раковски" № 122 А, ет. 3, обективирани в протокол № 1193016-1 от 25.07.2017 г. и протокол № 1193016-2 от 02.08.2017 г., задълженото лице, негов представител или пълномощник не може да бъде открит, поради което на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", във вр. чл. 176, т. 1 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД, ЕИК *********, считано от датата на връчване на акта. Изложените фактически и правни основания са достатъчни, за да се приеме, че е спазено изискването за съдържание на административния акт, предвидено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма законово изискване към административния орган да излага мотиви относно приложението на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, поради което изводите на административния съд за липса на мотиви относно приложението на принципа за съразмерност, като основание за отмяна на оспорения акт за дерегистрация, не се споделят от настоящата инстанция. Не липсата на мотиви относно спазването на принципа за съразмерност, а нарушаването на посочения принцип е основание за незаконосъобразност на издадения акт, което обстоятелство съдът следва да прецени с оглед събраните по делото доказателства. Релевантно за наличието на основание по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС е неоткриването на задълженото лице на адреса за кореспонденция по реда на ДОПК. Нормата на чл. 176, т. 1 ЗДДС препраща към ДОПК, а по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 "Адрес за кореспонденция" ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. От протоколите, съставени в хода на извършената проверка, се установява, че органът по приходите е извършил две посещения на адрес в гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 122 А, ет. 3, който съвпада с точния адрес на управление, вписан в търговския регистър и е констатирал, че задълженото лице, негов представител или управител не е намерен, няма поставена обозначителна табела с наименованието на дружеството, а напротив на адреса се помещават адвокатска кантора и фирма за счетоводни услуги. В този смисъл неправилно съдът е приел, че органът по приходите не е извършил задълбочена проверка за възможността да бъде открито процесното дружество. Такава е извършена и правилно органът по приходите е приел, че дружеството не може да бъде отрито на адреса за кореспонденция. Наред с това, констатациите на органа по приходите, че при извършените посещения на адреса за кореспонденция, дружеството не може да бъде открито на адреса не са опровергани от други, ангажирани от дружеството - жалбоподател доказателства, поради което изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправното основание за издаване на оспорения акт за дерегистрация са неправилни. На следващо место, оспореният акт за дерегистрация е издаден с съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. Нормата на чл. 176 ЗДДС се намира в глава 25 ЗДДС – "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" и с нея са регламентирани правомощия на органите по приходите за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лица, за които са установени една или няколко хипотези на данъчни нарушения. Чрез прекратяване на регистрацията се постига целта на закона за санкциониране на неизправни данъчни субекти, които нееднократно нарушават законови разпоредби, като по този начин се предотвратяват и данъчни измами. В този смисъл постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, в това число и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира подадената касационна жалба за основателна. Атакуваното с нея съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с административно-производствените правила, но е необосновано и противоречи на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991701264550 от 03.08.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1493/20.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП. С оглед крайния изход на спора, решението на АССГ е неправилно и в частта на разноските, поради което при изричното му оспорване с касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София, следва да бъде отменено и в тази му част. Наред с това, претенцията на директора на Дирекция "ОДОП" – София за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК е основателна в размера по чл. 8, ал. 1, т. 1, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по 300 лева за всяка инстанция или общо разноски за двете инстанции в размер на 600 лева, които "Трейд Кар Интернешънъл" ЕООД следва да заплати. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение