Решение № 6850 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 85, ал.4 от Закона за убежишето и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ш. гражданка на Сирия, действаща за себе си и в качеството си на законен представител /майка/ на малолетното и дете Д. А. Я., подадена чрез адв. Чалъкова, срещу решение 2760/21.03.2025 г., постановено по адм. д. 388/2025 г. от Административен съд Хасково. Касаторът релевира подробни доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда не кореспондират с представените доказателства и фактите от бежанската история на търсещия закрила. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Иска отмяна на решението. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Георгиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е била законосъобразността на решение 1188/03.02.2025 г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на М. М. Ш. и на малолетното и дете Д. А. Я. е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административенят съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: М. М. Ш. е напуснала Сирия юни 2024 г., като заедно със семейството и преминали нелегално в Турция, като на 29.09.2024г. влезли нелегално в България. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол с рег. УП- 33450/14.08.2024 г. обосновава напускането на Сирия с липсата на сигурност, отвличанията на деца, с липсата на образование и лошото икономическо положение. Твърди, че по произход е [етническа принадлежност], [вероизповедание], никога не е била осъждана, не е била арестувана, не е имала проблеми заради принадлежността си към етническа група или заради религията, която изповядва. Проведена е беседа и с децата А. А. Я. и Д. А. Я., като същите не са заявили да имат нужда от храна, лекарства, дрехи или друго. Твърдят, че са напуснали родината си заради военните действия и искали да учат в нормално училище. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според решаващия състав правилно административният орган е преценил, че не се установява спрямо М. М. Ш. и малолетното и дете Д. А. Я. да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е счел, че липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства, нито се установява спрямо лицето да са предприети такива действия от официалните власти на Сирия. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. В решението е изложен обстоен анализ на бежанската история на лицето, като правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. М. Ш. и малолетното и дете Д. А. Я.. Лицето не е направило релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Не се установява спрямо тях да е прилагано физическо насилие или да са били обект на репресии. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Видно от бежанската история на търсещата закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на нея или семейството и не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е била арестувана, съдена или осъждана, не е имала проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от нея религия. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на кандидатката липсват твърдения да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката и нейното малолетно дете по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещата закрила е била изложена на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота и като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствие със закона е счел, че търсещата закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността и. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не води до извод за достигане до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-160/14.03.2025 г. и вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността и в Сирия. Изрично е посочила, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу нея или семейството и. Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,