Решение № 2966 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител В. Главчев, подадена срещу решение 201 от 03.11.2022 г., постановено от Административен съд Ловеч по адм. д. 119/2022 година. Касаторът излага подробни съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон. Отделно сочи, че решението било необосновано. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В и К АД гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. В. Нинов, е подал отговор в законоустановения срок. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Излага подробни аргументи за правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Ответникът В. К. не представя отговор. Не взима активно участие в хода на касационното производство. Ответникът Д. С. не представя отговор. Претендира разноски чрез адв. Нинов. Прокурорът дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. След като съобрази доводите на страните, както и фактите и обстоятелствата, приети от първоинстанционния съд, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна от правна страна до следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което първоинстанционното решение се явява неблагоприятно. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорно по делото пред първоинстанционния съд е било обстоятелството дали отказът на В и К АД - гр. Ловеч да възстанови водоподаването в имот 119042 в землището на [населено място], местност [заличен текст], да открие партида и да преименува партида на името на В. К. за същия имот, представлява дискриминация под формата на "тормоз" и "преследване" по смисъла на ЗЗДискр. въз основа на "лично положение" спрямо ответника в настоящото производство В. К.. В този смисъл - за установено наличие на дискриминация от страна на търговското дружество е постановеното от КЗД решение 100 от 24.02.2022 година. Наложена е и глоба, дадено е предписание и препоръка. Във връзка с този заявен от жалбоподателя К. предмет на делото, първоинстанционният съд правилно е приел за установени следните обстоятелства: Прието е за доказано, че на 15.07.2018 г. В и К АД гр. Ловеч е извършило прекъсване на нерегламентирано водоползване в имот извън регулация, находящ се в местността [заличен текст] в землището на [населено място], за който няма открита партида (лист 42). На 27.08.2018 г. К. е подал искане за възстановяване на партидата и възстановяване на водоподаването за имот на адрес [населено място], жп Гара, [улица], който е придобил на 22.08.2018 година. На 03.09.2018 г. К. подава ново заявление до В и К АД за откриване на партида и преименуване на партида за имот находящ се в [населено място], [улица]. В отговор с писмо от 20.09.2018 г. В и К са уведомили К., че не могат да възстановят партида и водоподаване за имота, тъй като в закупения от него имот никога не е имало открита такава, не е осъществявано отчитане и разплащане на потребявани услуги В и К, а представеното от К. разрешително от 1971 г. от ОСП В и К - Ловеч не доказва наличието на регистрирано присъединяване към селищната водопроводна мрежа. На 13.03.2020 г. повторно е било изпратено писмо от В и К Ловеч по повод подадена жалба от страна на К. срещу отказа от 20.09.2018 г., в което за пореден път са били изложени причините относно прекъсването на незаконно присъединяване в имота, липсата на откривана някога партида, липсата на доказателства за регистриране на присъединяване към водопроводната мрежа от праводателите му. В писмото е посочен редът за временно присъединяване по Наредба 4/2004 г. - проектиране и изграждане на водопроводно отклонение по надлежния ред. Отделно от това е била изразена изрично готовността на В и К АД да изгради законно съоръжение за водоснабдяване при направено изрично искане за това. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да е налице тормоз , е необходимо наличие на поведение на В и К АД - гр. Ловеч на основата на признак "лично положение" на К., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. А за да има "преследване", е необходимо по-неблагоприятно третиране на лице в три хипотези: което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства е видно, че не е осъществено дискриминационно действие от страна на В и К АД - гр. Ловеч спрямо К. нито под формата на тормоз , нито под формата на преследване по признак лично положение . Поради което с отмяната на решението на КЗД в обратния смисъл правилно е приложен материалният закон. По отношение на аргументацията съдът препраща на основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК към мотивите на първоинстанционния съд, доколкото счита същите за правилни и изчерпателни. Първоинстанционното решение е и обосновано, доколкото е изяснена неговата воля съобразно изложените мотиви и са спазени правилата на формалната логика. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция е обвързана от доводите на касатора в своята проверка на правилността на първоинстанционното решение. Доколкото те са само за материална незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, съдът не дължи произнасяне по отношение на извършени съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, каквито не са и налице. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 от АПК разноски следва да бъдат присъдени на ответниците по касационната жалба В и К АД с ЕИК 110549443 и Д. С. изп. директор на ВиК АД. Съдът счита, че по отношение на ответника В и К АД следва да бъдат присъдени разноски в поискания размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Не така стои въпросът с ответника Д. С.. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е идентично с това, което е заплатено от В и К АД, при положение, че от името на Д. С. не е представян нито отговор от адв. Нинов, нито е вземано активно участие, включително и в хода по същество. Единственото, което е направено от името на Д. С., в хода на касационното производство е изявлението на адв. Нинов за заплащане на разноски в хода на устните състезания. От своя страна ответникът Д. С. е в това си качество пред касационната инстанция, доколкото е бил заинтересована страна в първоинстанционното предвид факта, че е изпълнителен директор на В и К АД. Макар формално да не е налице субективен идентитет в доверителите, по повод на които е следвало да бъде осъществена адвокатската защита, немаловажен е фактът, че на първо място същата е осъществена от един и същи адвокат (Нинов) по отношение на двете лица и на второ място реално е защитаван ответника - В и К АД. Предвид тези обстоятелства и доколкото е направено своевременно възражение за прекомерност от страна на касатора, същото следва да бъде уважено. С оглед на което съдът присъжда на ответника Д. С. разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 900 /деветстотин/ лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изречение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение