Решение № 3904 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2015 г.

Решение № 3904 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрк. Й. като процесуален представител, против решение № 2355 от 06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 713/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 18-13563/03.11.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 4 ЗКИР за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, ЕКАТТЕ 68134, общ. Столична, одобрена със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в частта относно границата между имоти с идентификатори 68134.1381.2117 и 68134.1381.2118 (бивши имоти 68134.1381.780 и 68134.1381.783) и делото е върнато като преписка на същия административен орган за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в решението, в едномесечен срок от получаването й. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. Ответниците - началникът на СГКК - София, С. Б. П., Б. П. В. и Д. А. В., не вземат становище. Ответникът - П. Б. В., чрез адв. Г. М. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е частично основателна. За да отмени оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд приема, че тя е издадена след изменението на ЗКИР, обн. ДВ, бр. 49/13.06.2014 г., от компетентен орган съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът обосновава извод, че действително са налице грешки по смисъла на чл. 54, ал. 4 ЗКИР и § 1, т. 16 ДР ЗКИР, като границата между поземлени имоти с идентификатори 68134.1381.2117 и 68134.1381.2118 (бивши имоти 68134.1381.780 и 68134.1381.783) не е нанесена правилно, доколкото не е съобразено действителното положение на съвпадащите в случая имотна и регулационна граница между двата имота. Преценено е, че с оспорената заповед границата между тях не е отразена в съответствие с действащия регулационен и кадастрален план от 1991 г., поради което заповедта като незаконосъобразна е отменена, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указание границата между посочените два имота да се нанесе съобразно този план. Решението е правилно в частта, в която оспорената заповед е отменена, по различни от изложените в него мотиви. Административното производство е започнало по заявление от 02.10.2014 г. за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, район Надежда, като собственик на недвижим имот - дворно място от 414 кв. м, пл. № 16, кв. 23 съгласно АЧОС № 464/27.11.1997 г., нанесен в одобрената със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София като имот с идентификатор 68134.1381.783, с искане за промяна на границите между имоти с идентификатори 68134.1381.780, 68134.1381.783 и 68134.1381.786. В одобрената КККР имот с идентификатор 68134.1381.780 е нанесен като собственост на ответниците в настоящото производство - физически лица, съгласно нотариален акт № 45/1991 г. Изготвена е скица-проект № 15-397046 от 31.10.2014 г., въз основа на която е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед с посочено правно основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Спорът по делото е относно границата между имоти с идентификатори 68134.1381.780 и 68134.1381.783 - заличени и нанесени в одобреното изменение на КК с нови идентификатори съответно 68134.1381.2117 и 68134.1381.2118, като съгласно оспорената заповед границата между тях е преместена в посока към имот с идентификатор 68134.1381.2117. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. От новите редакции на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР е видно, че отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта, когато тя съдържа такива. Изцяло неприложима е процедурата по чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., която в тази част се явява в противоречие със закона. Поради това правилно съдът приема за неоснователно възражението на оспорващия пред първата инстанция за нарушена административна процедура поради несъставянето на акт за непълноти и грешки, съответно неподписването на такъв от заинтересованите лица. Като се позовава на заключението на неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът приема, че при изработването на кадастралната карта границата между двата имота не е нанесена в съответствие с имотните такива, съвпадащи с границите по кадастрален и регулационен план за местността, поради което е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, която следва да се поправи по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Доколкото обаче новонанесената с оспорената заповед граница между имотите не е съобразена с действителното положение на имотната граница по план съгласно заключението на СТЕ, сочи, че същата не е нанесена точно, поради което заповедта е отменена и преписката е върната на органа с указания границата между посочените два имота да се нанесе съобразно действащия кадастрален и регулационен план. Настоящият състав приема, че крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е правилен. Искането до административния орган е за промяна на границата между посочените имоти съгласно плана от 1991 г. Установено е по делото, че при одобряване на първоначалната КК спорната граница е нанесена по материализирана на място ограда съобразно приоритета по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г., в редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр. 82/21.10.2011 г. По сега действащата разпоредба на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗКИР този критерий също е поставен на второ място. Оспорващият заповедта Пламен Велков поддържа в съдебно-административното производство, че материализираната на място ограда съответства на действащия план и акта за собственост. Затова, като е установил несъответствие между съществуващата на място материализирана граница и тази по плана от 1991 г., административният орган следва да постанови отказ, а не да одобрява исканото изменение. Това несъответствие следва да бъде отстранено чрез изменение на КК след решаване на спора за собственост върху частта от имота, заключена между съществуващата на място ограда и границата по действащия кадастрален и регулационен план от 1991 г. По тези съображения, а не по изложените в обжалваното решение мотиви, изводът за незаконосъобразност на заповедта е правилен. Решението в частта, в която същата е отменена следва да се остави в сила. С оглед приетото съдебният акт в частта за връщане на преписката за ново произнасяне съобразно дадените в обжалваното решение указания е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени в тази част. При този изход на делото разноски следва да се присъдят в полза на своевременно поискалия ги ответник П. Б. В. в половин размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, а именно - 250 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,