Решение № 16018 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2013 г.

Решение № 16018 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна против Решение № 1594/17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 136/2013 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Рада Радоева Йорданова, гр. Варна, чрез проц. представител адв. Трифонова против Решение № 550-6/26 - 27.07.2012 г. на ОС Варна за одобряване на ПУП-ПУР на селищно образувание "Акчелар", гр. Варна, в частта му относно имот № 2522.104, кв. 2, между осови точки 315-315а-311-310-100, както и относно тупика между имот 2522.104 и имот № 2522.833. Съдът е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно в оспорената му част и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Верен е изведеният от решаващия съд извод, че ПУР в обжалваната му част между о. т. 100 - 315 противоречи на разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. относно максимално допустимия надлъжен наклон на улицата. Последната е проектирана като V клас, събирателна улица и от схемата за вертикално проектиране вещото лице е установило, че наклонът й е 12.7 % при максимално допустим от наредбата 10 - 12 %. Следва де се има предвид и че са налице "тежки теренни условия" по смисъла на наредбата, т. е. много стръмен терен с наклон от североизток на югозапад. Същото се отнася и до проекта за тупик, където е предвиден наклон 15 %, при максимално допустим 14 % за улици - тупик (VI клас). Съгласно възприетата като доказателство неоспорена СТЕ при проектирането са нарушени изискванията от таблица 1.3 за техническите характеристики към Наредба № 2/2004 г. От значение е и отразеното от решаващия съд несъответствие на ПУР в частта му за тупика с решението на ЕСУТ по т. 4 от протокол № 71/11 г. Изложени са от съда правилни и обосновани доводи в мотивите на обжалвания съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя. В този смисъл несъстоятелни се явяват доводите на касатора в предявената в настоящото производство жалба. От процесуалния представител на ответницата - адв. Трифонова, своевременно е направено искане за присъждане на разноски на доверителката й - Рада Йорданова. ВАС намира, че сторени такива не се доказват от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2013 г. - стр. 9 от делото, поради което не следва и да се присъждат. Видно от договора е, че между доверител и довереник е договорено възнаграждение в размер на 1200 лв., за което няма данни - нито в договора, нито с допълнително представен платежен документ да е изплатено възнаграждението - нито в брой, нито по банков път. Първоинстанционният съд правилно е присъдел с решението си разноски за един адвокат на Рада Йорданова, но от Договора за правна защита и съдействие от 4.04.2013 г. - стр. 98 от делото на АС Варна се установява, че договореното възнаграждение е изплатено в брой. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,