Решение № 12939 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2015 г.

Решение № 12939 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез юрк. Р. Кожухаров, против Решение № 9041/24.07.2014 г. по адм. д. № 15435/2014 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, с което по жалба на нотариус Милена Иванова Минкова е отменена Заповед № ЛС-И-521 от 28.05.2013 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването на нотариус Минкова от район на действие Районен съд Пазарджик в район на действие Районен съд София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и в противоречие с материалния закон изводи, че са налице условия за преместване на нотариус Минкова. Не е съобразено писмото на Съвета на нотариусите, съгласно което в района на действие на районен съд Пазарджик вече има пет свободни места за нотариуси поради преместване, а в района на действие на районен съд София няма свободни места, съгласно статистическата информация по данни от последното преброяване през 2011 г. за броя на населението в този район. Заявлението за преместване е от 2010 г., затова правилно административният орган е имал предвид информацията за броя население за 2011 г., а съдът е приел друго дори в противоречие с твърденията на жалбоподателката. Спорно е кои нормативни актове следва да се прилагат за определяне на броя на населението и според касационния жалбоподател определяща е статистическата информация. Неправилно съдът е приложил чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/- не са налице нито обективните, нито субективните предпоставки за прилагане на нормата. Иска се отмяна на решението и оставяне в сила на оспорената заповед. Ответницата по касационната жалба Милена Иванова Минкова, чрез адв. Т. Ангелова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: За да отмени оспорения административен акт на министъра на правосъдието, първоинстанционният съд е приел, че админстративно-производствените правила по издаване на акта са нарушени съществено, защото жалбоподателката, по чието заявление е издаден актът, не е била уведомена за събраните в производството доказателства, не й е била дадена възможност да вземе становище по тях и така е нарушено правото й на защита, което е довело и до неизясняване на релевантните факти и в крайна сметка и до неправилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Решаващият съдебен състав на трето отделение е спазил стриктно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в отменителното решение на ВАС, постановено в първото по ред касационно производство и обосновано е приел, че административният орган е нарушил съществено процесуалните правила по издаването на оспорената заповед /чл. 35 АПК/, като не е съобщил на заявителката становището на Съвета на нотариалната камара и не й е дал възможност да направи възражения и представи доказателства. С основание първоинстанционният съд е приел, че преценката на административния орган по чл. 10, ал. 1 от ЗННД е направена в нарушение на чл. 36 от АПК, доколкото не е събрана служебно информация за актуалния брой жители с настоящ адрес в град София. Неоснователно, в тази връзка, е касационното оплакване, че тази преценка следвало да се извърши към момента на подаване на заявлението за преместване, а не към момента на издаване на административния акт. Принцип на всеки процес по същество е, че завършващият го акт е съобразен с фактите и обстоятелствата, които са налице към момента на издаване на акта. Неоснователно е и оплакването, че преценката на административния орган законосъобразно е извършена само на база на статистическа информация за броя на жителите в района на районен съд София. Такова ограничение на източниците на информация нормата на чл. 10, ал. 1 не предвижда, поради което представените при съдебното оспорване на заповедта Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес област София и писмо на МРРБ-Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" са относими към преценката за допустимия брой нотариуси в този район на действие. В крайна сметка, съдът законосъобразно е приел, че ако административният орган не беше допуснал посочените нарушения на процедурата по издаването на административния акт, това е можело да доведе до други резултати при преценката му за наличието на обективните и субективни предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 34б от ЗННД. Посоченият порок на административния акт е от естество да мотивира обосновано извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия