Решение № 13191 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2018 г.

Решение № 13191 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба (имаща характер и на частна жалба) на Началника на Областно звено "Охрана – С. З." при Г. Д. "Охрана" към Министерство на правосъдието и касационна жалба на Министерство на правосъдието, чрез Министъра, срещу решение № 38 от 14.02.2018 г. по адм. дело № 188/2017 г. на Административен съд – гр. С. З., с което е:

1. отхвърлена жалбата на Министерство на правосъдието срещу Отказ № 17 – 107 от 09.03.2017 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. З. за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Р., изразяващо се в нанасяне на два нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 61460.505.167.5, чрез коригиране на самостоятелен обект идентификатор № 61460.505.167.5. 1, собственост на Висш съдебен съвет;

1. прекратено е производството по делото по отношение на Районен съд – гр. Р., Р. П. – гр. Р., Служба по вписванията – гр. Р. и Областно звено "Охрана – С. З.".

Министерство на правосъдието, чрез Министъра, оспорва решение № 38 от 14.02.2018 г. по адм. дело № 188/2017 г. на Административен съд – гр. С. З. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Отказ № 17–107 от 09.03.2017 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. Загора за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Р., изразяващо се в нанасяне на два нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 61460.505.167. 5, чрез коригиране на самостоятелен обект идентификатор № 61460.505.167.5.1.

Касаторът и частен жалбоподател Началника на Областно звено "Охрана – С. З." твърди неправилност на оспореното решение, с което се отхвърля жалбата на Министерство на правосъдието, поради неправилно приложение на закона. В частта от касационната жалба, която има характер на частна такава, в частта на решението, с което е прекратено производството по отношение на него, като твърди, че на първо място неправилно е определен срокът за обжалване на 7 дни, а не на 14 дни, и на второ, че има правен интерес от оспорването, тъй като фактически ползва помещението, за което е поискана промяна в кадастралната карта и нанасянето на помещението като самостоятелен обект в същата. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважава жалбата на Министерство на правосъдието. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

К. М. на правосъдието твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът началникът на СГКК – гр. С. З. не изразява становище по оспорването.

О. В. съдебен съвет изразява становище за недопустимост на частната жалба на Началника на областно звено "Охрана – С. З.", съответно за неоснователност на касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата на Началника на областно звено "Охрана – С. З." и за неоснователност на касационната жалба на Министрество на правосъдието.

Касационната жалба на началника на Областно звено "Охрана – С. З." в частта, с която се оспорва решение № 38 от 14.02.2018 г. на АС – С. З., в частта с която е отхвърлена жалбата на Министерство на правосъдието срещу заповед № 17 – 107 от 09.03.2017 г. на Началника на СГКК – С. З., е недопустима, тъй като решението в тази му част не касае О. З. "Охрана – С. З." и е недопустимо упражняването на чужди права. Касационната жалба, в частта й която има характер на частна жалба, с която Началника на Областно звено "Охрана – С. З." оспорва решение № 38 от 14.02.2018 г., в частта му, с която е прекратено съдебното производство по адм. д. № 188/2017 г. на АС – С. З. по отношение на Областно звено "Охрана – С. З.", е също недопустима като просрочена. Правилно АС – С. З. е указал, че съдебното решение в прекратителната му част подлежи на обжалване в 7 дневен срок. В тази си част решението има характер на определение и съобразно чл. 230 от АПК в тази му част решението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването му. В тази връзка Началникът на Областно звено "Охрана – С. З." е уведомен за решението на 15.02.2018 г., като от тази дата е започнал да тече 7 дневния срок за оспорване на решението в прекратителната му част. Срокът за оспорване е изтекъл на 22.02.2018 г., който ден е бил четвъртък – работен и непразничен ден. Подадената жалба на 01.03.2018 г. е просрочена, поради което касационната жалба, включително в частта й, която има характер на частна жалба, от Началника на О. З. "Охрана – С. З." следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

Касационната жалба на Министерство на правосъдието е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което касационната жалба на Министерство на правосъдието е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба на Министерство на правосъдието е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – С. З. е приел, че след изменението на чл. 130 а от Конституцията на Р. Б. и последвалото изменение на ЗСВ, управлението на недвижимите имоти на съдебната власт е преминало по силата на закона в правомощията на Пленума на ВСС, като след предаването на спорната сграда на съдебната палата в гр. Р. с протокол от 22.06.2016 г. е съставен съответен Акт за публична държавна собственост (АПДС), с който ВСС се легитимира като субект, на който е предоставено правото на управление на сградата. Приел е, че е неоснователно позоваването на МП на разпоредбата на § 83, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, както и в тази връзка твърдението, че в неговия патримониум са останали помещенията – двете спорни, за които се претендира нанасяне като самостоятелни обекти в КК, посочени в разделителен протокол № 93 – 00 – 10 от 10.02.2012 г., тъй като МП е предало управлението върху цялата описана в АПДС сграда и не е запазило за себе си обособени части от нея. Приел е и че е законосъобразен извода на Началника на СГКК – С. З. в оспорения отказ, че МП не се легитимира като лице, което по силата на закона да притежава право на управление върху самостоятелен обект на кадастъра, чието нанасяне се иска и върху обекта, чието изменение се иска, а такъв е само ВСС. П. е, че поисканите за нанасяне обекти с проекто идентификатор № 61460.505.167. 5.1.2 и № 61460.505.167. 5.1.3 представляват стая за дежурен по охрана и стая за задържани лица, намират се в първия етаж на сграда с идентификатор № 61460.505.167. 5. 1 (сградата на съдебната палата на гр. Р.) и не представляват самостоятелни обекти по смисъла на кадастъра, като се е позовал и на приетата по делото СТЕ. Поради това е приел, че оспореният отказ за нанасяне на двата обекта в КК е законосъобразен.

Решението в оспорената от Министерство на правосъдието част е правилно.

Съгласно § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ бр. 28 от 2016 г.) "В тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация". В настоящия случай предаването е извършено с приемо – предавателен протокол от 22.06.2016 г. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба "В срока по ал. 1 областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост за всички имоти на съдебната власт или съставят актове за държавна собственост за такива имоти". Това е сторено със забележка към графа 10 на АДС № 8745 от 24.01.2017 г. В ал. 2 на § 83 е предвидено едно изключение относно предаването на недвижими и движими вещи от МП към ВСС, а именно "Предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието". Предпоставките за да се приеме приложимост на тази разпоредба са: да има предоставени на МП сгради или части от сгради до влизане в сила на изменението; тези сгради или части от сгради да са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства (така както са очертани в ПМС № 155 от 25.06.2015 г. чл. единствен). При наличието на тези две предпоставки, тези сгради или части от сгради ex lege продължават да се ползват за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства и остават в собственост на МП. В настоящия случай не са налице предпоставките по § 83, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, тъй като от представения АДС № 8745, включително и от предходния АПДС № 2644 от 28.08.2003 г., не се установява да са били предоставени части от сградата на Съдебната палата в гр. Р. за нуждите на някои от второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП, в частност на ГД "Охрана", т. е. не е налице първата и втората предпоставка за прилагане на разпоредбата. Освен това не се установява да са били предоставени тези части от сградата, за които се иска нанасяне на промени в КК и КР. В тази връзка правилно е интерпретирана и представена по делото заповед на Министъра на правосъдието за разпределение на ползването на помещения в Съдебната палата на гр. Р., като такава несъздаваща права на собственост или ограничени вещни права.

Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР "Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От събраните доказателства не се установява МП или ГД "Охрана", ако се приеме, че съответно представени заповеди за оправомощаване, е заявил изменението като оправомощено от Министъра на правосъдието лице, действащ чрез пълномощника си Началника на ОЗ "Охрана – С. З.", да е собственик или носител на други права на управление върху сградите, за които е проектирано изменението – помещенията, за които е поискано обособяване като самостоятелни обекти в сградата и нанасянето им в КК и КР. Липсата на право на собственост или на друго вещно право, в конкретния случай предоставени права на управление върху сградата или части от нея, обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК за допустимост на искането за изменение на одобрените КККР, тъй като от доказателствата се установява, че само ВСС има такива права.

Следва да е посочи и че помещенията, предмет на заявлението за нанасяне в кадастралната карта, не са обект на кадастъра, както правилно е прието и в оспорения акт, така и в решението на АС – С. З. Съгласно чл. 23, т. 3 ЗКИР обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Правилно съдът е приел, че двете помещения, чието нанасяне е поискано, нямат функционална самостоятелност и не са годни обекти за нанасяне в кадастъра. Предназначението на помещенията е функционално свързано с отреждането на сградата за съдебна палата и с осъществяването на правомощията на органите на съдебната власт, поради което настоящата инстанция намира, че те нямат качеството на самостоятелни обекти по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Според цитираната разпоредба "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В настоящия случай помещенията нямат самостоятелно функционално предназначение извън това на сградата, предоставена за нуждите на органи на съдебната власт, а обособяването им е съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от действащата към този момент Наредба 4/10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. Поради това тези помещения не могат да бъдат отделни обекти на собственост, а след като не се ползват със самостоятелност – не могат да бъдат и обект на кадастъра, а следователно и нанесени в кадастралната карта. Този извод потвърждава извода на АС – гр. С. Загора за законосъобразност на оспорения пред него отказ за допускане на исканото изменение в кадастъра с нанасянето на поисканите обекти.

Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на касаторите Министерство на правосъдието и Началника на Областно звено "Охрана – С. З." при ГД "Охрана" на МП за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 210, ал. 1 и чл. 215, ал. 1, т. 3 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение