Решение № 14783 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2011 г.

Решение № 14783 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Политическа партия "БСП" - гр. Сливен, представлявана от Мартин Славов против решение № 39/17.05.2011 г. по адм. дело № 57/2011 г. на Административния съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-120/10.02.2011 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 15, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗОбС е прекратено действието на договор за отдаване на помещения под наем, ползвани на основание чл. 31 от ЗПП за политически цели, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адвокат Бъчварова, която от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - кметът на община Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ПП "БСП" - гр. Сливен, е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в касационната жалба на ПП "БСП" - гр. Сливен пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че обжалваната заповед № РД-15-120/10.02.2011 г. на кмета на община Сливен е законосъобразна, тъй като е издадена в писмена форма, с обозначение на длъжността и името на издателя й, от материално компетентен административен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 15, ал. 4 от ЗОбС, подписана е лично от него и е съобразена с материалноправните разпоредби и целта на закона, като са изложени фактически и правни основания за издаването й, които се установяват от събраните по делото доказателства. Този извод на съда е правилен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че на 9.09.2000 г., на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е бил сключен договор между община Сливен и ПП "БСП" - гр. Сливен, за отдаване под наем без търг или конкурс на недвижим имот - частна общинска собственост, за политически клуб на ПП "БСП" за неопределен срок. С изменението на чл. 14, ал. 3 от ЗОбС с ДВ, бр. 101/2004 г. е въведен максимален 10 годишен срок за отдаване под наем на недвижимите имоти - общинска собственост. След изтичането на максимално допустимия по закон 10-годишен срок, кметът на община Сливен, на основание чл. 15, ал. 4 от ЗОбС, с мотивирана и подписана лично от него заповед е прекратил наемните правоотношения. От анализа на тези безспорно установени обстоятелства може да се изведе само един правилен извод, който е извел и първоинстанционния съд - че кмета на община Сливен е действал законосъобразно, тъй като процесният недвижим имот - частна общинска собственост, е бил предоставен на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОбС за ползване под наем на една политическа партия, която отговаря на условията на чл. 31 от ЗПП за осъществяване на нейната дейност, и след изтичането на максимално предвидения по закон срок наемното правоотношение е било прекратено на основание чл. 15, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗОбС. Неоснователно е твърдението на касатора, че договор за отдаване на помещение под наем, сключен при условията на чл. 31 от ЗПП, следва да се прекрати при условията на ЗЗД, ако срокът на действието му е изтекъл и наемателят е продължил ползването на имота без противопоставянето на наемодателя. Законът за общинската собственост е специален по отношение на Закона за задълженията и договорите и той предвижда максимален срок на действие на наемните правоотношения за срок от 10 години, след изтичането на който те се прекратяват и не е приложим режима на ЗЗД. Следователно, оспорената пред съда заповед е била издадена от компетентен орган - кмета на община Сливен, в кръга на неговата компетентност, определена от нормите на чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗОбС, в предвидената от закона писмена форма и подписана лично от него, при спазване на материално и процесуалноправните предпоставки и целта на закона, поради което тя е валидна и действителна и като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, съдът е постановил един правилен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,