Решение № 11173 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител адвокат Б. Димитрова срещу Решение 196 от 09.01.2025г., постановено по административно дело 1395/ 2024 г. по описа на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на приложимия материален закон. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал информацията за актуалната обстановка на сигурност в Сирия. Иска се отмяна на решението на административния съд. В писмени становища от 20.05.2025г. и от 17.10.2025 г., подадени от адвокат Димитрова, процесуален представител на М. А. А., се описва ситуацията в Сирия и се поддържа искането за отмяна, на решението на административния съд, като незаконосъобразно . Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Хичовски, пледира да се отхвърли подадената касационна жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение на АС- Хасково като правилно и законосъобразно издадено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и като такова, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. А. А. гражданин на Сирия, против Решение 11878/14.11.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е посочил, че жалбата, с която е бил сезиран е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, срещу подлежащ на обжалване акт. Преценил, че оспореното адм. решение изхожда от компетентен орган председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Административният акт отговарял на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочели, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решаващият съд не констатирал в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административната преписка била попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл не било налице неспазване на чл.36 АПК от страна на председателя на ДАБ. Извършена била и преценка за съответствието на административния акт с материалния закон. В тази връзка бил преценен, като правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. А.. Посочил, че не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Преценил като законосъобразни, изводите на административния орган, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ. Адм. съд предвид тези доводи и с оглед актуалното положение в Сирия намерил оспореният акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не бил засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба била отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с личната история на лицето, заедно с основния въпрос, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, доброволно, заради лошото икономическо състояние и липсата на работа. Семейството му продължавало да живее в Сирия, област Дейр Алзор. Заявителят е посочил като причина за напускане на Сирия, несигурния живот там и войната. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход или друга държава, не членувал в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка, нямал проблеми, заради етническата и религиозната си принадлежност. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Неговият мотив за това да поиска закрила е защото България е сигурна страна, в която няма расизъм и се спазват човешките права. Посоченото от него в проведеното интервю пред административният орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното съдебно решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените по настоящото дело справки от 21.07.2025г. и от 30.09.2025г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, дават сведения, че след падането на режима на Б. А. през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, както и възстановяване на собствеността. Подобряват се външните политически отношения, като за пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че личните мотиви на лицето да живее в Република България, заради по- добрия живот, не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра трудова и социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,