Решение № 2695 от 14.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. С касационна жалба, подадени от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София е оспорено Решение 6793/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с който съдебен акт е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221420001722-091-001 от 20.01.2021 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение 663 от 23.04.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София, в частта му с която на Веста-Р ООД, гр. София, са установени задължения по ЗДДС в размер общо на 339 949,50 лева (главници и лихви) и са присъдени разноски в полза на Веста-Р ООД. От изложеното в касационната жалба се извеждат твърдения за неправилност на съдебния акт, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е определил материалния интерес по делото, като неправилно е приел, че установените, а и оспорени задължения са в размер общо на 339 949,50 лева, като не е отчетен фактът, че с Решение 663/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София РА е частично отменен и изменен, в следствия на което общият размер на допълнително установените задължения по РА е 33 727,11 лева; че необосновано спрямо доказателствата по делото са сторените изводи за липсата на доказателства за изпълнение на фактическия състав на чл. 7 ал. 3 от ДОПК, като от ангажираните такива се установява както трайната фактическа невъзможност по смисъла на посочената правна норма, така и компетентността на органа издал заповедта за изземване, респ. се установява и компетентността на органите, издали РА. По подробно развити аргументи по така очертаните спорни въпроси по делото, настоява за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане с произнасяне по съществото на спор от друг състав на първостепенния съд. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по тази касационна жалба Веста-Р ООД излага становище за нейната основателност. Касационни жалби са подадени и от Веста-Р ООД, гр. София, чрез адв. Найденова, с първата от които е оспорено Решение 6793/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на АССГ, а с втората - Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 988 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на АССГ, с което в производство по чл. 175 от АПК е постановено на страница първа от основното решение на ред 15 отгоре надолу и в диспозитива на решението на страница 8 от Решението на ред 13 отдолу нагоре вместо сумата от 339 949,50 лева да се чете 108 787,44 лева, като оплакванията са насочени за размера над 33 727,11 лева. И този касатор, в подадените от него касационни жалби излага доводи, за неправилност на основното решение, респ. на решението за поправка, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обобщени аргументите, са аналогични на изложените в касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, като и този касатор настоява да се приеме, че неправилно е определена частта от РА, предмет на съдебния контрол, което не е отстранено с постановеното в производството по реда на чл. 175 от АПК решение, както и че решаващият извод на първостепенният съд относно издаването на РА с участието на некомпетентни органи по приходите, е изцяло необоснован спрямо събраните по делото доказателства и съответно в противоречие с материалния закон. Отделно са развити и съображения относно неправилното приложение на материалния закон от органите по приходите във връзка с допълнително вменените и предмет на съдебно оспорване публични задължения по същество и недължимостта им. Правният си интерес от обжалване на основния съдебен акт свързва, с очертаната трета ревизия, възможността за позоваване на погасителна давност, както и с влошаване положението на жалбоподателя, предвид посечения размер на задълженията, установени с РА, за които същият е обявен за нищожен. Настоява се за съответна отмяна на двете съдебни решения и в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, респ. за отмяна като незаконосъобразен на РА в оспорените му части. Настоява за присъждане на разноски. Ответникът по тези касационни жалби Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София чрез процесуалния си представител юрк. Василева, в проведеното открито съдебно заседания заявява, че ги оспорва. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и основателност на всяка една от депозираните касационни жалби. По касационната жалба на Веста-Р ООД против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 988 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на АССГ. Тази касационна жалба, която конкретните факти по делото налагат да бъде разгледана на първо място, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт (чл. 175 ал. 2 от АПК) е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Всъщност така поставеният съдебен акт е изцяло неправилен и следва да бъде отменен. От данните по делото се установява, че нито заявеният предмет на оспорване пред състава на АССГ, нито установените с процесната част от изменения в хода на административния му контрол РА публични задължения, са във възприетия от първостепенния съд размер от 108 878,44 лева. Това е видно от елементарния прочит на жалбата на Веста-Р ООД, адресирана до АССГ в съвкупност с Решение 663 от 23.04.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, в неговата изменителна част, което не е съобразено при постановяването на акта в производството по чл. 175 от АПК, в който се съдържат единствено и само общи съждения на тема вкл. и производството по чл. 247 от ГПК и напълно несъотносими такива за процедурата по чл. 406 и сл. от ГПК, без да е конкретизирано в какво точно се изразява констатираната очевидна фактическа грешка в основния акт, откъде произтича същата, респ. как е формирана сумата от 108 878,44 лева. В този смисъл и тази касационна жалба се възприема за изцяло основателна, съответно решението за поправка на очевидна фактическа грешка за неправилно, като страдащо от релевираните пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК и като такова следва да бъде отменено изцяло. По касационните жалби на Директор на Дирекция ОДОП гр. София и Веста-Р ООД против Решение 6793/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на АССГ. По допустимостта на касационния контрол в тази му част. По делото безспорно се установява, че всяка една от тези касационни жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, като тази на Директор на Дирекция ОДОП гр. София и против неблагоприятен за тази страна съдебен акт, поради което и процесуално допустима. Що се касае до наличието на правния интерес за Веста-Р ООД, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на касационния контрол, за която съдът всякога следи и служебно, по аргумент и от чл. 210 ал. 1 от АПК, се налагат следните изводи. Всъщност предмет на делото пред състава на АССГ, при съобразяване жалбата, с която същият е бил сезиран, като единство от обстоятелствена част и петитум, е законосъобразността на РА Р-22221420001722-091-001 от 20.01.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав: Г. Василовска-Новакова на длъжност Началник Сектор Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП, в качеството й на орган възложил ревизията, и Ц. Хубанова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, в качеството й на ръководител на ревизията, в изменената му с Решение 663 от 23.04.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София част, относно следните допълнително установени задължения по ЗДДС на дружеството: 1. Задължение за ДДС за внасяне за данъчен период месец 10.2016 г. в размер на 7 600 лева, ведно с прилежащи лихви за забава; 2. Задължение за ДДС за внасяне за данъчен период месец Ноември 2016 г. в размер на 2 052,20 лева, ведно с лихви за забава; 3. Задължение за ДДС за внасяне за данъчен период месец Декември 2016 г. в размер на 13 536,40 лева, ведно с лихви за забава и 4. Лихви за данъчен период месец Август 2016 г. в размер общо на 941,94 лева. Или общият размер на установените с РА, на практика потвърдени в хода на административния му контрол, публични задължения, оспорени и по съдебен ред е 33 727,11 главници и лихви, изчислени към датата на издаване на РА, което не е спорно между страните в процеса. В противоречие с това с Решение 6793/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на АССГ е обявена нищожността на РА Р-22221420001722-091-001 от 20.01.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав: Г. Василовска-Новакова на длъжност Началник Сектор Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП, в качеството й на орган възложил ревизията, и Ц. Хубанова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, в качеството й на ръководител на ревизията, изменен с Решение 663 от 23.04.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София, в частта му с която на Веста-Р ООД, гр. София, са установени задължения по ЗДДС в размер общо на 339 949,50 лева (главници и лихви), след като видно от мотивите на същия съдебен акт е прието, че именно това е и заявеният предмет на оспорване с жалбата на Веста-Р ООД. При това положение на нещата се следва изводът, че касационната жалба на Веста-Р ООД в частта й против Решение 6793/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на АССГ, в частта му с която е обявена нищожността на РА Р-22221420001722-091-001 от 20.01.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав: Г. Василовска-Новакова на длъжност Началник Сектор Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП, в качеството й на орган възложил ревизията, и Ц. Хубанова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, в качеството й на ръководител на ревизията, изменен с Решение 663 от 23.04.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София, в частта му с която на Веста-Р ООД, гр. София, са установени задължения по ЗДДС извън оспорените пред състава на АССГ такива се явява подадена и при наличието на правен интерес. С така постановеният съдебен акт съдът се е произнесъл извън предмета, с който е бил сезиран от тази страна, като е обявил нищожност на РА, вкл. и относно установени в хода на ревизията публични задължения, следващи тези декларирани по СД по ЗДДС за съответния данъчен период, а и внесени от самия ревизиран субект. Посягането на стабилитета на влязлата в сила част от РА, за която очевидно жалбоподателят приема че е изцяло благоприятна за него (установяваща окончателно неспорни негови задължения за данъци), налага да се приеме, че Веста-Р ООД разполага с право на касационно оспорване на основния съдебен акт, а и като единство с него и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, в съответната им на посочената разлика част, като неблагоприятни по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК. В останалата й част тази касационна жалба на Веста-РООД, гр. София се възприема като процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес, като подадена срещу съдебен акт в благоприятна за страната част. Частта от Решение 6793/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описа на АССГ, с която е обявена нищожността на РА Р-22221420001722-091-001 от 20.01.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав: Г. Василовска-Новакова на длъжност Началник Сектор Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП, в качеството й на орган възложил ревизията, и Ц. Хубанова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, в качеството й на ръководител на ревизията, изменен с Решение 663 от 23.04.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София, в частта му с която на Веста-Р ООД, гр. София, са установени оспорените пред съда задължения по ЗДДС, като краен резултат е благоприятна за тази страна, доколкото е постигнат целеният правен резултат в правния мир е престанала да съществува утежняващата го част от РА. Правният интерес не може да се обоснове и предвид нормата на чл. 160 ал. 5 от ДОПК, приложена от първостепенния съд - при издаването в хода на евентуално преведеното ново ревизионно производство на неблагоприятен за Веста-Р ООД ревизионен акт, същият ще подлежи на оспорване на самостоятелно основание. Правният интерес не може да бъде обоснован и с възможността за възражение за изтекла погасителна давност, който въпрос би стоял на преценката на състава на съда единствено при разглеждане на въпроса за законосъобразността на вменените с РА задължения по същество. В обобщен по аргумент за противното от чл. 210 ал. 1 от АПК и на основание чл.213а ал. 6 от АПК в тази й част тази касационна жалба на Веста-Р ООД следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, с прекратяване на производството по делото в тази му част. По същество. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното Решение 6793 от 18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описана АССГ, на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: При съобразяване аргументите, изложени в касационните жалби (тази на Веста-Р ООД в допустимата й част), вкл. и при осъществения служебен контрол в рамките на чл. 218 от АПК настоящият касационен състав намира, че това решение е частично недопустимо, поради следните аргументи. Посочени се вече, че като е обявил нищожността на РА, изменен с Решението на Директор на Дирекция ОДОП - гр. София, относно установените на Вест-Р ООД задължения по ЗДДС, извън допълнително установените такива, както следва: 1. Задължение за ДДС за внасяне за данъчен период месец 10.2016 г. в размер на 7 600 лева, ведно с прилежащи лихви за забава; 2. Задължение за ДДС за внасяне за данъчен период месец Ноември 2016 г. в размер на 2 052,20 лева, ведно с лихви за забава; 3. Задължение за ДДС за внасяне за данъчен период месец Декември 2016 г. в размер на 13 536,40 лева, ведно с лихви за забава и 4. Лихви за данъчен период месец Август 2016 г. в размер общо на 941,94 лева, съставът на Административен съд София-град, се е произнесъл извън спора, с който е бил сезира. В разрез с правомощията му по чл. 160 ал. 1 от ДОПК е посегнал на стабилитета на влезлия в сила (като необжалван) в тези негови части РА, по който начин е постановил един недопустим съдебен акт. При това положение следва да се приеме, че в посочената му част Решение 6793 от 18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описана на Административен съд София-град е недопустимо и подлежи на обезсилване на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, с прекратяване на производството по делото в тази му част. В останалата му оспорена с касационната жалба на Директор на Дирекция ОДОП гр. София част касационната инстанция счита, че това решение на АССГ е валидно, допустимо, но неправилно, поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. След като подробно е изложил фактическата обстановка по процедурата по възлагане на ревизионното производство и издаването на РА (която не е спорна), съдът е констатирал, че ревизията е повторна, като още преди издаването в изпълнение на Решение 361/23.03.2020 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София на първата по ред ЗВР, с която е възстановена висящността й, извършването и решаването на административната преписка, свързана с Веста-Р ООД е иззето с Решение 6 от 23.03.2020 г., издадено от П. Горанчева на длъжност Началник Отдел Ревизии на основание чл. 7 ал. 3 от ДОПК от В. Владимирова на длъжност Началник Сектор Проверки при ТД на НАП София (която именно е органът по приходите, възложил изначално ревизионното производство по отношение на Веста-Р ООД) и е възложено на Г. Василовска-Новакова на длъжност Началник Сектор Ревизии, обосновано с преназначаването на В. Владимирова на друга длъжност Началник Сектор Проверки при ТД на НАП София, с ИРМ Перник. При тези факти съставът на АССГ е приел, че в случая е на лице изземване на компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, при което преценката относно издаването на РА от компетентни органи по приходите налага преди всичко отговор на въпросите: кой в случая е определеният в закона горестоящ орган; е ли е на лице надлежно оправомощаване по смисъла на чл. 7 ал. 3 от ЗНАП; на лице ли са надлежни доказателства за трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения; на какъв принцип е определен конкретният орган по приходите, комуто са възложени правомощията по извършването на конкретното ревизионно производство; ? В този порядък според състава на АССГ съгласно чл. 7, т. 3 и т. 4 ЗНАП "началник сектор" е горестоящ в йерархията на структурата на НАП орган в сравнение с "главен инспектор по приходите", но това не е достатъчно за да се приеме, че в случая Началник Отдел Ревизии е горестоящ орган по смисъла на чл. 7 ал. 3 от ДОПК по отношение на Началник Сектор. Развити са и аргументи, черпени от нормата на чл. 119 ал. 2 от ДОПК, че Началник Сектор не може да бъде определеният в закона горестоящ орган по смисъла на чл. 7 ал. 3 от ДОПК и като такъв е възприет Директорът на ТД на НАП съобразно нормата на чл. 112 ал. 2 т. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 2 от ЗНАП в битието му на йерархично/функционално горестоящ спрямо всички органи по приходите в съответната териториална дирекция. На второ място съдът е приел и че конкретно П. Горанчева Началник Отдел Ревизии не е надлежно оправомощена по реда на чл. 7 ал. 3 от ЗНАП, въпреки представената по делото Заповед РД-01-80/03.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП София, при положение че последната е обща (възлагането на правомощията по чл. 7 ал. 3 от ДОПК е на Началник Отдел Ревизии) и по делото липсват доказателства как и на какъв принцип конкретно П. Горанчева е определена за служител, който да упражнява правомощията по чл. 7 ал. 3 от ДОПК, с аргументи и че чл. 7 ал. 3 от ЗНАП има в предвид конкретно служители, а не общо органи по приходите. Освен това посочено е от първостепенния съд, че липсват доказателства за настъпила трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения на В. Владимирова, при положение че преминаването й на друга длъжност в рамките на приходната администрация не я лишава от качеството й на орган по приходите и е направен извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане на чл. 7, ал. 3 ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на правомощия. На трето място съдът е счел и че въпреки изричните указания, дадени към Директора на Дирекция ОДОП гр. София ,по делото не са ангажирани доказателства (като например протокол за случайно разпределение или друг документ) на какъв принцип именно Г. Василовска-Новакова е определена за орган по възлагането на ревизията спрямо Веста-Р ООД. С тези аргументи е прието, че изземването на преписката и определянето на нов орган по възлагането е извършено от некомпетентен орган, което води до извода и за издаването на първата по ред ЗВР, определяща по правилото на чл. 113 ал. 1 т. 2 от ДОПК и ръководителя на ревизията, също от некомпетентен орган. Направен е извод, че без да е правомерно определена Г. Василовска-Новакова за органа по възлагане на ревизията, респ. да е на лице редовно образувано ревизионно производство и без да е на лице надлежно определена Ц. Хубанова за ръководител на ревизията с валидна заповед по чл. 113 ал. 1 от ДОПК, за никой от посочените органи по приходите не е възникнало правомощието да участва в състава по чл. 119 ал. 2 от ДОПК. Формиран е и крайният извод, че оспореният ревизионен акт е нищожен и е обявен за такъв. Обжалваното решение в тази му част е неправилно постановено. В по-общ план безспорно както е приел и първостепенният съд съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, поради което и при изследване въпроса относно валидността на РА, правилно е поставен въпросът относно компетентността на органите по приходите, посочени за негови издатели. Безспорно ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно органът възложил ревизията е орган по приходите, комуто са възложени правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от Териториалния Директор на компетентната териториална дирекция. Все в тази връзка от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения (така приложимата към казуса редакция на чл. 7 ал. 3 от ДОПК, до изм. с ДВ бр. бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.). Както правилно е приел и съставът на АССГ правомощието да промени съответния компетентен орган (безспорно при наличието на предпоставките за това) е на определен в закона горестоящ орган, но неправилно не е съобразено, че при действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. В процесния случай изземването по чл. 7, ал. 3 от ДОПК на преписката по разглеждането и решаването на ревизионно производство спрямо Веста-Р ООД, вкл. правомощията по издаване на заповед по чл. 113 от ДОПК и ревизионен акт по ред на чл. 119 ал. 2 от ДОПК за посоченото ревизионно производство от В. Владимирова, към този момент Началник сектор Проверки при ТД на НАП София, и възлагането на посочените правомощия на Г. Василовска-Новакова, в качеството й на Началник Сектор Ревизии при ТД на НАП София, е извършено с Решение 6 от 24.03.2020 г., издадено от П. Горанчева, в качеството й на Началник Отдел Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, съгласно правомощията й произтичащи от Заповед РД-01-80 от 03.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП София и при конкретно визирани фактически основания, субсумирани в хипотезата на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на В. Владимирова, а именно изпълнение на правомощията на Началник Сектор Ревизии. Част от доказателствения материал по делото е посочената Заповед РД-01-80 от 03.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП София, с която на основание чл. 7 ал. 3 от ЗНАП е възложено на Началника на Отдел Ревизии при ТД на НАП София, Дирекция Контрол да упражнява правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, както и Заповед 183 от 11.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП София, от която се установява че П. Горанчева, вкл. и към дата 09.03.2020 г. заема посочената длъжност. Или необоснован спрямо така посочените писмени доказателства, вкл. и съобразно съдържанието на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, е изводът на състава на АССГ, че липсва надлежно предоставяне на правомощия по смисъла на чл. 7 ал. 3 от ДОПК за издателя на Решение 6 от 24.03.2020 г. Индивидуализирането на служител от агенцията, оправомощен с правата по чл. 7 ал. 3 от ДОПК, е сторено посредством длъжността, която заема в структурата на ТД на НАП София, като противно на възприетото от състава на АССГ не е необходимо и посочване субектния субстрат на същата. Неправилни са съжденията на състава на АССГ и че Началник Отдел Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, не е горестоящ орган по смисъла на чл. 7 ал. 3 от ДОПК. В тази връзка напълно несъотносими са разсъжденията на тема дали е възможно едновременно органът, който е възложил ревизията и е участвал в изготвянето на ревизионния акт да бъде и горестоящ орган, доколкото Началник Отдел Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, нито е органът, възложил конкретното ревизионно производство, нито е участвал при издаването на РА. Що се касае до възприетото, че единствено Директора на ТД на НАП София притежава качеството на определен в закона горестоящ орган и в този смисъл единствено натоварен с правомощията по чл. 7 ал. 3 от ДОПК (очевидно наред и с Изпълнителния директор на НАП, бел. моя) са в противоречие със законово регламентираната с чл. 7 ал. 3 от ЗНАП възможност тези правомощия да бъдат предоставени и на други служители на агенцията. Отделно от това видно от приложената длъжностна характеристика за длъжността Началник Сектор Ревизии в Отдел Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП, раздел II Място на длъжността в организацията (подчиненост), Началникът на Сектор Ревизии е подчинен именно на Началника на Отдел Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП, т.е. Решението за изземване/предоставяне на правомощията е издадено вкл. и от горестоящ орган в търсения от състава на АССГ смисъл. От доказателствата по делото безспорно се установява и че със Заповед 55 от 08.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП София, връчена на държавния служител на 10.01.2020г., В. Владимирова е преназначена от длъжността Началник Сектор в Сектор Ревизии, Отдел Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП - София, на длъжността Началник Сектор в Сектор Проверки ИРМ Перник, Отдел Проверки, Дирекция Контрол при ТД на НАП София. Необоснован спрямо доказателствата по делото е и изводът на първостепенния съд, че посоченото преназначаване не представлява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. От представените по делото длъжностни характеристики за посочените две длъжност се установява различие във функциите, т.е. между обхвата на задълженията на началник на сектор "Проверки" и началник на сектор "Ревизии", което именно обуславя несъвместимост на новозаетата длъжност с упражняване на правомощията по възлагане на ревизионни производства, а междувпрочем и участието в такива, т.е. доказано е отпадане компетентността на конкретния орган по приходите. В тази последователност следва да се приеме, че органът по приходите, издал ЗВР, възстановила висящността на ревизионното производство, респ. с която на основание ч. 113 ал. 1 т. 2 от ДОПК е определен вкл. и ръководителят на ревизията, притежава необходимата за това компетентност, вкл. и съгласно предоставените му със Заповед РД-01-128 от 18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП София правомощия, съответен на който извод е и този, че РА е издаден от компетентни по смисъла на чл. 119 ал. 2 от ДОПК органи по приходите. Не до тези изводи е достигнал съставът на АССГ, съответно изцяло основателни са оплаквания в касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП гр. София (междувпрочем това са и аргументите, изложени от процесуалния представител на Веста-Р ООД, с които е признал основателността й, съответно това е и становището на участващия по делото прокурор), поради което и Решение 6793 от 18.11.2021 г., постановено по адм. дело 5746/2021 г. по описана АССГ, в посочената му част подлежи на отмяна, като неправилно поради необосноваността му и противоречието му с материалния закон касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, следва да бъде отменено. Делото ще следва да се върне на Административен съд София-град за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора с която е сезиран на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящето касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение