Решение № 8137 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2017 г.

Решение № 8137 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. З., гражданин на Афганистан против решение № 828/13.02.2017 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. д. № 822/2017 г. (в обжалваното решение е допусната грешка в номера на делото, като вместо № 822/17 г. е записано № 821/17 г.), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 13128/15.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет на РБългария, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. З.. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Ч., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. З., гражданин на Афганистан, против решение № 13128/15.12.2016 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в решението са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването. Съдът е анализирал всяко едно от основанията, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Посочил е, че жалбоподателят не е твърдял да е бил преследван поради своята религия, нито пък е правил твърдения за преследване поради националността му или неговите политически възгледи. Съдът е посочил, че в процесния случай не се твърди и преследване поради принадлежност към определена социална група. Съдът е стигнал до решаващия извод, че от събраните по делото доказателства, не се установявало, чужденецът да е бил обект на преследване, основано на неговите раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, въз основа на който извод е приел, че административният орган е направил вярна преценка, че по отношение на молителя не са налице предпоставките за предоставяне на бежански статут. При преценката относно правилността на оспореното решение, с което се отказва предоставяне и на хуманитарен статут, съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства", посочени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, като при преценката си е съобразил и тълкуването, дадено в решение по дело С-465/2007 г. на СЕС. С. е приел, че административният орган е изпълнил законовото си задължение и е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на чужденеца. Съдът е счел, че датата, към която следва да се преценява ситуацията относно държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е датата, когато съдът се произнася по случая, като в тази връзка е съобразил и решение от 15.11.1996 г. на ЕСПЧ по делото Чахал срещу Обединеното кралство, § 85 и § 86 от същото, както и решение от 28.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото Саади срещу Италия, § 133 от същото. Съдът е посочил, че по делото се съдържат данни относно актуалната обществено - политическа ситуация в И. Р. А., което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. "в" от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по решението на СЕО. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът правилно е преценил като обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на М. З. не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличе в него на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. Не може да се направи извод, че по отношение на чужденеца е осъществено преследване, поради което той не може да се завърне в Афганистан. В проведените интервюта жалбоподателят е заявил, че напускането на страната му по произход е свързано със страха от талибаните, както и с търсенето на подслон, работа и сигурност в Германия или Франция. Посочените причини не съставляват предпоставки за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на М. З. по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Афганистан. От справките, представени по делото вкл. и тази, представена пред касационната инстанция се установява, че в страната на произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. По тези съображени, касационната инстанция приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението следва да бъде потвърдено като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд