Решение № 1237 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2009 г.

Решение № 1237 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Реджеп Алиев Махмудов и Садие Алиева Махмудова, двамата от гр. Килифарево, обл. Велико Търново, срещу Решение № 126/01.04.09 г. по адм. д. № 863/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК - Велико Търново, в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмет на община Велико Търново не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното, отхвърлително жалбата на касаторите Махмудов и Махмудова срещу Заповед № ДК-02-ВТ-29/30.10.08 г. на началника на РДНСК - Велико Търново решение, състав на Административен съд - Велико Търново е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Мотивите на решението съдържат изложение относно доказателствата по делото и съвкупната им преценка с доводите на страните. Обосновано и в съответствие с материалния закон е прието, че процесната пристройка към съществуващ гараж представлява строеж съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ДРЗУТ/, че този строеж като изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а с оглед безспорно установения период на изграждането му - 1992 г. и липсата на деклариране пред одобряващите органи до 31.12.98 г., че за него е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ДРЗУТ. Решението е правилно, постановено е в отсъствие на релевираните с касационната жалба немотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Определеният размер на изисканата от първоинстанционния съд държавна такса и отправената до касационния жалбоподател Махмудов покана за доброволно изпълнение нямат отношение към правилността на обжалваното решение. Не намира опора в доказателствата по делото становището за приложение на § 16, ал. 1 ДРЗУТ, тъй като, видно от приложената на л. 27 декларация строежът е извършен през 1992 г. Правно ирелевантно е и твърдението, че в съседни имоти са налице строежи в режим на търпимост. При проверката на решението на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимостта му в частта, с която е постановено спрямо община Велико Търново. Страни в производството по съдебно оспорване на акт от категорията на процесния са извършителят на строежа и органът, издал акта, като обстоятелството, че в съпроводителното писмо на РДНСК - Велико Търново като заинтересована страна е посочена и община Велико Търново е правно ирелевантно. Следва в тази част решението да бъде обезсилено, а производството по делото в същата част-прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение