Решение № 5017 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС), подадена чрез пълномощник, против решение 3705 от 27.11.2024 г. по адм.д. 834/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е обявил за нищожно негово решение от 27.09.2024 г. за определяне на финансова корекция на Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара Загора (ВиК - Стара Загора). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приложил чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като по отношение на предходно издаденият административен акт съставът на ВАС не се е произнесъл по същество на спора, а именно налице ли е нередност и законосъобразно ли е определена корекцията по основание и размер. Според касатора констатираното нарушение е доказано. Твърди, че използваната правна квалификация изпълва приетия състав на посочената нередност. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което оспорването бъде отхвърлено като неоснователно, алтернативно иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС, по процедура чрез директно предоставяне "Изграждане на ВиК инфраструктура", приоритетна ос 1 Води, за изпълнение на проектно предложение "Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от Водоснабдяване и канализация ЕООД - Стара Загора. В изпълнение на проекта бенефициерът е провел процедура за избор на изпълнител - публично състезание по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с предмет "Разработване и внедряване на специализиран софтуер за хидравлично моделиране" и е сключила договор за изпълнение с "Аквамод" ООД. По постъпил сигнал за нередност УО е извършил проверка и констатирал нарушение, за което е уведомил бенефициера, като му е дал възможност за възражения и представяне на допълнителни документи. Бенефициерът е представил възражения. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 27.09.2024 г. ръководителят на УО на ОПОС е приел, че при провеждане на процедурата бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 107, т. 2, б. а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - определяне за изпълнител на участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката и който е следвало да бъде отстранен. Посочил е констатираното нарушение като нередности по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция в размер на 25% върху допустимите засегнати от нарушението разходи по договора с изпълнителя. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е дотолкова съществено, че обосновава нищожност на административния акт. Съдът се е обосновал, че във връзка с извършена проверка на проведената обществена поръчка, с предходно решение от 07.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС е определена финансова корекция 25% от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нередността договор с избрания изпълнител " Аквамод" ООД. По жалба на бенефициера е проведено съдебно производство по оспорване на този акт, което е приключило с влязло в сила решение 7670/20.06.2024 г. по адм. дело 1909/2024 г. по описа на ВАС, с което касационната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение за отмяна на оспорения акт на ръководителя на УО на ОПОС. Административният съд - Стара Загора е приел, че по АДПБФП Д-34-101 от 15.10.2019 год. и в частност във връзка с предвидените в одобрения проект дейности, конкретното изпълнение на които е възложено чрез обявената процедура, от страна на УО на ОПОС е налице проведена предходна процедура, свързана с извършването на последващ контрол за законосъобразност на обществената поръчка в посочената й част, като е налице влязъл в законна сила индивидуален административен акт - решение по смисъла на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му от закона правомощия, който отразява констатираните от органа факти и обстоятелства при осъществения от негова страна последващ контрол за законосъобразност върху проведената обществена поръчка. Обосновал е, че извършването на повторен последващ контрол върху една и съща обществена поръчка, съответно налагането на нова финансова корекция на бенефициера за констатираната нередност, на същото фактическо и правно основание, съществено засяга принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, установени в правото на ЕС, като нарушението на изложените правни принципи от страна на административния орган при постановяване на оспореното решение за налагане на финансова корекция са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно. Съдът е приел, че в двете решения на УО на ОПОС относно регистрираният сигнал за нередност 1304 се съдържат напълно идентични фактически обстоятелства, свързани с твърдени липси на елементи/компоненти в техническото предложение на участника, определен за изпълнител, които са квалифицирани по един и същ начин. Обосновал е извод за пълна идентичност между отмененото от съда предходно решение на РУО на ОПОС от 07.09.2023 год. и новото решение от 27.09.2024 год. Като се позовал на чл. 177, ал. 2 АПК, съдът е достигнал до извод, че административният акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана с решение 7670/20.06.2024 г. по адм. дело 1909/2024 г. по описа на ВАС, с което по същество е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отменено решението на ръководителя на УО от 07.09.2023 г. за определяне на финансова корекция на бенефициера върху допустимите разходи по договора с изпълнителя "Аквамод" ООД. Според съда, с издаване на обжалвания пред него акт органът се е опитал да преодолее силата на пресъдено нещо на постановеното решение на ВАС, което е задължително не само за страните по делото съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, тъй като административният акт е бил отменен. С тези мотиви съдът е обявил нищожността на решение от 27.09.2024 г. на РУО на ОПОС. Решението е неправилно. Според касационния съдебен състав е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. В случая, с влязло в сила съдебно решение съдът е приел предходно издаденото решение на ръководителя на УО на ОПОС за незаконосъобразно. Административното производство за определяне на финансова корекция започва по инициатива на административен орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. Тъй като не сме изправени пред хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, съдът не е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Това не е пречка административният орган да издаде нов акт при наличие на предпоставките за това, върху който акт при съдебно обжалване ще се извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. Не съществува законова пречка УО да извършва повторни проверки на една и съща проведена открита процедура в рамките на програмния период и това е така, доколкото е длъжен да упражнява непрекъснат контрол за правилното разходване на предоставената финансова подкрепа от ЕФСУ. Съдебният контрол за законосъобразност на издадените от органа решения за финансови корекции включва единствено преценка за правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации и дали, при вярно изведени фактически установявания, органът е посочил конкретните относими законови разпоредби в хода на изложението, сочещи на правилна правна квалификация на нарушението, посочено като нередност, за което е определена финансова корекция. В настоящия случай, доколкото с решение 7670/20.06.2024 г. по адм. дело 1909/2024 г. по описа на ВАС съставът на съда не е разгледал по същество спора, а само правната квалификация на твърдяното нарушение, съобразно относимата редакция на Наредбата за посочване на нередности, мотивите на първоинстанционният съд за нищожност на административния акт поради това, че административният акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо са неправилни. По отношение на твърдяното нарушение, посочено от органа като нередност, няма формирана сила на пресъдено нещо. Поради това и изводът за нищожност на административния акт е неправилен. В обжалваното в настоящето производство решение съдът не е проверил фактическите установявания на органа с оглед посочените от него правнорелевантните факти и обстоятелства, дали същите са изпълнили състава на съответната правна норма, мотивирала го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Дали изложеното в акта е съответно на действителните факти и дали правилно е приложен материалния закон, са въпроси, които се отнасят до проверката за материалната законосъобразност на акта, каквато проверка съдът не е извършил. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Стара Загора, тъй като няма произнасяне по законосъобразността на акта и съобразно забраната за извършване на такава проверка за първи път в касационното производство. Административният съд не е изследвал дали описаните в акта факти и обстоятелства правилно са квалифицирани като нарушение на разпоредбите на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, цитирани в обжалвания административен акт, и касационният съд не може да извърши проверка на направените от органа изводи за наличието на установената с административния акт нередност. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и подложи на собствен анализ фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд