Решение № 7468 от 6.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Николов от гр. Пазарджик, [адрес] срещу Решение 775 от 20.10.2022 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело 501/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Николов срещу Отказ 18183-155 от 31.03.2022 г. на началника на Районно управление (РУ) Пазарджик, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пазарджик, с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател А. Николов, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Анализира като неправилен и необоснован извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде продължен срокът на процесното разрешение. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е взел в предвид и не е обсъдил неговите възражения в жалбата, а именно, че административният орган е водил производство по издаване на разрешение, а не по подновяване на вече издаденото такова, с което е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че издаденото разрешение обуславя продължаване на срока му, тъй като отговаря на изискванията на закона и не е настъпила промяна, която да обуславя отказа на административния орган. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че предвид успешно реализираната търговска дейност на дружеството, на което е управител и развитието на банковата система в страната, евентуалната необходимост от оръжие, би могла да бъде преодоляна посредством осигуряването на специализирана охрана. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът по касационната жалба началникът на РУ Пазарджик, ОДМВР - Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 28.09.2021 г. А. Николов подава заявление до началника на РУ - Пазарджик за подновяване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет Байкал , модел 442, серия ХАН 1825. Като основание за исканото продължаване на разрешението в заявлението е посочено самоохрана . В хода на административното производство е извършена проверка и е установено, че Николов е създал условия за правилното съхранение на оръжието и боеприпасите към него. Няма издадени заповеди по Закона за защита от домашно насилие, но видно от представено свидетелство за съдимост с Решение 436 от 06.06.2011 г. по НАХД 729 на Районен съд - Пазарджик, му е наложено административно наказание - глоба, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. първо във вр. с чл. 130, ал. 2 пред. първо от Наказателния кодекс (НК). Николов е представил необходимите документи и преписката е окомплектована съгласно изискванията на ЗОБВВПИ. Административното производство е приключило с постановен Отказ, рег. 18183-568 от 05.11.2021 г. на началника на РУ - Пазарджик, който е оспорен по съдебен ред от касатора. С Решение 53 от 31.01.2022 г. по адм. дело 1318/2021 г. на Административен съд - Пазарджик, преписката е върната на административния орган, за изпълнение на дадени от съда указания, по приложение на разпоредбата на чл. 83, ал. 3 във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ. В изпълнение на дадените указания от административния съд, с посоченото по-горе решение, на 24.03.2022 г. Николов подава обосновка (допълнение на първоначално подаденото заявление), в която сочи, че продължаване на срока на процесното разрешение му е необходимо за самоотбрана. Твърди, че е управител на търговско дружество, което се занимава с търговия на едро на химикали и химически продукти и предвид пътуванията си в страната, не малка част от плащанията се осъществяват в брой, което предполага пренасянето и съхранението на големи суми пари. В подаденото заявление Николов, допълва, че осъществяваната от него дейност е привлекателна за представителите на престъпните съсловия, поради което се опасява от евентуално отвличане на него или на членове на неговото семейство. На 31.03.2022 г. с Отказ 18183-155, началникът на РУ -Пазарджик, отказва издаването на исканото разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие на физическо лице за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, въз основа на която по несъмнени начин да се обоснове необходимостта от същото. Административният орган е приел за неоснователни доводите на заявителя за непосредствена опасност за живота и здравето му предвид осъществяваната от него търговска дейност и е посочил, че търговската дейност на дадена фирма, не може да се третира като мотив за продължаване срока за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване/подновяване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Счита, че и в подаденото заявление от 28.09.2021 г. и в уточняващото, лицето не е посочило основателна причина за исканото продължаване срока на разрешението. Сочи, че Николов, освен лаконичното Оръжието ми е необходимо за самоохрана , не е представил каквито и да било доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Приема, за правилни изводите на органа, че големите стокови обороти и потоци от парични средства, генерирани от дейността на дружеството на заявителя, сочат на успешно осъществявана търговска дейност, но сами по себе се не са основание, да се приеме, че живота и здравето на Николов са застрашени. Счита, че представените от него оборотни ведомости за осъществените обороти на Химснаб - Пловдив ЕООД, при липса на каквито и да е конкретни заплахи за живота и сигурността му или реално съществуващи възможности за такива, могат да бъдат ценени единствено като счетоводни документи, но не и да обосноват по несъмнен начин необходимостта от продължаване срока на въпросното разрешение. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Сочи като нарушена разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Твърди, че съдът не е преценил цялостно събраните по делото доказателства. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът не е приел доводите на жалбоподателя за правилни, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът, че касаторът работи като управител на фирма занимаваща се с търговия на химикали и химически продукти на едро и голяма част от продажбите се реализират в брой през касата на фирмата, което от своя страна поражда съмнение за евентуални набези срещу Николов и членове на семейството му, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. При подаване на заявление за разрешение, без значение дали е първоначално или се иска неговото продължаване, заявителят е страната, която следва да представи доказателства въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. Фактът, че на касатора е издадено предходно разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Противно на доводите на касатора, правилни са изводите на съда, че за административния орган не съществува законово задължение, при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. В действителност трудовата заетост на касатора като управител на фирма, би могла да наложи ползването на огнестрелно оръжие, но посочените мотиви в тази насока не могат да се приравнят към гражданските цели посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, на които се основава искането на жалбоподателя. Въпросните служебни цели охрана на паричните средства обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд