Решение № 15560 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2011 г.

Решение № 15560 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Център" при Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител мл. юрк. Десислава Толева-Илиева, срещу решение № 3/03.01.2011 г. по адм. дело № 1047/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено Решение № 1011/13.05.2009 г. към ЕАД 08BG001001Н0016727/20080707 на Началника на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас, мълчаливо потвърдено от Началника на Митница гр. Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Интерцитрус" ООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интерцитрус" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Горанов, счита касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - директорът на ДОУИ гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Бургас е било Решение № 1011/13.05.2009 г. на Началника на МП "Запад-рибно пристанище" - гр. Бургас, с което на "Интерцитрус" ООД са определени допълнителни държавни вземания - мито в размер на 4 103,61 лв. За да отмени обжалваното решение, съдът е установил следното: "Интерцитрус" ООД е осъществило внос на стоки - 9300 кашона пресни портокали на стойност 142 095,74 лева, 3100 кашона пресни лимони на стойност 60797,18 лева и 1265 кашона пресни грейпфрути розови на стойност 19 163,23 лева. Вносът е манифестиран с ЕАД № 08BG001001Н0016727/20080707, поставени под режим "допускане за свободно обръщение и крайна употреба. Продавач на стоката е Dole Fresh Fruit South SAS, по фактура № 1026RI/04.07.2008 г., с обща фактурна стойност на количеството стоки в размер на 548 620 щ. д. При извършен последващ контрол е констатирано, че в счетоводните сметки на дружеството са отразени две дебитни известия, с които се завишава подлежащата на плащане цена. Същите са издадени към фактура № 1026RI/04.07.2008 г. на обща стойност 548 620 щ. д. Тъй като с посочената фактура се извършва продажба на стоки, които са манифестирани при вноса с различни митнически декларации, митническите органи са разпределили увеличението, получено в резултат на дебитните известия пропорционално, съобразно количествата, посочени във всяка една от митническите декларации към съответната фактура. По този ред е определил увеличена митническа стойност и е начислил допълнително задължения за мито. От приложеното рамково споразумение между изпращача и "Интерцитрус" ООД от 28.04.2008 г., съдът е установил, че в същото е уговорено, че цените са твърди и не подлежат на промяна, с изключение на промяна конюнктурата на пазара, купувачът установи дефектирали стоки. По силата на тази клауза, според жалбоподателя по отношение на стоките, предмет на процесната фактура са издадени и дебитните известия, увеличаващи стойността по фактурата, като в последствие въз основа на представени сертификати за инспекция, дружеството изпращач е издало кредитни известия, с които намалява стойността, предвид констатациите в посочените сертификати за дефектирала стока по извършените доставки. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е констатирал, че сертификат № 20-08-2545/10.07.2008 г. с начална дата на инспекцията 67.07.2008 г. и крайна дата 10.07.2008 г. и сертификат № 20-08-2646/12.08.2008 г., с начална дата 09.08.2008 г. и крайна дата 11.08.2008 г., удостоверяват именно дефектирала стока, част от тази, обявена с процесното ЕАД. Въз основа на основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че в счетоводството на дружеството има осчетоводяване както на дебитните, така и на кредитните известия към фактурата и митническият орган без основание е взел предвид само първото при определяне на митническата облагаема стойност. Съдът е счел, че е неоснователен доводът на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г. Според решаващият съд са налице достатъчно доказателства за установени дефекти и тяхното остойностяване не може да бъде прието като "отстъпка" по смисъла на чл. 144, § 1 от Регламент № 2454/93 г., а следва да бъдат възприети като елемент, влияещ върху формирането на договорната стойност, съобразно клаузите по представеното рамково споразумение. Тези дефекти на стоките не биха могли да бъдат предявени предварително. Именно затова ал. 3 на чл. 145 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност корекциите да бъдат извършени в рамките на 1 годишен срок, в случай, че цената не се плаща веднага при доставката. При така установеното, административният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Така постановеното решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от Регламент № 2454/93 г. след пускането на стоките в свободно обръщение промяната на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките от продавача в полза на купувача може да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на чл. 29 от Кодекса, когато бъде представено удовлетворително доказателство пред митническите власти: а) че тези стоки са били дефектни в момента, съгласно чл. 67 от Кодекса, б) че продавачът е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обращение на въпросните стоки; в) че дефектното естество на въпросните стоки не е било вече взето предвид в свързания с тях договор за продажба. Действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, изменена в съответствие с § 2, може да бъде взета предвид само при условие, че тази промяна е направена в срок от дванайсет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение на стоките. В случая основателно е прието от съда, че е поето гаранционно задължение от страна на продавача на стоката да коригира стойността при доказани дефекти. Доколкото чл. 145, ал. 3 от Регламент № 2454/93 г. допуска корекциите при определяне договорената стойност на стоките да бъдат извършвани в рамките на едногодишен срок, при възможност цената да не се заплаща веднага при доставката, направеният от съда извод за незаконосъобразност на тезата на митническия орган, че намаления, които се представят след датата на остойностяване, не се вземат под внимание, при положение, че не са били предвидени предварително, е правилен. Предвид на изложеното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. /съгласно приложена фактура/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - I отделение,