Решение № 6032 от 7.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи, чрез Пиперкова служител с юридическо образование, срещу решение 172/15.11.2022г. по адм. дело 227/2022г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменена негова заповед 8121К-4271/20.05.2022г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Ответникът В. Мирчев, в писмен отговор и в съдебно заседание, лично и чрез адв. Крумова, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорената заповед 8121К-4271/20.05.2022г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.226, ал.1, т.8 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т.15, т.19 и т.55, на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е, наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на В. Мирчев като началник на 01 група в ГКПП Калотина от ГПУ Калотина към РДГП Драгоман при ГДГП МВР. Приел, че във фактическата част на процесната заповед, описаното е квалифицирано като нарушение по т.15, т.19 и т.55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като за описаните и квалифицирани по посочените разпоредби деяния, органът е наложил наказание "уволнение" на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Нарушението, според дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, се изразявало в това, че на 03.09.2021г. в 00: 13: 28 часа в помещението за контрол на втора линия и в 01: 08: 43 часа на терминала за влизащи в страната леки автомобили на ГКПП Калотина Мирчев, като началник на смяната на ГКПП за времето от 20,00 часа на 02.09.2021г. до 08,00 часа на 03.09.2021г., е направил тайно, с ползвания от него по това време смартфон IFhone 8, две снимки на младши инспектор Миладинов, без негово знание и съгласие, като се е възползвал от това, че е бил слаб и немощен, поради влошено здравословно състояние, което му е било известно, създал е предпоставка за разпространение и не е опазил направените от него снимки, с което е позволил същите да бъдат достъпни в интернет пространството и публикувани във Фейсбук в група "Форум на българските шофьори". Съдът развил съображения, че процесната заповед е издадена от компетентен орган по силата на чл.204, т.1 от ЗМВР, в предвидената форма и необходимите реквизити, при спазване на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство. Приел обаче, че е необоснован извода на ДНО за съставомерно тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, тъй като анализирал подробно всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и счел, че те не установяват извършени от дееца нарушения на правилата на т.15, т.19 и т.55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Развил подробни доводи, защо не приема за безспорно доказано, че Миладинов, в помещението на втора линия, е бил тайно сниман от Мирчев с притежавания от него смартфон, както и, че при придружаването на Миладинов от лекар отново тайно е бил сниман от Мирчев със смартфон. Приел, че от наличните записи от камерите за видеонаблюдение неможе да се формира извод за идентичност на самоличностите на лицата от записите със самоличностите на Мирчев и Миладинов, но дори да има такава, то липсват безспорни доказателства, че така както са описани в процесната заповед, действията на Мирчев съставляват извършване на заснемане на Миладинов. Счел за недоказан и извода на ДНО, че Мирчев е позволил направените снимки на Миладинов да бъдат достъпни в интернет пространството, тъй като не е изяснен механизмът, по който тези снимки са качени в интернет, от кое устройство и кога. Извел правен извод, че обвинението не може да почива на предположения и косвени сравнения с други обстоятелства, каквито представляват изводите на ДРО в обобщените справки и становищата в дисциплинарната преписка, а установените пропуски в изясняването на релевантните факти от формираното срещу дееца обвинение не позволяват извеждане на еднозначен извод за извършено деяние, представляващо нарушаване на т. 15, т. 19 и т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя правните изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото писмени и гласни, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства. Недоказани от ДРО и ДНО са останали вменените във вина на ответника в касацията нарушения на т. 15, т. 19 и т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Недоказано е както обвинението, че именно Мирчев е снимал колегата си Миладинов в посоченото време, така и това, че е допуснал тези снимки да се разпространят в интернет пространството. В дисциплинарното производство вмененото във вина нарушение, следва да бъде категорично доказано и негов безспорен извършител да е именно наказания служител. В настоящия случай е прекъсната връзката нарушение нарушител, тъй като е безспорен само факта, че някой е заснел мл.инспектор Миладинов по времето сочено в процесната заповед, но не се установява по категоричен начин, кой е направил снимките, както и механизма по който са били разпространени във Фейсбук. С оглед горното, не са налице, твърдените от касатора основания за отмяна на процесното решение.Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да се присъдят претендираните от ответника разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение