Решение № 531 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. С., [ЕГН], чрез адв. М. Тал, против Решение 808/24.06.2024 г., постановено по адм. дело 1064/2023 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд е потвърдил изцяло изводите на органите по приходите като не е взел предвид събраните доказателства по делото. Твърди че в хода на административното и съдебно производство не е доказано основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което и доказателствената тежест във връзка с източниците на доходите и получените средства не е била на жалбоподателя. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което обжалваният ревизионен акт (РА) да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна в хода на делото и моли да бъде отхвърлена от съда. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на касатора и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София област е бил РА Р-22002320008077-091-001/28.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 853/21.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на И. С., при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са определени допълнителни задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 27 026,67 лв. и лихви за забава в размер на 14 035,71 лв. В съдебното решение са разгледани извършените процесуални действия от органите по приходите, вкл. приобщените доказателства от проверката на данъчно задълженото лице по Протокол Р-22002320008077-ППД-001/14.05.2021 г. Ревизионното производство със съответния предметен обхват е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002320008077-020-001/18.12.2020 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-22002320008077-020-002/19.03.2021 г., ЗИЗВР Р-22002320008077-020-003/07.05.2021 г. и ЗИЗВР Р-22002320008077-020-004/07.05.2021 г. При анализа на събраната информация за доходите и източниците на финансиране на ревизираното лице от органите по приходите са установени основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията, изразяващи се в наличие на данни за укрити доходи и несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото състояние на физическото лице. За тези обстоятелства в хода на ревизията на И. С. са връчени уведомление и искане за представяне на обяснения и документи, чрез които е бил надлежно информиран, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124 ДОПК. Допълнителни документи и доказателства не са били представени от негова страна. Констатациите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22002320008077-092-001/27.07.2021 г. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и е представена информация от Националния осигурителен институт по реда на чл. 192 ГПК. Съгласно удостоверението, в осигурителния архив на НОИ не е предадена разплащателна и трудово-правна документация за Далия-Н ЕООД. Поради непредставяне на документи за получени доходи от жалбопдателя, вещото лице по ССЕ е извършило изчисления на база приложените документи по делото и е потвърдило резултатите в РА. Заключението е обсъдено в мотивите по същество. От правна страна съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията на материалния закон. Крайно заключение за неоснователност на жалбата е направено след преценка на фактите и събраните доказателства по делото. Посочено е, че органите по приходите са предоставили възможност на ревизираното лице да докаже всички източници на своите средства в проведеното ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК. Жалбоподателят не е декларирал налични парични средства в брой към 01.01.2014 г. и не е представил доказателства за получени доходи, вкл. от Далия-Н ЕООД и Ми Пропърти ЕООД. Ангажираните доказателствени средства в хода на съдебното производство не опровергават изводите в РА относно начина на формиране и погасяване на вземанията на дружествата ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, Моника Комерс-2 ЕООД, СОФАВТО ООД и СОФ.АМ.ЛИЗИНГ ООД. При това положение размерът на общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 ЗДДФЛ и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за всеки от периодите са изчислени правилно. Обжалваното решение на Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спорния въпрос, свързан със законосъобразността на РА от 28.03.2023 г., не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Решаващият съд е обсъдил релевантните факти и събраните доказателства в хода на делото и обосновано е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя като недоказани. Противно на наведените доводи от касатора, доказателствената тежест е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК. При ревизията и в съдебното производство И. С. не е навел конкретни твърдения за реализирани доходи след 01.01.2014 г., които да са игнорирани при съпоставката с направените от него разходи и притежаваното имущество за всеки от процесните данъчни периоди стр. 20 и сл. от РД. В касационната жалба също не са развити допълнителни съображения в тази насока, налагащи критична оценка на установените факти и изводите на първостепенния съд. Основните твърдения по същество са свързани с липсата на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК, относно сключения трудов договор с Далия-Н ЕООД и участието му в Ми Пропърти ЕООД. Настоящият касационен състав споделя заключенията на решаващия съд за наличие на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В случая е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени доходи, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Предоставената възможност на задълженото лице да обоснове надлежно твърденията си осигурява правото му на защита и гарантира обективността на крайните изводи на съда. По отношение на обстоятелствата, касаещи източниците на доходи, разполагаемите средства и разходите на ревизираното лице, са приложими оборимите презумпции на чл. 123, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 ДОПК. Решаващият съд правилно е отделил като безспорни фактите относно липсата на декларирани налични парични средства в брой от С. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. и извършената проверка по банковата сметка в Юробанк България АД, сочеща нулево начално и крайно салдо. Едновременно с това не се оспорват регулярните разходи в общ размер на 249 053,81 лв. за посочения период, свързани с ползваното по договори за финансов лизинг движимо и недвижимо имущество апартамент Е24 в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад и леки автомобили марка и модел Мазда 6, Мерцедес С350, Мерцедес S350, Порше Кайен и Ауди А8. Заключението по ССЕ е преценено съгласно привилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, както и с оглед на обстоятелството, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства при изготвянето му от вещото лице П.. Констатациите в РА се потвърждават и от представеното удостоверение от НОИ по реда на чл. 192 ГПК. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя по същество, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 3 935 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,