Решение № 5386 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2018 г.

ВАСII отделение10.04.2019 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1250/06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 727/2018 г. по описа на Административен съд - П.. Решението е окончателно

Мотиви

Решение № 5386 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Иванов от [населено място], чрез адв. Георгиева против решение № 1250/06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 727/2018 г. по описа на Административен съд - П.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кмет на район "Западен", О. П. не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-09-314/07.02.2018 г. на кмета на район "Западен", О. П., с която се отнема разрешение № 1825 от 13.03.2014 г. за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС /гаражна клетка № 636/, върху терен- общинска собственост, с местонахождение в гр. П., ул. "Вечерница", по одобрена схема от главния архитект на район "Западен", поради възникнали обществени нужди - стартиране на процедура по изработване на ПУП – ПР на кв. "Хр. С.", в обхвата на плановете на "С. 1 и 2" и кв. "Кишинев" и част от "Хр. Ботев север". Прието е, че оспорената заповед е валиден административен акт, поради недоказаност на твърдението за издаването й /подписване/ различен от посоченият в същата издател-кмет на район "Северен", отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и е налице обществена нужда с оглед открита процедура по изработване на нов ПУП – ПР и неговото прилагане, в обхвата на който попада и процесната гаражна клетка, видно от ситуационния план. Заповедта е в съответствие с изискванията на чл. 80 ЗМДТ и чл. 22 НРУИРПМОС, като и в самото разрешение за ползване се съдържа изрично вписана хипотеза за отнемане на разрешението в случай на възникване на обществена нужда или започване на процедура по прилагане на ПУП. Изложени са мотиви и за ирелевантност на обстоятелството, че разрешение № 1825 от 13.03.2014 г. е срочно - до 23.02.2019 г., както и за наведените от жалбоподателя доводи за здравословното му състояние. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Установената в хода на административното производство фактическа обстановка, залегнала в мотивите на процесната заповед не е оборена от оспорващия с доказателства в съдебната фаза, а към настоящият момент отнетото с оспорената заповед разрешение № 1825 от 13.03.2014 г. за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС /гаражна клетка № 636 е с изтекъл срок. В т. 9 на разрешението изрично е вписано, че валидността му е от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г., който факт е от категорията на визираните в чл. 142, ал. 2 от АПК и следва да бъде зачетен от настоящата инстанция. Законосъобразен е решаващият правен извод на административният съд, че са налице основания за отнемане на разрешението за ползване, посочени в заповедта. Съгласно чл. 80 ЗМДТ разрешението за ползване на общинско място се отнема, когато обществени нужди налагат това. Аналогичен е и текстът на чл. 22 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на О. П., който също предвижда отнемане на издаденото разрешение за ползване на общински терен при възникнали обществени нужди. В случая правилно съдът приема, че изискванията на цитираните разпоредби са изпълнени и заповедта за отнемане на разрешението за ползване е издадена след установяване на обществени нужди -нови инвестиционни намерения на О. П. за общинския имот, описан в заповедта, които налагат това. Наличието на обществени нужди е самостоятелно основание за отнемане на разрешенията за ползване на общинско място, независимо от това, че срокът не е изтекъл. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на оспорващият, че разрешението не може да бъде отнето преди изтичане на срока, за който е издадено. Възражението по касационната жалба, че не е налице обществена необходимост, която да е основание за издаване на процесната заповед също е неоснователно, тъй като са установени нови инвестиционни намерения за общинския имот - УПИ ХV-компл. застрояване, в който е разположен преместваемият обект, за който е разрешено ползването на общинско място с оттегленото разрешение № 1825 от 13.03.2014 г. Проектът е за благоустрояване на общинския имот и е възложен от собственика на терена, в съответствие с правомощията по чл. 11 от Закона за общинската собственост. Обратно на твърденията в касационната жалба, разрешението за поставяне на гаражната клетка със същия номер и дата /№ 1825 от 13.03.2014 г. / като оттегленото разрешение за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС, не е предмет на процесната заповед № РД-09-314/07.02.2018 г. на кмета на район "Западен", О. П., видно от диспозитивната й част. Касае се за два отделни административни акта, издадени на различно правно основание и разпореждащи отделни правни последици – ползване на общински терен и разполагане на преместваем обект върху същия терен по одобрена схема. Обоснован е и извода на административният съд за ирелевантност на здравословното състояние на оспорващият към законосъобразността на заповедта за отнемане на разрешението за ползване на общинския терен. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1