Решение № 812 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4108/2016 г.

Решение № 812 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4108/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, Образувано е по касационна жалба на "Л-С-КОМЕРС" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от управителя И. С. С., подадена от процесуалните представители на дружеството, срещу Решение № 34/26.02.2016 г, постановено по адм. д. № 573/2015 г. на Административен съд - В. Т.. В нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови друго, с което се отмени Заповед № РД 22-1544/29.07.2015 г. на кмета на община В. Т.. Ответната страна, "ТЕА ВТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, представлявано от управителя Т. Н. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна, кметът на О. В. Т., представляван от процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - В. Т., в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърля жалбата на "Л-С-КОМЕРС" ООД срещу Заповед № РД 22-1544/29.07.2015 г. на кмета на О. В. Т., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незакон строеж: "Водопровод по улица с ОКОК 85-84-81-80-79" намиращ се в поземлен имот с идентификатор 10447.517.175, м. "Дълга лъка", по плана на гр. В. Търново. За да постанови решението си съдът приема, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж, тъй като издаденото е отменено. Приема също така, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото е установено безспорно, че за процесния строеж е било издадено Разрешение за строеж № 353/30.08.2011 г. от главния архитект на община В. Т., отменено със Заповед № ДК-10-СЦР-11/09.04.2014 г. на началника на РДНСК - СЦР, в частта за уличен водопровод, потвърдена с Решение № 545/07.01.2015 г. на Административен съд - В. Т. Разрешението за строеж, на което жалбоподателят се позовава, е отменено и не поражда права в негова полза. Извършеното строителство въз основа на това разрешение за строеж се приравнява на такова извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесната заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма. Развитите в касационната жалба твърдения, че административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е положил усилия за служебното събиране на доказателства, са неоснователни. На първо място, въпросните оплаквания са повдигнати за пръв път пред настоящата инстанция и не следва да се разглеждат. Дори да бъдат разгледани, жалбоподателя не е ангажирал доказателства в тяхна подкрепа. Съдът е извършил проверка за търпимост на строежа, като за определяне на момента на изграждане на строежа е възприел периода, определен от административния орган - "септември 2011 г. - май 2012 г. ". Въпреки че не е съгласен с определения период, жалбоподателя не посочва различен такъв и не ангажира доказателства в тази насока. Липсата на процесуална активност от негова страна не може да повлияе на правилността на обжалваното решение. Твърдението на жалбоподателя, че с процесната заповед не е спазена целта на закона, също е неотносимо. Към настоящия момент по делото е доказано, че процесния строеж е изграден от "Л-С-КОМЕРС" ООД и че за него липсват строителни книжа. Липсата на друга техническа възможност за водоснабдяване на имота не оказва влияние на законността на строежа. Първоинстанционният съд правилно е приел, че уличната регулация за новосъздадената със Заповед № РД-22-1200/2007 г. улица - тупик с ОКОК 80-79-78 не е приложена, тъй като няма данни за започнати отчуждителни процедури и няма данни за изплатени обезщетения по отчуждителни производства по смисъла на § 22, т. 1, б. "в" от ЗР на ЗУТ. В резултат на това, не могат да се възприемат аргументите на жалбоподателя в подкрепа на твърдението, че процесният строеж е общинска собственост. Цитираната от "Л-С-КОМЕРС" ООД разпоредба на чл. 147, ал. 1, т. 2 и 8 от ЗУТ (редакция към ДВ вр. 54/15.07.2011 г.) е неотносима към настоящото производство, тъй като тя само го освобождава от задължението за изготвяне на инвестиционен проект за издаване за разрешение за строеж. Представената съдебна практика е неприложима към настоящия спор. Като се има предвид изложеното, решението е обосновано, тъй като правните му изводи кореспондират с установената безспорна фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. От извършената служебна проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се установява несъответствие с материалния закон, водещо до отмяна на решението. С оглед изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане на кмета на община В. Т. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, същото следва да бъде уважено. Следва да се възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на разноски в размер на 600, 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК