Решение № 2808 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15590/2018 г.

Решение № 2808 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15590/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 6512 от 08.11.2018 г. постановено по адм. дело № 10291 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което по жалба на Б. Гидеон, [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ [номер] е отменена негова заповед № 5364 з-1268 от 10.09.2018 г. за настаняване на чуждия гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – София при дирекция "Миграция" – МВР. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че към момента на издаване на заповедта спрямо чужденеца има издадена заповед за експулсиране и забрана за влизане в страната. Развива съображения, че е налице опасност от укриване на Б. Гидеон, тъй като същият е осъждан няколко пъти и има криминално минало. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Гидеон, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил заповед рег. № 5364 з-1268 от 10.09.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденеца Б. Гидеон в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - МВР до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ по ЗЧРБ "експулсиране", но за не повече от 6 (шест), считано от датата на фактическото настаняване. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № 5364-з-1267 от 10.09.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" на Б. Гидеон, [гражданство], е наложена ПАМ на основание чл. 43, ал. 1, т. 1, чл. 42з, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ "експулсиране" и "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз". АССГ е приел, че Б. изпълнява наложените присъди, като последната е изтърпял на 10.09.2018 г., когато е освободен от Централен затвор - София. Съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ "експулсиране" и "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз" чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Изложил е, че заповедта е издадена въз основа на предложението, в което е посочено, че съществува опасност чужденецът да се укрие, като не са посочени конкретни факти относими към посоченото основание за задържане за изпълнение на решение за извеждане "опасност лицето да се укрие". АССГ е обосновал извод, че на същата дата на която чужденецът е освободен от затвора, е настанен в СДВНЧ, поради което не става ясно кое е довело до извода, че съществува опасност от укриването му. Приел е, че изтърпяване на наказание лишаване от свобода, не означава, че след излизането си от затвора съществува възможност лицето да се укрие, още повече, че съобразно представената характеристична справка от затвора, Б. Гидеон се дистанцира от проблеми и конфликти, избягва агресивни прояви, като е констатиран среден риск от рецидив. АССГ е приел, че в оспорения акт не са изложени мотиви относно причините за настаняването на чужденеца, като такива липсват и в предложението, по повод на което е издаден актът. Дори в предложението се сочи, че не е постъпвала декларация от лице, което да му осигури жилище и средства за издръжка, което противоречи на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил факта, че Б. Гидеон е женен за българска гражданка и възможността последната да му осигури жилище и издръжка. В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел съпругата - М. Боро, която потвърждава, че бракът е от преди повече от 8 години и не е фиктивен. При анализ на относимите към казуса материалноправни разпоредби и събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че не се доказва с обективни действия или поведение чужденецът да отказва да съдейства на компетентните органи, нито са представени данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът е приел, че издаването на заповед за принудително настаняване, без да са налице законовите предпоставки, е нарушение на принципа на съразмерност. В заключение е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и я е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 3 от с. з., възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, с цел организиране на връщането или експулсирането. За да бъде обаче законосъобразна заповедта, с която се прилага мярката "принудително настаняване в СДВНЧ" е необходимо не само да е налице исканата от закона цел, но да са налице и исканите от закона материалноправни предпоставки. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на експулсиране. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за незаконосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Не са изпълнени кумулативните изисквания на закона – чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт. Относно лицето няма доказателства за възникнала опасност същото да се укрие или да възпрепятства изпълнението на заповедта. Чуждият гражданин има сключен граждански брак на 08.08.2010 г. с [гражданство] М. Боро. Последната е декларирала, че ще осигури издръжка и жилище на съпруга си. Както правилно е приел АССГ, предвид представените по делото доказателства не се установява с обективни свои действия или поведение чуждият гражданин да отказва съдействие на компетентните органи във връзка с експулсирането или да е налице опасност да се укрие. Административният орган е издал оспорената заповед в нарушение на административнопроизводствените правила, без да събере всички относими данни за издаването. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В тази връзка органът не е изложил никакви конкретни съображения - нито в заповедта, нито в приобщеното към мотивите на акта предложение. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на които е извел мотивирани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на оспорената ПАМ. АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение