Решение № 10751 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Фератум България ЕООД срещу решение 1387 от 08.04.2025 г. по адм. дело 159/2025 г. на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение АС Стара Загора е отменил мълчаливия отказ на Фератум България ЕООД по заявлението от 10.01.2025 г. на С. К. С. за предоставяне на поисканата информация, включително на копие за договорите за кредит, на стандартните европейски формуляри и на всички носители на личните му данни, в срок от един месец, считано от датата на влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а при преценка за неговата допустимост неоснователно, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че администраторът на лични данни е редовно сезиран с искане от касационния ответник да му бъде предоставена информацията за обработваните от дружеството негови лични данни. Поддържа, че искането е изпратено на имейл адрес, който не е обявен като официален адрес за кореспонденция във връзка с упражняване на правата по обработване на лични данни от субектите и съдът погрешно е счел, че за администраторът на лични данни е започнал да тече срок за отговор, който към датата на подаване на жалбата до съда е изтекъл и е формиран мълчалив отказ. Поради това намира, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба и иска да се обезсили обжалваното решение. При преценка за допустимост на решението, счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил правилата на Регламент 679/2016 на ЕС и е достигнал до неверен извод, че правото на достъп до лични данни включва получаването на копия от документите, съдържащи лични данни на адресата. В тази връзка се позовава на Становище на Комисията за защита на личните данни Д-282/2013 от 19.07.2013 г. и на решение по дело С-487/21 на СЕС, съгласно което жалбоподателят има правото да получи изисканите копия на документи, но това право не е абсолютно. Счита, че търговската информация, която се съдържа в договора за потребителски кредит не представлява непременно обект на правото на достъп, съгласно ОРЗД и дружеството не е длъжно да я предоставя на субекта на данни. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба С. К. С., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за обезсилването му, респ. за неговата отмяна. Заявява присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. По допустимостта на обжалваното решение: Правилно съдът е приел, че е сезиран с допустима жалба срещу формиран мълчалив отказ на Фератум България ЕООД по заявлението на С. К. С. от 10.01.2025 г. да му се предостави информация относно обработваните от дружеството лични данни, както и копие на носителите на личните му данни. Видно от данните по делото е, че заявлението е подадено на 10.01.2025 г. по електронен път, на имейл адрес unfo@ferratum.bg. Този адрес за кореспонденция е посочен в приложения по делото документ Политика за обработка на лични данни на Фератум България ЕООД. Неоснователни са доводите на касатора, че не е сезиран надлежно с искането, т. к. е изпратено на адрес, който не фигурира като официален адрес за комуникация със субектите на данни. Твърденията, че заявлението е подадено на друг електронен адрес не намират подкрепа в доказателствения материал по делото и правилно не са кредитирани от съда. Съгласно член 12, параграф 3 ОРЗД администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Предвид сложността и броят на исканията този срок може да бъде удължен с още два месеца, като администраторът на данни следва да уведоми заявителя за забавянето и причините за това. В случая искането е подадено на 10.01.2025 г. и едномесечният срок е изтекъл на 10.02.2025 година. Дружеството не е уведомило заявителя, че са налице обстоятелства, които изискват удължаване на срока, в рамките на едномесечния срок не е предоставило исканата информация и документи, поради което съдът правилно и обосновано е приел, че подадената на 14.02.2025 г. жалба до съда е допустима. В този контекст решението е постановено по допустима жалба, в рамките на заявения предмет на спора и не са налице основания за обезсилването му. По правилността на обжалваното решение: С обжалваното решение съдът правилно е приел, че отказът на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по член 15, параграф 1 ОРЗД е незаконосъобразен. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни субектът на данни упражнява правата си по член 15 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по отношение наведените доводи на дружеството, че не е следвало да предоставя копия от носителите на лични данни и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. При решаване на материалноправния спор съдът правилно се е позовал на член 15, параграф 1 ОРЗД, според който всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администраторът обработва негови лични данни и ако това е така - достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. В тази насока съдът правилно е посочил, че правото на получаване на копие на лични данни е елемент от правото на достъп на субекта до личните му данни, съответно да разполага с правото да получи информация за обработването и копие на носителите на информация за личните данни, за да защити интересите си като провери законосъобразното им обработване, съгласно условията на член 6, параграф 1 ОРЗД. Ето защо, в съответствие с разпоредбите член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е достигнал до обоснован извод, че администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и информация за обработваните негови лични данни. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г. Решението не налага извод за освобождаване от ангажимента на администратора на лични данни да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че: 1. Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/67 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2. Член 15, параграф 3, трето изречение на Регламент(ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. В съответствие с решението на СЕС съдът точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Цитираното в касационната жалба становище на Комисията за защита на личните данни е прието преди действието на Регламент 679/2016 и няма обвързваща сила за съда, поради което позоваването от касатора на същото не води до различни правни изводи. Предвид изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество Мавров сумата 900лв. за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,